7. Кредитга лаёқатлик таҳлилининг мазмуни, мақсади ва вазифалари. Кредитга лаёқатликнинг тавсифи

-жадвал
Тижорат банклари томонидан хўжалик юритувчи субъектларни кредитга лаёқатлигини баҳолашда ҳисоб-китоб килинадиган кўрсаткичлар

Коэффицентлар гуруҳи	Кўрсаткичлар		Аниқланиши	Белгилар изоҳи
Молиявий ҳолат кўрсаткичлари
Ликвидлилик коэффицентлари :	Жорий ликвидлик;		К=ЖА/КММ	ЖА-Жорий активлар КММ-Қисқа муддатли мажбуриятлар
	Тезкор ликвидлик.		К=ЛА/КММ	ЛА-Ликвид активлар
Иш активлигини ҳарактерловчи: кўрсаткичлар:	Активлар айланувчанлиги;	К=СТ/А			СТ-Сотишдан тушум А-Активларнинг ўртача йиллик қиймати
	Асосий капитал айланувчанлиги;	К=СТ/АК			АК-Асосий капитал
	Жорий активлар айланувчанлиги;	К=СТ/ЖА			ЖА-Жорий активлар
	Дебиторлик мажбуриятлари айланувчанлиги;	К=СТ/ДМ			ДМ-Дебиторлик мажбурятлар
	ТМЗ айланувчанлиги;	СТ/ТМЗ			ТМЗ-Товар моддий захиралар
	ТМ,Товарлар айланувчанлиги.	СТ/ТМ,Т			ТМ-тайёр маҳсулот Т-товарлар
Молиявий левереж коэффицентлари:	Мажбуриятларни активларга нисбати;	Маж/А			Маж-Мажбуриятлар
	Мажбуриятларни ўз капиталига нисбати;	Маж/УК			УК-Ўз капитали (ўз маблағлари манбаси )
	Мажбуриятларни акционерлик капиталига нисбати;	Маж/АК			АК-Акционерлик капитали
	Узоқ муддатли мажбуриятларни асосий капиталга нисбати;	УММ/АК			УММ- Узоқ муддатли мажбуриятлар
	Ўз капиталини активларга нисбати.	УК/А
Молиявий натижавийлик коэффицентлари
Фойда нормаси коэффицентлари:	Ялпи фойда нормаси;	К=ЯФ/СТ			ЯФ-ялпи фойда СТ-сотишдан тушум
	Соф операцион фойда нормаси;	К=СОФ/СТ			СОФ-соф операцион фойда
	Соф фойда нормаси.	К=СФ/СТ			СФ-соф фойда
Рентабеллик коэффицентлари:	Активлар рентабеллиги.	К=СФ, СТКФ/А			СТКФ-солик тўловига кадар фойда
Акциянинг фойда меъёри:	Оддий акциялар даромадлик коэффиценти;	К=Д/Ак			Д-оддий акцияларга эълон килинган дивденд суммаси А-оддий акцияларнинг сони
	Акциянинг дивидендлик коэффиценти.	К=Дб/Аб			Дб-битта акцияга эълон ыилинган дивиденд Аб-битта акциянинг бозор баҳоси
Қарзни коплашни тавсифловчи кщрсаткичлар:	Фоизниг копланганлик коэффиценти;	К=Ф/ФТ			ФТ-фоиз тўловлари Ф-ҳисобот даври фойдаси
	Фоиз тўловларининг копланганлик коэффиценти.	К=Ф/Т			Т-Тўловлар=фоиз+лизинг тўловлари+имтиёзли акцияга дивидендлар+бошқа тўловлар

Асосий баҳолаш кўрсаткичларининг амалдаги ҳолати норматив курсактчилар билан таққосланган ҳолда кредит ресурсларини ҳаракати юзасидан қарорлар чикарилади. Учинчи гуруҳ кўрсаткичлар бўйича одатда оптимал ва кртик нормалар белгиланмаслиги мумкин (корхонанинг ўзига хос хусусиятлари, тармоқ хусусиятлари ва бошқа аниқ шартларга мувофиқ )
Мазкур кўрсаткичлар натижаларига қараб агар талаб қилинса, рейтинг балларини ҳам ҳисоблаб чиқиш мумкин.
-жадвал
Хўжалик субъектнинг кредитга лаёқатлигини баҳолашда ўрганилиши лозим бўлган миқдорий кўрсаткичлар

