99
|
Биба модели ахборотни қайси хусусиятини таъминлашни мақсад қилади?
|
2
|
|
T2.8.5
|
|
A)
|
Бутунлик
|
|
|
|
|
B)
|
Конфиденциаллик
|
|
|
|
|
C)
|
Фойдаланувчанлик
|
|
|
|
|
D)
|
Махфийлик
|
|
|
|
100
|
|
Биба моделига кўра агар биринчи объектнинг ишончлилик даражаси I(O1) га тенг бўлса ва иккинчи объектнинг ишончлилик даражаси I(O2) га тенг бўлса, у ҳолда ушбу иккита объектдан иборат бўлган учинчи объектнинг ишончлилик даражаси нимага тенг бўлади? Бу ерда, I(O1)>I(O2).
|
3
|
|
T2.8.5
|
|
A)
|
I(O2)
|
|
|
|
|
B)
|
I(O1)
|
|
|
|
|
C)
|
I(O2) ва I(O2) га боғлиқ эмас
|
|
|
|
|
D)
|
Берилган шартлаш етарли эмас
|
|
|
|
101
|
|
Белл-Лападула моделига моделига кўра агар биринчи объектнинг хавфсизлик даражаси L(O1) га тенг бўлса ва иккинчи объектнинг хавфсизлик даражаси L(O2) га тенг бўлса, у ҳолда ушбу иккита объектдан иборат бўлган учинчи объектнинг хавфсизлик даражаси нимага тенг бўлади? Бу ерда, L(O1)>L(O2).
|
3
|
|
T2.8.4.
|
|
A)
|
L(O1)
|
|
|
|
|
B)
|
L(O2)
|
|
|
|
|
C)
|
L(O1) ва L(O2) га боғлиқ эмас
|
|
|
|
|
D)
|
Берилган шартлар етарли эмас
|
|
|
|
102
|
|
Агар биз объектнинг бутунлигига ишонсак, бироқ объектнинг бутунлигига ишонмасак, у ҳолда объект иккита ва объектлардан яратилган бўлса, у ҳолда объект нинг бутунлигига ишонмаймиз. Бу қайси моделни англатади?
|
3
|
|
T2.8.5.
|
|
A)
|
Биба моделини
|
|
|
|
|
B)
|
Белл-Лападула моделини
|
|
|
|
|
C)
|
Бирор бир моделга тегишли эмас
|
|
|
|
|
D)
|
Биба ва Белл-Лападула моделлари комбинациясини.
|
|
|
|
103
|
|
“Процессорда шифрлаш калитини генерация қилиш учун махсус калит генератори мавжуд бўлиб, фойдаланувчи киритган парол асосида қулфдан ечилади”. Гап қайси турдаги шифрлаш воситаси ҳақиди кетмоқда.
|
2
|
|
T2.9.1.
|
|
A)
|
Аппарат
|
|
|
|
|
B)
|
Дастурий
|
|
|
|
|
C)
|
Симметрик
|
|
|
|
|
D)
|
Очиқ калитли
|
|
|
|
104
|
|
“Шифрлашда бошқа дастурлар каби компьютер ресурсидан фойдаланади”. Гап қайси турдаги шифрлаш воситаси ҳақиди кетмоқда.
|
2
|
|
T2.9.1.
|
|
A)
|
Дастурий
|
|
|
|
|
B)
|
Аппарат
|
|
|
|
|
C)
|
Симметрик
|
|
|
|
|
D)
|
Очиқ калитли
|
|
|
|
105
|
|
Дастурий кўринишдаги шифрлаш воситаси учун мос бўлган хусусиятни белгиланг.
|
1
|
|
T2.9.1.
|
|
A)
|
Янгилаш имконияти мавжуд.
|
|
|
|
|
B)
|
Шифрлаш учун сақлагишдаги (қурилмада) жойлашган махсус процессордан фойдаланади
|
|
|
|
|
C)
|
Аутентификация аппарат қурилмага нисбатан амалга оширилади
|
|
|
|
|
D)
|
Қўшимча драйвер ёки дастурларни ўрнатишнинг ҳожати йўқ
|
|
|
|
106
|
|
Аппарат кўринишдаги шифрлаш воситаси учун мос бўлмаган хусусиятни белгиланг.
