Ечиш:
Германияда товар ишлаб чиқарувчилар мазкур товарни АҚШга 400 долларга сотади ва доллар курси 3:1 бўлганда, у ўзига Германияда товар савдосида олган тушуми миқдорида 1200 марка қайтариб олади; курс 2:1 бўлганда 800 марка даромад лади, яъни экспорт фойда келтирмайди.
АҚШ экспортчиси Германияда товарини 1200 маркада сотади, бунда у товарни Германияда 1:3 алмашинув курсибўйича 400 АҚШ долларига эквивалент суммага сотгн ҳисобланади.АҚШ экспортчиси товарни Германияда 1200 маркага 2:1 курсида сотган ҳолда, ундан банкдан 600 доллар олади. Бу АҚШдаги товарнинг ўхшаш товарга нисбатан 200 долларга арзонлигини билдиради. Бинобарин АҚШ 2:1 алмашинув курсида Германияда сотганида ҳар бирлик товар учун 200 доллардан қўшимча даромад олади.
масала
Б мамлакат ҳукумати А мамлакатнинг вaлютaсига нисбатан миллий вaлютa курсини барқарорлаштиришни мақсад қилди деб фараз қилайлик. А мамлакатда инфляция суръати бир йилдa 5%ни ташкил этади.
а) Б мамлакатда бундай мақсадга эришиш учун инфляция қандай бўлиши керак?
б) Узоқ муддатда ишлаб чиқаришнинг ўсиш суръати 3% ва пулнинг айланиш тезлиги ўзгармас бўлганда вaлютa курсини барқарорлаштириш учун пул массасининг ўсиш суръати қандай бўлиши керак?
Ечиш:а) Б мамлакатда вaлютa курсини барқарорлаштириш учун инфляция суръати А мамлакатдаги инфляция суръатига яқин ѐки тенг бўлиши керак, яъни йилига тахминан 5 %ни ташкил этади.
б) Б мамлакатда пул массаси ўсиш суръатини аниқлаш учун пул миқдори тенгламасидан фойдаланамиз:
М = k х P х Y
Ҳамда уни ўсиш сурати кўринишида ѐзамиз (ҳосиласини топамиз):
М / М = P / P + Y / Y,
бу ерда, М / М – Б мамлакатда пул масассининг ўсиш суръати ,
P/P – Б мамлакатдаги инфляция суръати; Y/Y – ишлаб чиқаришнинг ўсиш суръатлари, масала шартига кўра, кoэффициент k доимий. Бунда,
М /М = 5% + 3% = 8 %, яъни Б мамлакатда пул масссининг ўсиш суръати 8 %ни ташкил этиши керак.
Do'stlaringiz bilan baham: |