Корхоналарда бошкарув фаолияти

Р а х б ар н и н г янгиликни щ с этиши. Янгиликни хис эта 
б ил и ш бу к е л а ж а к д а ривожла нишни кура билиш, вужудга
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

ке лг а н м а сал ал а рни тугри хал килиш йулларини топа 
б и л и ш демакдир. Хозирги ж а м о а хаё тида, и шл а б ч и к а ­
р и ш д а тез ва чукур узг ари шл ар булиб тург ан бир пайтда 
р а хб ар ни нг
бу 
фази л ати
мухим 
а х а м и я т г а
эгадир. 
Янгиликни хис этиш янги усулдаги иктисодий фикрла- 
нишни вужудга келтириб, х уж а ли к тизими с а м а р а д о р л и г и ­
ни к ута ришнинг янги йулларини ва ш а к л ла ри ни кидириб 
т о пишг а имкон беради.
1. Рахбарнинг обруси
Р а х б а р фао л и яти д а унинг обру-эътибори мухим рол 
уйнайди. Р ахб арн ин г обруси 
объектив ва субъектив 
о м и лл ар
билан 
белгиланади.
К у й и да г и ла р 
объектив 
оми л л а рг а киради:
д а в л а т вакили сифатида рах б ар г а х у ж а л и к ва ишлаб 
ч и к а р и ш ма салала рини хал килиш ж а р а ё н и д а фойдалани- 
ши учун берилган ваколат.
Я кка бошчи л ик усулида ма с а л а л а р ни хал килишда 
р а х б а р ку л л анад иг ан ж а м о а низоми ва конун-коидаси.
Субъектив омилЛар рахбарнинг обру-эътиборини бел- 
гилайди.
Бунга 
рахбарнинг д а в л а т сиёсатини тугри 
тушуниши ва хаётга т а д б и к этиши, б ери лг а н топширик- 
л а р н и
яхши 
тушуниши, 
инс онпарварлиги, т ашаб бу с -
корлиги, собиткадамлиги, уз фикрида к а т т и к туриши ва 
б о ш к а л а р киради. Бул ар р ах б ар обру козонишининг 
омилидир.
Объектив омиллар обру-эъгибории ку лг а киритиш учун 
з а р у р
шарт-шароит яр атса, субъектив 
омил л ар хал 
килувчи аха ми я т г а эга булади. Агар р а х б а р уз ходимлари- 
нинг олдида ишончга эга булишни истаса, у т уг ри , ростгуй 
ва х а р доим багри кенг х у шм у омал ал и , одобли инсон 
б ули ши зарур. Шунингдек, р ах б ар уз фа ол и я т и н и танки- 
дий 
бахолаши 
ва 
муаммоларини 
тугри 
хал 
килиш 
кобилиятига хам эга булиши керак.
Б а ъ з и бир р а х б а р л ар к а рорла рни т езд а ва у й ла м а с да н
к а бу л килиши н а т и жа с ид а куп х а т о л и к л а р г а йул куяди- 
лар, чунончи, ходимларига нотугри ж а з о бериш холлари 
у ч р а б туради. Буларни синчиклаб тек ши риб к ури л г ан да 
а й р им ходимларнинг айбдор эмаслиги а н и к л ан а д и . Бундай 
х о л л ар д а ра х б ар узининг айбини т о бел ари н ин г олдида 
очик буйнига олиши лозим. Бундан р а х б а р н и н г обру- 
эътибори пасаймайди, балки кутарилади. Р а х б а р уз ишида 
и ло ж и борича бундай хато л и кл арг а йул к у й ма сл ик ка
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

