Ўзбекистон республикаси қурилиш вазирлиги тошкент архитектура қурилиш институти бино ва иншоотлар қурилиши факультети
Download 0.86 Mb. Pdf ko'rish
|
Мустақил иш 2 БИҚ
|
ТОШКЕНТ АРХИТЕКТУРА ҚУРИЛИШ ИНСТИТУТИ Бино ва иншоотлар қурилиши факультети “Қурилиш конструкциялари” кафедраси “Темирбетон ва тош конструкциялари” фанидан Мустақил иш Мавзу: Ёрдамчи тўсинни ҳисоблаш ва лойиҳалаш Бажарди: _______ гуруҳи талабаси _____________________ Қабул килди: Азимов А. Тошкент – 2020
Ёрдамчи тўсинга юкларни жамлаш. 1. Бинонинг эни – L 1 =
27.3 м
2. Бинонинг узунлиги – L 2 = 70.0 м
3. Бош тўсин ва ёрдамчи тўсин узунлиги – l 1 х l 2 = 9.1
х 7.0
м 4. Меъёрий юк – Р = 16.9 кН/м 2
5. Бетоннинг синфи – В25 (R
b = 14.5 МПа, R bt
= 1.05
МПа,) 6. Арматуранинг синфи – А–III (R
= 365
МПа) Ёрдамчи тўсин кўправоқли узлуксиз тўсинлардек ҳисобланади. Юкнинг тури Меьёрий юк кN/м
2
коэффициенти Ҳисобий юк кN /м
2
Юк бўйича γ f
Вазифаси бўйича γ n
1. Плита (пол) оғирлиги 𝑔 т = 𝑔𝑥𝑙 пл = 4.2867 𝑥 3.03333 4.2867
1.3
𝑔 т
13.003
2. Ёрдамчи тўсин оғирлиги 𝑔 б
б = 2500𝑥
0.25 𝑥 0.45 𝑥1 2.8125
1.3
0.9 3.2906
Жами юк: 7.0992
16.2936
1. Фойдали юк
𝑃 т = 𝑃𝑥𝑙
пл = 11.52 𝑥 3.03333
11.52
𝑃 т =
11.52
18.6192
𝑞 т =
51.2376
Бунда тўсиннинг кўндаланг кесими тавр шаклида қабул қилиниб, токчасининг эни плитанинг энига тенг қилиб олинади. Ёрдамчи тўсинлар учун бош тўсин ва девор таянч ролини ўйнайди. Ёрдамчи тўсиннинг деворга ўрнатилган қисми C=250 мм. Бош тўсин ўлчамлари эса 𝒃 бош.т х𝒉 бош.т
= 45 𝑥 90 қабул қилиб, ёрдамчи тўсин учун ҳисобий узунликларни топамиз. Ёрдамчи тўсиннинг кўндаланг кесим юзаси ва ҳисобий схемасини чизамиз.
𝑙 ёр.т чет
= 𝑙 2 − 𝛿 2 − 𝑏 б.т.
2 + С 2 = 7000 − 400
2 − 450 2 + 250 2 = 6700 мм Ўрта оралиқларда:
𝑙 ёр.т ўрт
= 𝑙 2 − 𝑏 б.т. = 7000 − 450
= 6550
мм 1) Оралиқлардаги эгувчи моментлар қийматини аниқлаймиз. 𝑀 𝐼
𝑞(𝑙 ё.т.
чет ) 2 11 = 51.2376 ∙( 6.7
) 2 11 = 209.1
кН ∙ м 𝑀 𝐵 = − 𝑞(𝑙
ё.т. чет
) 2 11 = − 51.2376
∙( 6.7
) 2 14 = − 164.3
кН ∙ м
𝑀 𝐼𝐼 = 𝑀
𝐼𝐼𝐼 = −𝑀
𝐶 = ±
𝑞(𝑙 ё.т.
ўрт ) 2 16 = ±
51.2376 ∙( 6.55 ) 2 14 = ± 137.4
кН ∙ м
Ёрдамчи тўсин баландлигини эгувчи моментларининг энг катта қийматини текширамиз: h 0 = √
М 𝐵 𝛾 𝑏𝑐 𝑅 𝑏 𝑏𝛼 𝑚 = √ 164.3 ∙10
3 0.9∙
14.5 ∙10
6 ∙25∙10
−2 ∙0.289
= 41.7
см Тўсин кесимида арматурани 2 қатор қилиб жойлаштириб, бетон ҳимоя қатламини а=30 мм қабул қилиб, тўсиннинг тўлиқ баландлигини топамиз: d=20 мм.
