Ф
1
-Ф
й
Н
ам
= ————— х 100
Т
м
⋅Ф
1
бу ерда: Ф
1
- асосий фондларнинг бошланғич қиймати, сўм;
Ф
й
- асосий фондларнинг йўқотилган қиймати, сўм;
Т
м
- асосий фондларнинг меъёрий хизмат муддати,
йил.
Амортизация нормаси даражаси асосий фондларнинг эскирган
қисмини қайта тиклаш учун зарур бўлган ресурслар ҳажмини
ифодалайди. Амортизация нормаси ёрдамида асосий фондларнинг
айланма тезлиги ва уларни такрор ишлаб чиқриш жараёнини
моделлаштириш назорат қилинади.
Асосий
фондларни
тўлиқ
тиклаш
учун
ажратилган
амортизация суммаси қуйидаги формула бўйича ҳисобланади:
А
а
= А
ми
⋅ Ф
ўрт.қий.
бунда: Ф
ўрт.қий.
- асосий фондларнинг ўртача қиймати, сўм.
Мисол. Дастгоҳларнинг жами бошланғич қиймати 20,0 млн.
сўм., хизмат муддати - 8 йил. Модернизация харажатлари 4,0 млн. сўм.,
демонтаж сарфлари 0,5 млн.сўм., станокларнинг қолдиқ қиймати 0,9
млн.сўм.
Бу
ҳолатда
амортизация
нормаси
11,25%
[(20,0-
0,9):(20,0
⋅
8)]х100, амортизация ажратмалари сўммаси эса [(20,0
+4,0+0,5-0,9)]:8=2,95 млн.сўмни ташкил этади.
Амортизация ажратмалари миқдори уч усулда ҳисобланади:
бир маромли; бажарилган иш ҳажмига нисбатан сонлар сўммаси бўйича
ва қийматни ҳисоблаб чиқариш (кумулятив) тезлаштирилган усуллар.
Амортизация ажратмалари миқдорини бир маромли усулда
ҳисоблаш асосий фондларнинг бир маромда жисмоний ва маънавий
эскиришига мўлжалланган 7.2.1-жадвалга қаралсин.
7.2.1-жадвал.
PDF created with pdfFactory trial version
www.pdffactory.com
151
Do'stlaringiz bilan baham: |