Кўрсаткичлар	Аниқланиши	Белгилар изоҳи
1.Мустақиллик коэффиценти	ЎММ/БЖ	ЎММ-Уз маблағлари манбаси БЖ-Баланс жами
2.Айланма активларнинг жами активлардаги салмоғи	ЖА/А	ЖА-Жорий активлар А-Активлар жами
3. Ўз оборот маблағлари билан таъминланганлик коэффиценти	ЎММ+УМКҚ-УМА/ЖА	УМА–Узоқ муддатли активлар УМКҚ-узоқ муддатли кредит ва қарзлар
4. Жорий ликвидлик коэффиценти	ЖА/КММ	КММ-Қисқа муддатли мажбуриятлар
5. Мутлақ ликвидлик коэффициенти	ПМ+ҚММҚ/КММ	ПМ-Пул маблағлари ҚММҚ-қисқа муддатли мол.қўйил.
6. Активларни рентабеллик коэффиценти	СТҚФ/А	СТҚФ -Солик тўловига кадар фойда А-активларнинг ўртача йиллик кийммати
7. Активларнинг айланувчанлик коэффиценти	СТ/А	СТ-Маҳсулот сотишдан соф тушум

Кредит сиёсатида банкинг кредит ресурсларининг хжми, банкнинг сохага йўналганлиги, мижозларнинг кредит зарурияти, давлатнинг пул-монетар, кредит, солиқ сиёсатининг ўзига хос жихатларидан келиб чиққан ҳолда кредит ресурсларини жойлаштириш ва уларни бериш тартиблари бир биридан фарқ қилади.
Бу борада тадбиркорликни қўллаб қувватлаш, дастурга киритилган лойихалар, келишувчлар бўйича имтиёзли кредитларни бериш, имтиёзларни жорий этиш тартибларида албатта кредит муносабатларига киришиш имкониятлари тубдан фарқ қилишини кузатиш мумкин.

Кредитга лаёқатликни баҳолашда молиявий ва молиявий бўлмаган кўрсаткичлар таҳлили

Хўжалик юритувчи субъектларининг кредитга лаёқатлилигини баҳолашда молиявий ва молиявий бўлмаган кўрсаткичлардан фойдаланилади. Хўжалик юритувчи субъектни молиявий жиҳатдан ўрганганда молиявий аҳволига ҳозирда банк амалиётида кенг қўлланилиб келаётган молиявий коэффициентлардан фойдаланиб баҳо берилади.

Хўжалик юритувчи субъектни молиявий жиҳатдан ўрганганда асосан молиявий ҳолатини, молиявий натижаларини ва пул оқимларини ифодаловчи кўрсаткичларни ўрганишга ва келгусидаги молиявий аҳволини башоратлашга эътибор қаратиш зарурдир.
Хўжалик юритувчи субъектни молиявий аҳволига баҳо беришда банклар амалиётида бир қанча методлардан фойдаланиб келинмоқда. Булардан энг аниқ натижа берадиган методлардан бири комплекс таҳлил методидир. Комплекс таҳлил методи хўжалик юритувчи субъектни молиявий аҳволини комплекс ўрганиш асосида аниқ хулоса шакллантириш имконини беради.
Кредитга лаёқатлиликнинг баҳолашнинг комплекс таҳлили қуйидагиларни ўз ичига олади:
-корхона ликвидлилик кўрсаткичлари ва баланс ликвидлиги таҳлили;
-корхона маблағлари айланишини таҳлили;
-корхона фаолияти самарадорлик кўрсаткичлари таҳлили;
-молиявий барқарорлик кўрсаткичлари таҳлили;
-скоринг модели бўйича кредитга лаёқатлиликни баҳолаш усули.
Баланс ликвидлилиги таҳлили корхоналарнинг кредитга лаёқатлилигини таҳлилида муҳим босқичлардан бири ҳисобланади. Баланс ликвидлилиги корхонанинг муддатли мажбуриятларини тегишли активлар билан қоплай олиш қобилиятини билдиради.