Ўт хосил бўлишини ва ажралишини стимуляциялайди - Ўт хосил бўлишини ва ажралишини стимуляциялайди
- Оқсил ва углеводларни гидролизини ва сўрилишини кучайтиради.
- Меъда ширасини нейтраллашда иштирок этади
- Энтероцитларни пролиферациясини ва кўчиб тушишини стимуляциялайди
- Алмашинув жараёнларида иштирок этади.
- Ўт кислоталарини рециркуляциясини таъминлайди
- Хол
- Хенодезоксихол
- Таурохол
- Гликохол
- Литахол
- Дезоксихол
- Ўт пигментлари
- Билирубин
- Биливердин
-
Ўт ажралишини кучайтиради - Ўт кислоталари
- Адашган нерв
- Холецистокинин
- Ёғли овқат
- Тухум сариғи, сут, бульонлар, нон, гўшт
Ўт ажралишини тормозлайди - Симпатик нервлар
- Глюкагон
- Антихолецистокинин
- Кальцитонин
- ВИП
Ўт кислоталари холестериндан синтезланади.80% қондан гепатоцитларга ўтади, ичакнинг охирида 20% иккиламчи- дезоксихол ва литохол ўт кислоталарига айланади.Кўп қисми қонга сўрилади, 7-20 % организмдан чиқарилади.Бир суткада ўт кислоталарининг циркуляцияси 6-10 мартага тенг.Организмда умумий миқдори 2-4 гр. - Ўт кислоталари холестериндан синтезланади.80% қондан гепатоцитларга ўтади, ичакнинг охирида 20% иккиламчи- дезоксихол ва литохол ўт кислоталарига айланади.Кўп қисми қонга сўрилади, 7-20 % организмдан чиқарилади.Бир суткада ўт кислоталарининг циркуляцияси 6-10 мартага тенг.Организмда умумий миқдори 2-4 гр.
- Ичак ширасининг ферментлари:
- Энтерокиназа, пептидазалар, ишқорий фосфотаза, нуклеаза, липаза, фосфолипаза, амилаза, лактаза, сахараза.
Ичак деворида ҳазм қилишнинг этаплари - Шиллиқ қаватда қисман содир бўлади гидролиз – шиллиқ қаватда ҳазм қилиш, димерлар пайдо бўла бошлайди
- Гликокаликсда содир бўлади – гликокаликсда ҳазм қилиш. Асосан димерлар ҳосил бўлади.
- Эпителиоцитларнинг апекал мембранасида содир бўлади – мембранада ҳазм қилиш. Мономерлар ҳосил бўлиб энтероцит орқали қон ва лимфага ўтиши билан кузатилади.
Do'stlaringiz bilan baham: |