ℎ ё.т.
= ℎ 0 + 𝑎 = 41.7 + 3 =
44.7 ≈ 45 см Ҳақиқий ишчи баландликни топамиз: ℎ 0
ё.т. − 𝑎 =
45 − 3 =
42 см
Четки таянчдаги кўндаланг кучнинг қийматини аниқлаймиз: 𝑄 𝐴
т 𝑙 ё.т. чет = 0.4 ∙
51.2376 ∙ 6.7 = 137.32
кН 𝑄 𝐵 чап = 0.6𝑞
т 𝑙 ё.т. чет = 0.6 ∙
51.2376 ∙ 6.7 = 205.96
кН −𝑄 𝐵 ўнг = 𝑄
𝐶 чап
= −𝑄 𝐶 чап = ±0.5𝑞 т 𝑙 ё.т. ўнг
= 0.5 ∙ 51.2376
∙ 6.55
= 167.8
кН Тўсин учун мувозанат тенгламасини текширамиз. 𝑸 ≤ 𝟎. 𝟑𝝋 𝝎 𝝋
𝑹 𝒃 𝒃 ё.т 𝒉 𝟎 𝜸 𝒃𝒄
𝜑 𝜔 = 1; 𝜑 𝑏 = 1 − 0.01 ∙ 𝑅 𝑏 = 1 − 0.01 ∙ 14.5 =
𝑄 мах
= 𝑄 𝐵 чап = 205.96
кН ≤ 0.3 ∙ 1 ∙ 0.855
∙ 14.5
∙ 25 ∙ 42 ∙ 0.9 =
351.47 кН
205.96
кН ≤ 351.47
кН. Юқоридаги шарт бажарилди демак, тўсин кесимининг ўлчамлари етарли. Эгувчи моментнинг букувчи эпюрасини қуриш Юқорида эгувчи моментнинг таянч ва пролётдаги қийматлари аниқланди. Бу кесим юза учун етарли эмас. Шунинг учун ёрдамчи тўсиннинг пролётини 5 қисмга бўлиб, букувчи эпюранинг координаталарини қуйидаги формуладан топамиз: 𝑀 = ±𝛽(𝑔 + 𝑝)𝑙 0 2
0.2l оралиқдаги кесим учун β нинг қийматини v/g нисбатига қараб аниқлаймиз. Тўсиннинг схемаси ва унга таьсир қилаётган юклар симметрик бўлгани учун зўриқишлар тўсиннинг 2 ёки 2.5 пролёти учун қурилса етади.
𝑝 𝑔 = 34.944 16.2936 = 2.14 ≈ 2
Ҳисобий қийматларни жадвал усулида ҳисобланади ва натижалар қуйидаги жадвалга киритилади. Юклар
Масофа (g+p)
∙l 2 kN . М Коэффициентлар қиймати М, Кн/м
T/р р. Кесим
+ β - β max
min
1 0 - - - - - - 1 0.2l 2300.06
0.065 149.5
2 0.4l 0.090
207 2`
0.425l 0.091
209.3
3 0.6 l 0.075
172.5 4 0.8l 0.020
46
5 1.0l - -0.0715 164.5
2
6 0.2 l
2198.22
0.018
-0.03 39.6
65.9 7 0.4 l 0.058 -0.009
127.5 19.8
7` 0.425l 0.0625 -0.0075
137.4 16.5
8 0.6l 0.058 -0.006
127.5 13.2
9 0.8l 0.018 -0.024
39.6 52.8
10 1.0l - -0.0625
- 137.4
Нормал кесим бўйича мустаҳкамликка хисоблаш. Ёрдамчи тўсиннинг ҳисобий кесим юзаси сифатида тавр кесим юза қабул қиламиз. Таврнинг энини тўсиннинг қадами ёки плитанинг пролётига тенг қилиб оламиз.
a) 1 – пролётда 𝑀 𝐼
209.1 кН ∙ м
α 𝑚 = М 𝐼 𝛾 𝑏𝑐 𝑅 𝑏 𝑙 пл ℎ 0 2 = 11 ∙10 3 0.9∙
14.5 ∙10
6 ∙ 3033.33 ∙10 −3 ∙( 42 ) 2 ∙10 −4 = 0.03
Жадвалдан η= 0.985 ни топамиз. 𝐴 𝑆
М 𝐼 𝑅 𝑠 ℎ 0 𝜂 = 11 ∙10 3 365 ∙10 6 ∙ 42 ∙10
−2 ∙ 0.985 = 13.85
см 2
Стерженли арматуралар учун 𝑅 𝑠 = 365 МПа қабул қилинади. (Вариант бўйича олинади).
