Эги лув чи те мир бе тон э ле мен тлар га п ли талар в а тўси н ла р кир ади


Download 33.16 Kb.
Pdf ko'rish
Sana24.10.2023
Hajmi33.16 Kb.
#1718531
Bog'liq
Turdiyev Ramziddin



Egiluvchi elementlar
Reja:
1.
Эгилувчи элементлар турлари
2.
уларнинг қўлланиши


Эги лув чи те мир бе тон э ле мен тлар га п ли талар в а тўси н ла р кир ади .
Улар алоҳида ҳолда ёки мураккаб конструкция ва иншоотлар таркибида
б
ў
л
и
ш
и
м
у
м
к
и
н
Пли талар. Пли талар д еб , қали н лиги h к енг ли ги b в а узун лиг и l дан би р
н еч а мар та ки чи к б ўлг ан ясси элем ен тларг а ай ти лади . Ко н стр укци ялард а
яхлит пли таларнинг қалин ликлари 50…100 мм, то м уч ун 40 мм дан қабул
қилинади. Йиғма плиталарнинг қалинликлари эса анча кам қабул қилинади
ва 25…50 мм ни ташкил этади. Плиталар пайвандланган ёки боғланадиган тўрлар билан
арм атур алан ади . Пли талар арматур алари ишчи стер жинин инг ди ам етр лар и
3 … 1 2 м м қ а б у л қ и ли н ад и , м о м е н т л ар н и н г э н г к а т т а қ и й м а т и ҳ о си л
бўладиган жойларда ҳар 100…200 мм дан, қолган жойларда эса 400 мм дан
к атта б ўлм аг ан м асоф ад а қ ўйи лади . К он стр ук тив талаб лар б ўй ич а қ абул
қ и ли н ад и г ан тақси млов чи стер жен ларн и н г д и аметрлари 3 …8 мм қабул
қ
и
л
и
н
а
д
и
.


П л и т а л а р д а ги и ш ч и а р м а т у р а л а р б ў й л а м а ё к и к ў нд а л а нг
жойлаштирилиши мумкин. Плиталарни арматуралаш учун бўйлама
арматураларнинг кесим юзалари ҳисоб бўйича аниқланади. Ишчи
арматура стерженларининг орасидаги масофалар 200 мм дан ошмаслиги
талаб этилади. Тақсимловчи стерженлар орасидаги масофалар эса 300 мм
дан ошмаслиги талаб этилади. Конструктив талаблар бўйича қўйиладиган
арматура кўндаланг кесим юзаси ишчи арматуралар кесим юзасининг
10%дан кам бўлмаслиги керак. Одатда плиталар пайвандланган стандарт
тўрлар билан жиҳозланади. Баъзи ҳолларда, планда мураккаб шаклга эга
бўлган плиталарда тешикларнинг сони кўп бўлган тақдирда,плиталар
т ў қ и л г а н т ў р л а р б и л а н ҳ а м ж и ҳ о з л а н и ш и м у м к и н .


Тўсинлар. Тўсинлар деб, узунлиги кўндаланг кесим ўлчамларидан
бир неча марта катта бўлган элементларга айтилади. Бўйлама арматураси
олдиндан таранглаштирилмайдиган темирбетон тўсинларнинг кўндаланг
кесимлари тўғри бурчак, тавр, қўштавр ва трапеция кўринишида бўлиши
мумкин. Арматураси олдиндан таранглаштириладиган тўсинларнинг
кўндаланг кесимлари тавр ёки қўштавр шаклларда қабул қилинади. Таьсир
қиладиган юк миқдорига боғлиқ равишда тўсинларнинг баландлиги
узунлигининг 1/8 … 1/15 қисмига тенг қилиб олиниши мумкин.
Арматураси олдиндан таранглаштириладиган тўсинларнинг баландликлари
узунлигининг 1/25 қисмига тенг бўлиши мумкин. Тўсинлар кўндаланг кесими
баландлиги 500 мм гача 50 мм га карра этиб, 500 мм дан катта
бўлганда эса 100 мм га карра этиб тайинланади. Тўсинланинг эни
( 0 , 3 … … 0 , 5 )
h
д е б
қ а б у л
қ и л и н а д и


