Operatsion tizimlar Kredit miqdori – 6

Ҳисоблаш тизимлари

• ОТ – фойдаланувчи (user) ва компьютер қурилмалари (hardware) ўртасидаги боғловчи восита ҳисобланади;
• ОТ қурилма таъминоти хусусиятларини яширади.

ОТ - бу қобиқ дастур сифатида

• ОТ – компьютер учун бирламчи (дастлабки) қобиқ дастур;
• Компьютер электр токига уланганда биринчи ОТ юкланади;
• Load, boot – юкланиш жараёни.

ОТ – интерфейс сифатида

• ОТ қандай имкониятлар яратади?
• – Дастурчилар учун:
• Осон дастур тузиш имконияти;
• Қурилмаларнинг амалий дастурларга боғлиқ бўлмаслиги;
• Кўп қўлланиладиган функциялар (тизим чақирувлари)нинг олдиндан тайёрлиги.
• – Фойдаланувчилар учун (end user):
• Қулай ишлаш шароити;
• Ички сезгиларга мос диалог режимининг мавжудлиги.
• – ОТ фойдаланувчи ва дастурчиларга компьютернинг реал қурилмалари ўрнига виртуал машина (қурилма)ни тақдим этади.

ОТ муҳит сифатида

• ОТ бажарилаётган дастурларга ўзига хос муҳитни яратади;
• Дастурлар стандарт операциялар (вазифалар)ни бажариш учун ОТ га узилиш (тизимли чақирув) орқали мурожаат қилади.
• Дастурлар ўзаро ОТ воситалари орқали мулоқот ўрнатади.
• Дастурлар муҳит параметрлари орқали ўзида созлаш ҳақидаги ахборотлардан фойдаланади.

ОТ эволюцияси

• Биринчи компьютерларда ОТ мавжуд бўлмаган:
• – Амалий дастурлар ахборотларни киритиш-чиқариш ва ҳисоблаш процедураларидан ташкил топган;
• – Дастурлар бевосита компьютер қурилмалари билан ўзаро мулоқатга киришган;
• – Дастурни киритиш (ёки ёзиш), ишга тушириш (юклаш) ва тўхтатиш бошқарув пульти орқали қўлда бажарилган.
• Такрорланувчи процедуралар дастурлар кутубхона (библиотека)си сифатида шакллантириб борилган ва кейинчалик мустақил (алоҳида) дастурлар пакети шаклига келтирилган
• – ОТ – кўп марта қўлланилган дастурлар
• Компьютерларнинг ҳисоблаш қувватлари ошиши билан янги муаммолар туғила бошлади ва янги функциялар: кўп масалали (мультидастурлаш) талаб қилина бошланди.