|
1
|
|
T2.9.1.
|
|
A)
|
Янгилаш имконияти мавжуд.
|
|
|
|
|
B)
|
Шифрлаш учун сақлагишдаги (қурилмада) жойлашган махсус процессордан фойдаланади
|
|
|
|
|
C)
|
Аутентификация аппарат қурилмага нисбатан амалга оширилади
|
|
|
|
|
D)
|
Қўшимча драйвер ёки дастурларни ўрнатишнинг ҳожати йўқ
|
|
|
|
107
|
|
Аппарат кўринишдаги шифрлаш воситаси учун мос бўлган хусусиятни белгиланг.
|
1
|
|
T2.9.1.
|
|
A)
|
Қўшимча драйвер ёки дастурларни ўрнатишнинг ҳожати йўқ
|
|
|
|
|
B)
|
Янгилаш имконияти мавжуд.
|
|
|
|
|
C)
|
Паролни тўлиқ танлаш ҳужуми ёки паролни топишга қаратилган бошқа ҳужумларга бардошсиз
|
|
|
|
|
D)
|
Фойдаланувчи томонидан киритилган парол маълумотни шифрлаш калити сифатида фойдаланилади
|
|
|
|
108
|
|
Дискни шифрлаш усулига хос бўлган хусусиятларни белгиланг.
|
3
|
|
T2.9.1.
|
|
A)
|
Деярли барча нарса, алмаштириш майдони (swap space), вақтинчалик файллар, шифрланади.
|
|
|
|
|
B)
|
Калитларни бошқариш, яъни, ҳар бир файл учун турли калитлардан фойдаланиш мумкин.
|
|
|
|
|
C)
|
Фақат криптографик калитлар хотирада сақланиб, шифрланган файллар очиқ ҳолатда сақланади.
|
|
|
|
|
D)
|
асосий файл тизимининг устида жойлашган криптографик файл тизимидан фойдаланиш (масалан, ZFS, EncFS).
|
|
|
|
109
|
|
Файлни шифрлаш усулига хос бўлган хусусиятларни белгиланг.
|
3
|
|
T2.9.1.
|
|
A)
|
Калитларни бошқариш, яъни, ҳар бир файл учун турли калитлардан фойдаланиш мумкин.
|
|
|
|
|
B)
|
Фойдаланувчи шахсий хабарларни алоҳида шифрлашни унутган вақтларда жуда қўл келади.
|
|
|
|
|
C)
|
Зудлик билан маълумотларни йўқ қилиш учун ўринли.
|
|
|
|
|
D)
|
Деярли барча нарса, алмаштириш майдони (swap space), вақтинчалик файллар, шифрланади.
|
|
|
|
110
|
|
Маълумотни хавфсиз йўқ қилиш нима учун зарур?
|
1
|
|
T2.10.1.
|
|
A)
|
Маълумотни тўлиқ конфиденциаллигини таъминлаш учун
|
|
|
|
|
B)
|
Маълумотни бутунлигини таъминлаш учун
|
|
|
|
|
C)
|
Маълумотни фойдаланувчанлигини таъминлаш учун
|
|
|
|
|
D)
|
Хотирани бўшатиш учун.
|
|
|
|
111
|
|
Қоғоз кўринишдаги маълумотни йўқ қилиш усуллари орасидан қуриқ иқлимли шароит учун мос бўлмаганини аниқланг.
|
1
|
|
T2.10.1.
|
|
A)
|
Кўмиш
|
|
|
|
|
B)
|
Ёқиш
|
|
|
|
|
C)
|
Кимёвий усул
|
|
|
|
|
D)
|
майдалаш (шредер)
|
|
|
|
112
|
|
Экологияга салбий тасир қилувчи, ортиқча харажатларни талаб этувчи қоғоз кўринишдаги маълумотларни йўқ қилиш усулини аниқланг.
|
1
|
|
T2.10.1.
|
|
A)
|
Ёқиш
|
|
|
|
|
B)
|
Кўмиш
|
|
|
|
|
C)
|
Кимёвий усул
|
|
|
|
|
D)
|
майдалаш (шредер)
|
|
|
|
|