1-§. Электр ўтказувчанлик ҳақида умумий тушунчалар

К о н д у к т о м е т р и к
э р и т м а н и н г э л е к т р ў т к а зу в ч а н л и к
т и т р л а ш
қ и й м а т и э н г к и ч и к ( м и н и м у м )
бўлад и . А гар а б с ц и с с а л а р ў қи га мл 
ҳи соб и д а о л и н г а н и ш қ о р м и қ д о р и , о р д и н а т а л ар ўқи га э р и т - 
м а н и н г э л е к т р ў т к а зу в ч а н л и ги қ ў й и л и б , д и а г р а м м а т у зи л - 
са, 2 9 -р а с м д а кў р са т и .:га н и к к и ч и з и қ (АВ ва ВС) ҳоси л 
б ўлади. Бу ч и з и қ л а р б и р -б и р и б и л а н б ат ам о м н е й т р а л л а - 
н и ш н у қ т а с и В да к е с и ш а д и .
Бу усулда т и т р л а ш учун и н д и к а т о р ў р н и д а э р и т м а н и н г
эл е к т р ў т к а зу в ч а н л и г и д а н ф о й д а л а н и л а д и . Ш у н д ай қ и л и б
э л е к т р ў т к а зу в ч а н л и к д а н ф о й д а л а н и б т и т р л а ш усули к о н - 
д у к т о м е т р и к т и т р л а ш д е й и л а д и .
6-§. Электр ўтказувчанликнинг биологик 
аҳамияти
О д ам ва ҳ а й в о н л а р о р г а н и з м и т ў қ и м а л а р и д а г и э л е к т р
ў т к а з у в ч а н л и к катта ф и з и о л о г и к а ҳ а м и я т г а эга б ў л га н л и ги
са б аб л и у л ар ф и з и о т е р а п и я д а к е н г қ ў л л а н и л а д и . О р қ а м и я
с у ю қ п и г и , л и м ф а , ўт ва қ о н н и н г э л е к т р ў т к а зу в ч а н л и ги
ю қ ори б ў л и б , м ускул , тер и ости т ў қ и м а л а р и ҳам э л е к т р
т о к и н и я х ш и ў т к а зад и . Ў п к а, ю р а к , ж и г а р эса э л е к т р т о к и -
ни ё м о н ў т к азад и .
* Нсйтрал эритмада Н' ва О Н ‘ ионларининг концентрациисн 22°С 
да 10 7 мол (и о н )/л га тенг.
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