Сортаментдан 4Ø22 A – III кесим юзаси A S = 15.2 см 2 арматурани қабул қиламиз. Пролётнинг юқори стерженларини конструктив 2Ø12 A – III кесим юзаси A S = 2.26 см 2 арматурани қабул қиламиз.
b) 2 – пролётда 𝑀 𝐼𝐼 = 𝑀 𝐼𝐼𝐼
= 137.4
кН ∙ м
α 𝑚 = М 𝐼 𝛾 𝑏𝑐 𝑅 𝑏 𝑙 пл ℎ 0 2 = 137.4 ∙10 3 0.9∙ 14.5 ∙10
6 ∙ 3033.33 ∙10 −3 ∙( 42 ) 2 ∙10 −4 = 0.0197
Жадвалдан η= 0.99 ни топамиз.
𝐴
= М 𝐼𝐼 𝑅 𝑠 ℎ 0 𝜂 = 137.4 ∙10
3 365
∙10 6 ∙ 42 ∙10
−2 ∙ 0.99 = 9.1
см 2
Сортаментдан 4Ø18 A – III кесим юзаси A S = 10.18 см 2 арматурани қабул қиламиз. K-1 ва K-2 каркасларнинг юқори стерженлари манфий эгувчи момент таъсирига ҳисоб қилинади. Уларнинг қийматлари 6 ва 7 кесимлардаги момент қийматларнинг ўртачаси сифатида қабул қилинади: 𝑀 𝑚𝑖𝑛
= 65.9
+ 19.8
2 = 42.85 кН ∙ м
α 𝑚 = М 𝑚𝑖𝑛 𝛾 𝑏𝑐 𝑅 𝑏 𝑏 ё.т. ℎ 0 2 = 137.4 ∙10 3 0.9∙ 14.5 ∙10
6 ∙ 25 ∙10 −2 ∙( 42 ) 2 ∙10 −4 = 0.074
Жадвалдан η= 0.96 ни топамиз.
𝐴 𝑆 = М 𝑚𝑖𝑛 𝑅 𝑠 ℎ 0 𝜂 = 42.85
∙10 3 365 ∙10 6 ∙ 42 ∙10
−2 ∙ 0.96 = 2.91
см 2
Сортамент бўйича каркасларнинг юқори стержени сифатида 2Ø14 A – III кесим юзаси A S = 3.08 см 2 арматурани қабул қиламиз. c) Таянч “В”да 𝑀 в
164.3 кН ∙ м. α 𝑚
М 𝐵 𝛾 𝑏𝑐 𝑅 𝑏 𝑏 ё.т.
ℎ 0 2 = 164.3
∙10 3 0.9∙ 14.5 ∙10
6 ∙ 25 ∙10 −2 ∙( 42 ) 2 ∙10 −4 = 0.285 Жадвалдан η= 0.83 ни топамиз. 𝐴 𝑆
М 𝐵 𝑅 𝑠 ℎ 0 𝜂 = 164.3 ∙10 3 365 ∙10 6 ∙ 42 ∙10
−2 ∙ 0.83 = 12.83
см 2
Юқорида топилган арматура плитанинг 𝒍 𝒏л =303.333 см қисмида 2та сетка кўринишида жойлашади. 1та сетка яьни 1 м дан арматуранинг кесим юзасини аниқлаймиз :n=2 ʄ 𝑎 = 𝐴 𝑆 𝑙 пл ∙𝑛 = 12.83
3.03333 ∙2 = 2.11 см
2 Натижага қараб кўндаланг ишчи арматура 5 Bp-I бўлган 2 та сетка яъни C-5 ни қабул қиламиз. 6Ø7−Вр−𝐼𝐼−150 3Ø6−Вр−𝐼𝐼−300 𝐵 𝐶 𝐴 𝑆 = 2.31 0,86
см 2
2) Таянч “С” 𝑀 С = 137.4
кН ∙ м α 𝑚 = М 𝐶 𝛾 𝑏𝑐 𝑅 𝑏 𝑏 ё.т. ℎ 0 2 = 137.4
∙10 3 0.9∙ 14.5 ∙10
6 ∙ 25 ∙10 −2 ∙( 42 ) 2 ∙10 −4 = 0.239 Жадвалдан η= 0.86 ни топамиз. 𝐴 𝑆 = М 𝐶 𝑅 𝑠 ℎ 0 𝜂 = 137.4 ∙10 3 365 ∙10 6 ∙ 42 ∙10
−2 ∙ 0.86 = 10.42
см 2
2 – сетка учун юзани топамиз n=2 ʄ 𝑎 = 𝐴 𝑆 𝑙 пл ∙𝑛 = 10.42
3.03333 ∙2 = 1.72 см
2 7Ø6−Вр−𝐼𝐼−125 4Ø5−Вр−𝐼𝐼−250 𝐵 𝐶 𝐴 𝑆 = 1.98 0,79
см 2
Ҳар бир сетканинг эни 𝐵 𝐶 = 6705
3 + 6590 4 = 3885.5 мм Стерженларни узилиш жойларини аниқлаш K-1, K-2 каркасдаги стерженларни узилиш жойларини аниқлаш учун қабул қилинган материалларнинг эпюрасини қурамиз.