Т ў с и н л а р п а й в а н д л а н г а н ё к и б о ғ л а н а д и г а н с и н ч л а р б и л а н
а р м а т у р а л а н а д и . П а й в а н д л а н а д иг а н с и н ч ла р д а б ў й л а м а и ш ч и в а
ко н с т р у кт и в а р м а т у р а л а р кў н д а л а н г а р м а т у р а л а р б и л а н п а й в а н д
ёрдамидабирлаштирилади. Боғланадиган синчларда бўйлама ишчи ва конструктив
а р м а т у р а ла р кў н д а ла н г а р м а ту р а л а р би л а н с и м ё р д а м и д а б оғ л а б
бирлаштирилади. Тўсинларни пайвандланган ва боғланадиган арматура
с и н ч л а р и б и л а н а р м а т у р а л а ш 3 . 1 р а с м д а к ў р с а т и л г а н .
Тўсинларда бўйлама ишчи ва монтаж арматураларнинг диаметрлари
12 мм дан кам қабул қилинмайди. Йиғма тўсинларни арматуралаш учун
и ш ла т ил а диг а н а р ма ту р ал и с и нч ла р д а ко н ст р у кт и в ҳ ам д а м о нт а ж
арматуралар учун энг кичик диаметрдаги стрежнларни ишлатиш тавсия
этилади. Имкони б ори ча бўйла ма ишчи армату ралар у чун би р хил
диаметрли стерженларни қўллаш мақсадга мувофиқ ҳисобланади.. Енгил
бетондан тайёрланадиганган конструкциялар учун диаметри 18 мм гача
арматура стерженларни қўллаш мумкин. Бўйлама ишчи арматуралар
тўсинлар кўндаланг кесимининг эни бўйича бир меъёрда, бир ёки икки ва
ундан орт иқ қ атор қили б ж ойлашт ирила ди . Э леме нтлар кўн даланг
кесим ининг ўл чо в ва қолип и кўрин иши, шуни нгде к сте рженлара ро
минимал масофа ва бетоннинг талаб қилинадиган ҳимоя қатлами арматура
ж о й л а ш и ш и г а т а ъ с и р қ и л а д и г а н а с о с и й ф а к т о р л а р д и р .


Бетонни жойлаштириш қулай бўлиши учун алоҳида стерженлар оралиғи стерженлар
энг катта диаметридан кичик бўлмаган ҳолда пастки арматура учун 25 мм
дан кам, юқориги арматуралар учун 30 мм дан кам бўлмаслиги керак.
П а с т к и а р м а т у р а л а р и к к и қ а т о р д а н о р т и қ ж о й л а ш т и р и л г а н д а
стержен лар орасидаги горизонтал масофалар учинчи ва ундан юқори
жойлашган арматура стерженлари учун 50 ммдан кам қабул қилинмайди.
Б у ҳо лат б етон қ ори шмасидаги йи рик тўлд ир увч и ларнин г арм атур а
с т е р ж е н л а р и о р а л а р и д а н э р к и н ў т и ш и н и т а ь м и н л а й д и .
Т ўси н лар б ўлам а ар м ат ур ал ар д ан ташқ ар и к ўн д алан г ар м ат ур а лар
билан ҳам арматураланади. Кўндаланг арматуралар ҳисоб бўйича ёки маълум шартлар
б а ж а р и л г а н д а к о н с т р у к т и в т а л а б л а р б ў й и ч а қ а б у л қ и л и н а д и .
К ўн д алан г ар м атур алар т ўси н м уста ҳк ам ли г и н и қ и я к еси м б ўй и ч а
таъминлаш билан бирга бўйлама арматураларнинг лойиҳавий ҳолатини
с а қ л а ш н и
ҳ а м
т а ъ м и н л а й д и .


Баландлиги h 450 мм бўлган тўсинлар фақат тенг тақсимланган
юклар билан юкланганда кўндаланг арматура билан арматураланган тўсин
таянчидан l0/4 масофаларда кўндаланг арматуралар оралиғи s = h/2
150
мм қабул қилинади. Таянчлар оралигидаги l0/2 масофада кўндаланг
а р м а т у р а л а р о р а л и г и s = 3 h / 4 5 0 0 м м қ а б у л қ и л и н а д и .
Баландлиги h > 450 мм бўлган тўсинлар фақат тенг тақсимланган
юклар билан юкланганда кўндаланг арматура билан арматураланган тўсин
таянчидан l0/4 масофаларда кўндаланг арматуралар оралиғи s = h/3
500
мм қабул қилинади. Таянчлар оралигидаги l0/2 масофада кўндаланг
а р м а т ур а л ар о р а ли г и s = 3 h / 4
5 0 0 м м қ аб у л қ и ли н ад и .
Т ў с и н л а р н и
ж и ҳ о з л а ш
у ч у н
қ ў л л а н и л а д и г а н
арматурали синчларнинг бўйлама ишчи стерженлари сифатида синфи А-II, А-
III, А-IV ва А-IIIв бўлган арматуралар, кўндаланг стерженлар ва кучанлар
сифатида эса синфи А-I ва Вр-I бўлган арматуралар ишлатилади.



Foydalanilgan adabiyotlar
Акрамов Хуснитдин Ахрарович,
Усмонов Валиахмат Файзиллоевич
КОРХОНАДА ТАЙЁРЛАНАДИГАН 
ҚУРИЛИШ КОНСТРУКЦИЯЛАРИ
Дарслик

Document Outline

  • Slide 1: Egiluvchi elementlar
  • Slide 2: Эгилувчи темирбетон элементларга плиталар ва тўсинлар киради. Улар алоҳида ҳолда ёки мураккаб конструкция ва иншоотлар таркибида бўлиши мумкин
  • Slide 3
  • Slide 4
  • Slide 5
  • Slide 6
  • Slide 7
  • Slide 8
  • Slide 9

Download 33.16 Kb.

Do'stlaringiz bilan baham:




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©fayllar.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling