19- маъруза Яримўтказгичли диодлар
Download 0.92 Mb.
|
- Bu sahifa navigatsiya:
- Тўғриловчи диод
- Қўлланиши
- Диодларнинг турлари
- U 1− U 2 кучланишлар диапазонида диод ВАХ дифференциал қаришилиги манфий Диодларнинг турлари
- Нурланувчи диод
- Инфрақизил нур
19- маърузаЯримўтказгичли диодларРежа1. Тўғриловчи диодлар.2. Диодларнинг турлари ва схемада белгиланиши.Тўғриловчи диодларТўғриловчи диод- ўзгарувчан токни ўзгармас токка айлантириб бериш учун мўлжалланган.Бир ярим даврли оддий тўғриловчи қуйидагича ишлайди:Ўзгарувчан ток манбасидан кучланиш VD диод орқали ўтиб юкламага келади. Мусбат ярим давр вақтида диод очиқ ҳолатда бўлади ва ўзидан токни юкламага ўтказади. Сигналнинг манфий ярим даври навбати келганда диод ёпилади ва юкламага ток ўтмайди.Қўлланиши: Ёритгич (фонарь) учун зяряд қурилмаси.Тўғриловчи диодларТўғриловчи диодлар ВАХДиодларнинг турлариСтабилитронлар кучланишни стабилизациялаш учун мўлжалланган. Уларнинг диодлардан фарқи анодга минус, катод плюс кучланиш берилади. Агар диодни ВАХ да мусбат чизиқ қўлланса, бунда тескари кўринишда бўлади. Асосий параметри стабилизация кучланиши (Uст).Диодларнинг турлариВарикап [англ. vari(able) - ўзгарувчан ва cap(acity) - сиғим]. (сиғимли диод) унга берилган кучланишга қараб ўз қаршилигини ўзгартиради. У ЮЧ тебранишлар контурларини созлаш учун ўзгарувчан сиғимли бошқарилувчи конденсатор сифатида қўлланилади.Диодларнинг турлариШоттки диоди –тўғри уланганда кичик кучланишлар тушушига эга бўлган яримўтказгичли диод кўринишида ишлайди. Оддий диодлардан фарқи Шоттки барьери сифатида металл-яримўтказгич ўтиш қўлланилади.Хусусиятлари: тўғри улангандаги кичик кучланиш, юқори силжиш (утечки) токи, жуда кичик тескари қайта тикланиш заряди. Бундай диодларда диффузия йўқ, бу ноасосий ташувчилар инжекцияси билан боғлиқ, яъни улар фақат асосий заряд ташувчилар билан ишлайди, уларнинг тезкорлиги барьер сиғими билан ифодаланади.детекторли Шоттки диодининг структураси : 1 — я/ў таги (подложка); 2 — эпитаксиал плёнка; 3 — металл-я/ў контакти; 4 — металл плёнка; 5 — ташқи контакт. Диодларнинг турлариТуннел диоди-тўғри уланган кучланишда унинг ВАХ да туннель эффекти билан ҳосил бўлувчи манфий дифференциал қаришиликли соҳа пайдо бўладиU1−U2 кучланишлар диапазонида диод ВАХ дифференциал қаришилиги манфий Диодларнинг турлариОптронлар (оптожуфтликлар) – электр сигналини ёруғлик оқимига айлантириб бериш учун мўлжалланган электрон қурилма. Уларнинг ёруғлик сигналлари оптик канал орқали узатилади, тескари узатиш эса ёруғликни электр сигналига айлантириш орқали ҳосил бўлади.Радиоэлектрон қурилмаларнинг галваник изоляцияланган электр занжирларида калит сифатида фойдаланиш ҳамда манба блокларида кучланишни стабиллаш учун қўлланилади Диодларнинг турлариТиристорлар-ўтказувчанлиги учинчи-бошқарилувчи электрод билан бошқариладиган диодлар. Асосий қўлланиш соҳаси: қувватли юкламани бошқарилувчи электродга берувчи кичик (заиф) сигнал билан бошқариш.Диодларнинг турлариФотодиод - унинг фотосезгир соҳасига тушувчи ёруғликни (светни) электр токига айлантириб бериш учун мўлжалланган.Диодларнинг турлариНурланувчи диод (светодиод)- ундан электр токи ўтганда ёруғликни (светни) нурлайди.Диодларнинг турлариИнфрақизил диодлар-инфрақизил (кўринмас) диапазонда (тўлқин узунлиги 1-2 мм дан -0.74 мкм гача) ёруғликни нурлатади.Қўлланиши: оптик ўлчов асбоблари, масофадан бошқариш қурилмалари, видеокузатув камераларида, қоронғида тасфирни кўра олиш қобилиятига эга. ИҚ диодни ёнишини уяли телефон камерасидан кўриш мумкин.Инфрақизил нурНазорат саволлари1. Тўғриловчи диодлар.2. Диодларнинг турлари ва схемада белгиланиши.Download 0.92 Mb. Do'stlaringiz bilan baham: |
Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©fayllar.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling
ma'muriyatiga murojaat qiling