Четки 1- пролётда 2Ø22 A – III кесим юзаси A S = 7.6 см 2 арматуранинг қабул қила оладиган моментларини аниқлаймиз. 𝜉 = 𝐴
∙𝑅 𝑆 𝑅 𝑏 ∙𝑙 пл ∙ℎ 0 = 7.6 ∙10
−4 ∙ 365 ∙10 6
14.5 ∙10
6 ∙ 3033.33 ∙10 −3 ∙ 42 ∙10
−2 = 0.015 Жадвалдан η= 0.9925 ни топамиз. 𝑀 1
= 𝐴 𝑆 2 ∙ 𝑅 𝑆 ∙ 𝜂 ∙ ℎ 0 = 7.6 ∙ 10 −4 ∙ 365 ∙ 10
6 ∙ 0.9925 ∙ 42 ∙ 10 −2 = 115.63 кН ∙ м 4 – стержен учун момент қийматини аниқлаймиз: 4Ø22 A – III A S = 15.2 см 2 𝜉 =
𝐴 𝑆 ∙𝑅 𝑆 𝑅 𝑏 ∙𝑙 пл ∙ℎ 0 = 15.2 ∙10 −4 ∙ 365 ∙10
6
14.5 ∙10 6 ∙ 3033.33 ∙10
−3 ∙ 42 ∙10 −2 = 0.03 Жадвалдан η= 0.985 ни топамиз. 𝑀 1 4 = 𝐴 𝑆 4 ∙ 𝑅 𝑆 ∙ 𝜂 ∙ ℎ 0 = 15.2 ∙ 10 −4 ∙ 365 ∙ 10
6 ∙ 0.985 ∙ 42 ∙ 10 −2 = 229.52 кН ∙ м Ўртадаги 2-пролётларда 4Ø18 A – III A S = 5.09 см 2 𝜉 =
𝐴 𝑆 ∙𝑅 𝑆 𝑅 𝑏 ∙𝑙 пл ∙ℎ 0 = 5.09 ∙10 −4 ∙ 365 ∙10
6
14.5 ∙10 6 ∙ 3033.33 ∙10
−3 ∙ 42 ∙10 −2 = 0.01 Жадвалдан η= 0.995 ни топамиз. 𝑀 1
= 𝐴 𝑆 2 ∙ 𝑅 𝑆 ∙ 𝜂 ∙ ℎ 0 = 5.09 ∙ 10 −4 ∙ 365 ∙ 10
6 ∙ 0.995 ∙ 42 ∙ 10 −2 = 77.64 кН ∙ м 4Ø18 A – III A S = 10.18 см 2 𝜉 =
𝐴 𝑆 ∙𝑅 𝑆 𝑅 𝑏 ∙𝑙 пл ∙ℎ 0 = 10.18 ∙10 −4 ∙ 365 ∙10
6
14.5 ∙10 6 ∙ 3033.33 ∙10
−3 ∙ 42 ∙10 −2 = 0.02 Жадвалдан η= 0.99 ни топамиз. 𝑀 1 4 = 𝐴 𝑆 4 ∙ 𝑅 𝑆 ∙ 𝜂 ∙ ℎ 0 = 10.18 ∙ 10 −4 ∙ 365 ∙ 10
6 ∙ 0.99 ∙ 42 ∙ 10 −2 = 154.5 кН ∙ м Оғма кесим бўйича мустаҳкамликка ҳисоблаш. Хомутларнинг диаметри Ø8 A – I қабул қиламиз (ишчи арматура диаметрига қараб) хомутларнинг кесим юзаси:
Юқорида ҳисобланган кўндаланг кучлар. 𝑸 𝑨
𝟏𝟑𝟕. 𝟑𝟐 кН 𝑸 Вчап =
кН 𝑸 Вўнг
= 𝟏𝟔𝟕. 𝟖
кН
