Конидиоген ҳужайра ўсиши ва ҳосил бўлган конидияларнинг ҳар хил бирин-кетинлиги: a-c: конидиогенезнинг базипетал бирин-кетинлик типлари. a – фиалид. b – аннелид. c – ретрогрессив типлар. d – шохланган ёки тўғри ўзак ҳосил бўлишига олиб келувчи симподиал бирин-кетинлик
(Gams et al., 1987).
Конидиялар жойлашишининг баъзи турлари: A – якка. B – синхрон (бир вақтда) пайдо бўлган қуруқ бошчалар. C – симподиал типда пайдо бўлган қуруқ бошча. D – фиалоконидиялар занжирчаси. E – фиалоконидияларнинг шилимшиқ модда ёрдамида бириккан бошчаси. F – акропетал занжирча. G – конидиофоранинг шишган жойида синхрон пайдо бўлган фиалидик конидиялар занжирчалари. H - конидиофоранинг шишган жойида синхрон пайдо бўлган фиалидик конидияларнинг шохланган занжирчалари (Gams et al., 1987).
Do'stlaringiz bilan baham: |