С к ел е т м у ш а к л а р и н и н г ҳ а р а к а т л а р и , ю р ак қ и с қ а р и ш - 
л а р и , м а р к а зи й а с а б с и с т е м ас и ҳ у ж а й р а л а р и н и н г қ у зғал и - 
1
л и ва с у с т л а н и ш , и м п у л с л а р н и н г аса б т о л а л а р и б ў й л аб
т а р қ а л и ш и э л е к т р ҳ о д и с а л ар и б и л ан с о д и р б ўлад и .
Ҳ уж ай ра с у ю қ л и к л а р и г а қараган д а ҳ у ж ай р ал ар о р а с и д а - 
ги б ў ш л и қ д а б ў лад и ган сую қ п и к т о к н и яхш и ў тказад и , ч ун- 
ки ҳуж айра қ о б и ғи кў п л аб и о н л а р н и н г ҳ ар ак ат и га қ а р ш и - 
л и к қи л ад и . Қ о б и қ л а р д а б и р хил зар яд л и и о н л а р й и ғи л и ш и , 
у л ар н и н г қ у т б л ан и ш и га о л и б келади. Б улар т ў қ и м а л а р о р қ а - 
ли ўтаётган т о к к у ч и н и ту та ш ти р и ш д а н 0,0001 сек ўти ш и
б и л а н к е с к и н (1 0 -1 0 0 м ар та) к а м а й и ш и г а о л и б к е л а д и . 
Ш у н и н г учун т е р и н и н г эл ек т р ў тказу в ч а н л и ги га асо сан без 
йўл л ари , а й н и қ с а т е р б езла р и б орли ги сабаб б ўлади.
Ш ундай қ и л и б , п аст ўзгармас ва ўзгарувчан т о к ф ақат 
ҳуж ай рап араро о р а л и қ б ў й л а б ўтади. А к си н ч а, ю қ о р и часто- 
тали ўзгарувчан т о к учун ҳуж айралар қ о б и ғи кам қ а р ш и л и к
кўрсатади, ч у н ки эл е к т р токи ҳ а р ак ат и н и н г й ў н ал и ш и тез 
ўзгарганда қобиқпар қутбланиш га улгуролмайди. Ҳ уж ай ра пар- 
далари бузилган ҳ олларда т ў қ и м ал а р н и н г эл ек т р ўтказувч ан - 
лиги ўзгарм ас ва ўзгарувчан ток учун б и р хил бўлиб қолади.
Ў зга р м а с т о к э л е к т р о д л а р и қ ў й и л г а н д а т ў қ и м а л а р д а г и
ҳ а р а к а т ч а н б и р в а л е н т л и Н~ , N a" ва К + и о н л а р и к а т о д о с - 
т и д а т ў п л а н и б к о н ц е н т р а ц и я с и о ш а д и . б у э с а и к к и ва- 
л е н т л и к а т и о н л а р н и н г а н о д у сти д а к ў п а й и ш и г а о л и б к е - 
лади . Н ати ж ад а N a + ва К~ и о н л ар и к ат о д а т р о ф и д а ги ҳуж ай - 
ра қ о б и қ л а р и н и б ў ш а ш т и р и б у л а р н и н г ў т к а з у в ч а н л и г и н и
к у ч а й т и р а д и . Б у ҳ у ж а й р а ва т ў қ и м а л а р г а о д а т д а ги ш а р о - 
и т л а р д а ўта о л м а й д и г а н м о д д а л ар (м а с а л а н , к а т о д о с т и д а
т е р и г а с у р и л а д и г а н т у р л и хил д о р и м о д д а л а р ) ў т а д и га н
б ўли б қ о л и ш и г а с а б а б б ў л ад и . Б у н д а н т а ш қ а р и к а т о д га
э л е к т р о о с м о с т у ф а й л и к е л а д и га н сув а т р о ф д а г и т ў қ и м а - 
л а р н и н г б ў к и ш и г а с а б а б бўлад и . Ҳ у ж а й р а и ч и г а к и р и б
б о р у в ч и б ар ч а м о д д а л а р д а с т л а б у л а р н и н г қ ў з ғ а л у в ч а н л и - 
ги н и о ш и р а д и ва к е й и н ч а л и к ун и с у с а й т и р и б , ҳ у ж а й р а - 
л ар н и п ар аб и о з ҳ о л а ти га о л и б б орад и . А н о д я қ и н и д а г и С а 2+ 
ва M g2+ и о н л а р и , а к с и н ч а , ҳ у ж ай р а м е м б р а н а л а р и н и з и ч - 
л а ш т и р а д и , бу у л а р д а г и қ ў з ғ а л у в ч а н л и к н и н г п а с а й и ш и
б и л ан ам ал га о ш а д и . Ў з га р м а с т о к қ у т б л а р и н и а л м а ш т и -
р и б и о н л а р н и н г қ а й т а т а қ с и м л а н и ш и г а ва ҳ у ж а й р а л а р
д а с т л а б к и ҳ о л а т и н и н г т и к л а н и ш и г а с а б а б б ў л а д и .
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

Ф изиотерапевтик даволашдя тўқималар шикастланиши 
натижасида парабиотик ҳолатда бўладиган асаб ф ункцияси- 
ни тиклаш учун катод қўйиш қўлланилади. Таъсирланган 
тўқималарнингзўриқишини камайтириш учун анолдан фой- 
даланилади. Ионларнинг электр токи таъсирида қайта тақ- 
симланиши мухит рН ини тубдан ўзгартиради, модда алма- 
шинувини оширади, бу эса яллиғланиш жараёнларининг 
йўқолишига, регенерациянингтезлашишига, чандиқларнинг 
сўрилиб кетишига ижобий таъсир кўрсатади.