Меьёрий хужжатларга асосан хомутнинг қадамини таянчларга яқин жойда 1 4
⁄ пролёт оралиқда S=15 см, хомутлар сони n=2 га тенг бўлганда ҳисоблаймиз. 𝑄 𝑆𝑊
𝑄 𝐴 2 4∙𝜑 𝑏2 ∙𝑏 ё.т. ∙ℎ 0 2 ∙R 𝑏𝑡 = ( 137.32 ) 2 ∙10 6 4∙2∙
25 ∙10
−2 ∙( 42 ) 2 ∙10 −4 ∙ 0.9 ∙10 6 = 59.39
кН см 𝜑 𝑏2 −оғир бетон учун 2 га тенг бўлган коэффициент. Кўндаланг стерженлар диаметрини конструктив талабга мувофиқ қабул қилиб, улар орасидаги масофани аниқлаймиз: 𝑆 𝑚𝑎𝑥 𝐴 = R 𝑆𝑊 ∙𝐴 𝑠𝑤 ∙𝑛 𝑄 𝑆𝑊 = 175∙10
6 ∙0.503∙10 −4 ∙2 59.39 ∙10
3 = 29.6 см > 15 см 𝑄 𝑆𝑊 𝐵чап = (𝑄 𝐵 чап
) 2 4∙𝜑 𝑏2 ∙𝑏 ё.т. ∙ℎ 0 2 ∙R 𝑏𝑡 = ( 205.96
) 2 ∙10 6 4∙2∙
25 ∙10
−2 ∙( 42 ) 2 ∙10 −4 ∙ 0.9 ∙10 6 = 133.6
кН см 𝑆 𝑚𝑎𝑥 𝐵чап = R 𝑆𝑊 ∙𝐴 𝑠𝑤 ∙𝑛 𝑄 𝑆𝑊 = 175∙10
6 ∙0.503∙10 −4 ∙2 133.6 ∙10
3 = 13.1 см < 15 см 𝑄 𝑆𝑊 𝐵ўнг = (𝑄 𝐵 ўнг
) 2 4∙𝜑 𝑏2 ∙𝑏 ё.т. ∙ℎ 0 2 ∙R 𝑏𝑡 = ( 167.8
) 2 ∙10 6 4∙2∙
25 ∙10
−2 ∙( 42 ) 2 ∙10 −4 ∙ 0.9 ∙10 6 = 88.7
кН см 𝑆 𝑚𝑎𝑥 𝐵ўнг = R 𝑆𝑊 ∙𝐴 𝑠𝑤 ∙𝑛 𝑄 𝑆𝑊 = 175∙10
6 ∙0.503∙10 −4 ∙2 88.7 ∙10
3 = 19.8 см > 15 см 𝑄 𝑆𝑊(min) ни аниқлаймиз׃ 𝑄 𝑆𝑊(min) = R 𝑆𝑊 ∗ 𝐴 𝑠𝑤 ∗ 𝑛 𝑆 = 175 ∗ 0.503 ∗ 2 ∗ 100 15 = 117.4
кН см
Кесим юзасини кўндаланг кучга нисбатан мустаҳкамлигини аниқлаймиз. 𝑄 = 2√2 ∙ R 𝑏𝑡 ∙ 𝑏
ё.т. ∙ ℎ
0 2 ∙ 𝑄 𝑆𝑊(min) = 2√2 ∙
0.9 ∙ 10
6 ∙ 25 ∙ 10 −2 ∙ ( 42 ) −4 ∙ 117.3 ∙ 10 3 = 193 кН Шундай қилиб, таянч яқинида хомутлар орасидаги масофа S=15см, ўрта қисмларда эса 𝑆 = 3
ℎ ё.т
= 3 ∙
45 4 = 33.75 см
га тенг бўлади. Download 0.86 Mb. Do'stlaringiz bilan baham: 
|