интилиши зарур. Акс холда р а х ба р ж а м о а д а у з обру- 
эътиборини с а в д а й олмайди.
Р а х б а р н и н г ап п аратд аг и расмий мавкеи б и л а н унинг 
реал ролини бир-биридан ф а р к ки л мок зарур. Р а х б а р н и н г
реал роли унинг обру-эътибори билан бевосита б о г ли кд ир .
Обру-эътибор — ж а м о а д а р ахб ар козонган ишончдир.
Расмий обру-эътибор эса лавозим билан б е л г и л аб к у й и л ­
ган булади. Р е а л обру-эътиборни рахбарнинг а м а л д а г и
нуфуз ва роли белгилайди.
7- §. Б О Ш К А Р У В М Е Х Н А Т И Т Е Х Н О Л О Г И Я С И
Б о ш к а р у в
мехнатининг 
предмети 
ахб ор о т 
булиб, 
у б о ш к а р у в
ка рорла рини 
кабул килади 
ва 
уларни 
и жр о ч и л а р г а етказади. Керакли к а рорла рни и ш л а б чикиш 
ж а р а ё н и б о ш к а р у в мехнатининг мухим кисми х и с о б л а н а ­
ди. Б о ш к а р у в мехнати технологияси ишни к а й т а р з д а
б а ж а р и ш усулларини ва ахборот билан и шл а ш тартиби 
м а жм у ас ин и белгилайди. Бу тизим хал ки л ин а д и г ан бирор 
ма кс а дн и куй и шд ан то к а р о рл а р ижросини хисоб-китоб ва 
н аз ор ат к и л иш г ач а булган б арча ташкилий и ш л а р н и н г
б а ж а р и л и ш и н и уз ичига олади.
Ха р кайси рахбар, мутахассис ва кичик хизматчи 
ходимла р 
учун ахборот билан 
и шл а ш технологияси 
турлича булади.
Ха р хил цех, булим ва хизматларнинг р а х б а р л а р и
з а р у р к а р о р л а р н и н г лойихаларини тайёрл а ш ж а р а ё н и д а
юкори д а р а ж а л и ахборот турлари билан ишлаш в а уларни 
т арт и б г а солиш б ил ан шугулланади. Бунда улар м а с л а х а т ,
кенгаш, м у в оф и кл аш т и р иш ма сал ал а рин и бир-бири билан 
б о г ла ш усу л ла р и да н фойда ланишади.
М у н т а з а м р а х б а р л а р мехнати технологияси шу билан 
т а в си фл а н ад и к и, ул ар узларининг мехнати б и л а н б арч а 
а х б о р от л ар билан и шл аш жа раён и ни якунлайди в а т а к ли ф 
э тилган л о й и х а г а асосан узил-кесил к а р о р л а р ни ка бул
килади.
А хб о ротл арн ин г туликлиги м а сал ал а рни с а м а р а л и хал 
к и л ишг а к а тта т а ъ с и р курсатади. Бунда р а х б а р н и н г
и ш ча н л и к ва ахлокий-рухий, сиёсий с и ф а т л а р и катта 
а х а м и я т г а эга булади. Б о шк а ч а килиб а й т г а н д а , р а х ­
б ар н ин г с а нъ а т и , яъни махорати мухим рол уйнайди. 
Р а х б а р н и н г с а нъ ати шундан иборатки, у энг кам ахборотга 
эга б у л г а н холда хам, м а кс а дг а мувофик к а р о р л а р н и
ка бу л к ил а билиши лозим. Б о ш к а р у в ж а р а ё н и и шл аб
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

ч и к а р иш жа раён и каби тухтовсиздир. Уни уч боскичга 
б ули ш мумкин: а) ка рорларни ка бул килиш; б) к а р о р ла р
ижр ос и га рахбарлик килиш; в) к а рор ла рни н г б аж а р и л и -
шини н аз о р ат килиш. Шундай килиб, р ах б ар биргина 
ма са л ан и хал килмасдан, балки бир нечта ма сал ан и хал 
килади. Бу билан у бир йула б ошк а ру в боскичлари 
ж а р а ё н л а р и н и б а жа ра д и. Чунончи, у бир ма с ал а буйича 
к а ро р тай ё р л ас а , уни ф а к а т олдинги д а в р да кабул 
килинган б ошка карорларнинг кай т а рз д а б а ж а р и л а ё т г а -
нини н аз о ра т килгандан сунг ка бу л килиши мумкин ва 
Хоказо.
1. Боищарув царорлари
К а р о р — бу барча б о ш к а р у в в аз и ф а л а р и асосининг 
нойдеворидир. 
Б ошк ач а килиб айтганда, к а ро р — бу 
р е ж а , топширик, буйрук, р а х б а р л а р томонидан бел гил а на -
д иган б о шк а ру в махсули хисобланади.
К а р о р б арч а т а б а к ад а г и р а х б а р л ар , б риг а ди рл ар,
у с т а ла рд ан тортиб цех бошл ик ла р и, директорлари т омон и ­
дан ка бул килиниши мумкин.
К а р ор ла р н и так оми лл а шти риш б о шк а ру в та ш к и ло т ла - 
ри б ар ч а бугинларининг мухим в азифас и хисобланади.
Карорни кабул килишда уни и шл аб чикиш учун ка нч а 
вакт т а л а б килиниши доим хисобга олинади. Од а т да у з о к
муддатга м ул жа лл ан г ан к а р о р л а р якин муддатда б а ж а р и -
л ад иг ан к а ро р ла р г а нисбатан уй ла б куриш учун куп в а к т ­
ни т а л а б килади. Купинча к а ро р бирдан кабул килинади.
Бунда й х о л л а рд а олдиндан з а р у р булган низом, конун- 
коида, йурикнома ва х ок а зо ла р и ш л аб чикилади.
Б о ш к а р у в карорлари ма ъл у м хусус ия тларг а эга б у л и ­
ши зарур. Бунга куйидагилар киради:
/. К арорларнинг илмий асосланганлиги.
Б о ш к а р у в к а рорлари муайян и ш л а б ч ик ари ш шароити- 
ни т ах ли л килишдан келиб чикиб, иктисодий, и ж т и ­
моий ва б о ш к а хозирги замон ф а н ютуклари ас осида ка бул
килиниши керак. Куйилган м а к с а д г а уз в ак т и да э ришиш 
учун ка ро р ла рн и нг бир нечга а с ос л ан га н в а ри а н т л а ри ни
бир-бири билан т ак косл аб , а н и к а хб ор о тл ар негизида 
битта ка рор и шлаб чикилади. К а р о р л а р фан-те хника 
т а р а к к и ёт и ва бозор мун о с а ба гл а ри т а л а би г а мос р а ­
вишда ка бу л килиниши керак.