A ўсимликнинг поясини ерга бирлаштириб, тупроқдаги сув ва унда эриган органик моддаларни шимиб

 
Страница 3 
 
 
 
37
. Илдиз тукчалари қандай вазифани бажаради?
А) янги илдизларни ҳосил қилиш
В) таянч
C) сўриш
D) ўтказиш
38
. Ёш илдизнинг қайси қисмидаги ҳужайра юмалоқ бўлиб, пусти жуда юпқа бўлади?
А) илдиз қинчасидаги В) ўзакдаги C) пўстлоқдаги D) камбийдаги
39
. Илдиз пўстлоғи ҳужайралари тузилишининг ўзига хос хусусиятлари: 
1) тирик; 2) юмалоқ ; 3) юпқа қобиқли ; 4) ўлик; 5) қалин; 6) кубсимон;7) қалин қобиқли
A) 1,2,3
B) 4,2,3
C) 1,6,7
D) 4,6,3
40
. Илдизларнинг турлича тезликда ўсишига асосий сабаб нима?
A) тупроқ структураси ва зичлиги турли ерда турлича бўлганлиги сабабли илдизга кўрсатиладиган механик 
қаршилик турлича 
B
) ўсимликнинг органик моддаларни ихосил қила олиш хусусияти турлича 
C
) илдизларнинг хаммаси бир хилдаги тезлик билан ўсади 
D
) ўсимликлар тури, ўсиш шароитига караб
41
. Ғўза ниҳолларининг илдизи бир кеча-кундузда қанча миқдорда ўсади?
A) 1 - 
2 мкм B) 2 - 3 мкм C) 2 - 3 см D) 2 - 3 мм 
42
. Илдиз қачон бўйига ўсишдан тухтаб, асосий куч ён илдизларга берилади?
A
) илдизлар хеч қачон бўйига ўсишдан тўхтамайди 
B
) бундай хосса попук илдизли ўсимликларга хос бўлиб, бошланғич асосий илдиз нобуд бўлгандан сўнг рўй 
беради 
C
) агар илдизнинг учи чилпиб ташланса 
D
) агар илдиз ўсиш зонасидаги ўсиш куртаги шикастланса ёки сунъий равишда чилпиб ташланса 
43
. Учи чилпиб ташланган илдизлар нима учун баққуват бўлади? 
A
) ён илдизлар тупроқнинг озиқ моддаларга бой юқориги қатламига таралиб, бақувват бўлиб ўсади. 
B
) асосий илдиз тупроқнинг озиқ моддаларига бой қисмларига ва сувгача етиб боради 
C
) қўшимча илдизлар ривожланиб, тупроқдан озиқ моддаларни ўзлаштириш осонлашади 
D
) илдиз чилпилса, у хеч қачон бақувват бўлмайди 
44
. Деҳқонлар қайси ўсимликлардан мўл ҳосил олишда асосий илдизни чилпиш методидан фойдаланадилар?
A) бу методдан фойдаланиб мўл хосил олиб бўлмайди B) помидор, карам, бўлғор гармдориси 
C) буғдой,ғўза, каноп D) карам, бодринг, қовоқ 
45
. Илдиз қинчаси вазифасини аниқланг. 
A) илдиз таркибида бундай қисм йўқ B) сўрувчи қисмни механик таъсирдан сақлайди 
C) ўсувчи қисмидаги ёш, нозик ҳужайраларни ташқи таъсирдан сақлайди. 
D
) совуқ, хамда сув кўплигидан асрайди 
46
. Илдиз қинчаси неча қават ҳужайрадан ташкил топган?
A
) бир қават нозик B) бир қават ўлик 
C
) бир неча қават тирик D) бир неча қават ўлик 
47
. Янтоқ ўзининг қайси хусусияти билан машхур? 
A
) қурғоқчиликка чидамлилиги билан 
B
) қўшимча илдизлари 30 м гача ерга чуқур кириб бориши билан 
C) 
ён илдизлари 30 м гача ерга чуқур кириб бориши билан 
D
) илдизи ерга 30 м гача чуқур кириб боради ва ер ости сувларидан фойдаланади 
48
. Илдизлар қайси зонасидаги ҳужайраларнинг бўлиниб кўпайиши хисобига буйига ўсади? 
A
) ўсиш зонасидаги ҳужайраларнинг бўлиниб кўпайиши хисобига 
B
) ўсиш зонасидаги ўсиш куртаклари ҳужайраларнинг бўлиниб кўпайиши хисобига 
C
) булинувчи зонасидаги хужайраларининг бўлиниб кўпайиши хисобига 
D
) ўтказувчи қисм таркибида янги найсимон хужайраларининг сони ортиши хисобига 
49
. Тупрокдаги сув ва унда эриган озиқ моддалар дастлаб илдизнинг қайси қисми ёрдамида ўзлаштирилади? 
A) илдиз тукчаларидан ўтказувчи найларга ўтади 
B) илдиз тукчаларига, сўнгра улар билан ёнма-ён жойлашган пўстлоқ ҳужайраларига ўтади. 
C
) ўтказувчи зона қабул қилиб олади 
D
) сўрувчи қисмдан сўнг, сув ва унда эриган озиқ моддалар илдиз ўсувчи қисми орқали ўтказувчи зонага 
ўтади 
50
. Ўсимликлар ҳужайраси қачон таранг ҳолатда бўлади?
A
) хавода сув буғлари етарли бўлса B) хавода сув буғлари етарли бўлмаса 
C
) хужайралар доим таранг холатда бўлади D) сув етарли бўлганда 
51
. Қачон ўсимликлар сўлиб қолади?
A
) хавода сув буғлари етарли бўлса B) хавода сув буғлари етарли бўлмаса 
C
) ўсимликлар хеч қачон сўлимайди, чунки хамма ўсимликларда қурғоқчиликка қарши мосланишлар бор 
D
) сув кам бўлганда 
52
. Сув ва унда эриган озиқ моддалар қайси куч таъсирида ҳаракатга келади?
A
) атмосфера босими кучи таъсирида B) илдиз босими кучи таъсирида 
C
) ўтказувчи найлар механик кучи таъсирида D) гравитация, яъни ер тортиш кучи таъсирида 
53
. Илдиз босимининг кучи дастлаб қаерда ҳосил бўлади?
A
) илдиз қинчасида B) тупроқда, геомагнит кучлар таъсирида 
C
) атмосферада, баргларнинг сув буғлатиши таъсирида D) тупроқ билан тукчалар орасида 
54. 
Нима сабабдан барча дарахт ва буталарнинг тагини вақт-вақти билан юмшатиб туриш тавсия этилади? 

---