Жисмоний емирилиш %
1 ва 2 уклар орасидаги П1
|
Плитадаги ёриқлар (чўкувчан ёки ишчи оралиқ бўйлаб)
|
20
|
6 ва 7 уклар орасидаги П2
|
15
|
ПОЛЛАРДАГИ ДЕФЕКТЛАР ҚАЙДНОМАСИ
Элементларнинг белгиланиши
|
Дефектларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
1,10
|
Алоҳида паркет парчинмихларни озггина қуриши ва майда шикастланишлар, парчинмихлар орасидаги 3 мм гача ёриқлар, алоҳида парчинмихларни қийшайиши
|
20
|
4
|
Алоҳида майда ботиқлар ва толали ёриқлар, плинтусларни унча катта бўлмаган шикастланишлари
|
18
|
5;9
|
Умумий майдоннинг 20% игача бўлган алоҳида плиткалардаги учган қисмлар ва ёриқлар
|
10
|
6
|
Айрим плиткаларни мавжуд эмаслиги, умумий майдоннинг 20% дан 50% гача бўлган айрим жойларидаги бўртиб чиқиш ва ажарлиб чиққанлиги
|
35
|
1.4-жадвал
ОЙНАЛАРДАГИ ДЕФЕКТЛАР ҚАЙДНОМАСИ
Элементларнинг белгиланиши
|
Дефектларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
ОК-2, ОК-3,
ОК-8, ОК-7
|
Мелкие трещины в местах сопряжения коробок со стенами, истертость или щели в притворах. Замазка местами отстала, частично отсутствуют штопки, трещины стекол, мелкие повреждения отливов - тушунарсиз
|
20
|
ОК-1
|
10
|
ОК-6, ОК-5
|
Дераза ромлари қуриган, қийшайган ва бурчаклари ўйнаб қолган, мосламалрнинг айримлари шикатланган ёки мавжуд эмас, ойнавандланмаган, токчалар мавжуд эмас
|
25
|
1.5-жадвал
ЭШИКЛАРДАГИ ДЕФЕКТЛАР ҚАЙДНОМАСИ
Элементларнинг белгиланиши
|
Дефектларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
Д-1, Д-2, Д-3
|
Деворлар ва пардадеворлар билан уланган қисмлардаги юзаки майда ёриқлар, эшик юзасидаги едирилишлар ёки тирқишлар
|
15
|
Д-4
|
Эшиклар ва уларнинг кесакиларини тўлиқ мустаҳкамлиги ва устуворлигининг йўқотилиши, бутун юзасини чириши ва ҳашаротлар воситасида шикастланиши
|
65
|
Д-5, Д-6
|
Деворлар ва пардадеворлар билан уланган қисмлардаги юзаки майда ёриқлар, эшик юзасидаги едирилишлар ёки тирқишлар
|
10
|
Д-8, Д-9
|
15
|
Д-10
|
20
|
1.8-жадвал
ДЕВОРДАГИ ДЕФЕКТЛАР ҚАЙДНОМАСИ
Элементларнинг белгиланиши
|
Дефектларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
Б ук буйича
|
Чуқур ёриқлар ва айрим жойлардаги сувоқларнинг тўкилиши, чокларни шамол таъсирига учраши
|
15
|
А уки буйича
|
Алоҳида ёриқлар ва пайдо бўлган сув сизадиган қувурчалар
|
10
|
Конструктив элементларнинг жисмоний емирилишини миқдорини ҳисоблаш
Пойдеворни жисмоний емирилишини аниқлаш жараёнида пойдевор цоколининг 5 та участкаси тадқиқ қилинди. Жисмоний емирилиш миқдори 20 дан 40 % гача оралиқда ўзгарган. Жисмоний емирилишни баҳолаш учун 2.1-жадвалда келтирилган шаклдаги ҳисоблашни амалга оширамиз.
2.1-жадвал
Пойдеворнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
Фм-1
|
30
|
30
|
(30/100) *30
|
9
|
Фм-2
|
23
|
30
|
(23/100) *30
|
6,9
|
Фл-1
|
11
|
15
|
(11/100) *15
|
1,65
|
Фл-2
|
25
|
25
|
(25/100) *25
|
6,25
|
Фл-3
|
11
|
40
|
(11/100) *40
|
4,5
|
Жами:
|
100
|
|
|
ФК=28,3
|
Тадқиқ жараёнида ёпманинг 9 дона плитасини жисмоний емирилиши аниқланди. Жисмоний емирилиш миқдори 10 дан 30% гача оралиқда бўлган.. Ёпма плиталарининг жисмоний емирилишини баҳолашда участка (битта плита)ларининг солиштирма вазни инобатга олиниб ҳисобланади. ҳисоблаш натижалари 2.2-жадвалда жамланган.
2.2-жадвал
Плиталарнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
1 ва 2 уклар орасидаги П1
|
|
20
|
|
11
|
6 ва 7 уклар орасидаги П2
|
|
15
|
|
6,75
|
Итого:
|
100
|
|
|
ФК=17,75
|
Тадқиқот жараёнида полларнинг жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилиш миқдорининг қиймати 10% дан 35% гача оралиқда бўлган. Полларнинг жисмоний емирилишини баҳолашда участка (битта плита)нинг солиштирма вазни инобатга олиниб ҳисобланади. ҳисоблаш натижалари 2.3-жадвалга жамланган.
2.3-жадвал
Полларнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
1;10
|
|
20
|
|
4,4
|
4
|
|
18
|
|
2,34
|
5;9
|
|
10
|
|
1,8
|
6
|
|
35
|
|
3,5
|
Итого:
|
63
|
|
|
ФК=12,04
|
Тадқиқот жараёнида деразаларнинг жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилиш миқдори 10% дан 25% гача оралиқда ўзгарган. Деразаларнинг жисмоний емирилишини баҳолашда 2.4-жадвалда жамланган шаклдан фойдаланилган.
2.4-жадвал
Ойналарнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
ОК-2, ОК-3,
ОК-8, ОК-7
|
|
20
|
|
3,6
|
ОК-1
|
|
10
|
|
0,454
|
ОК-6, ОК-5
|
|
25
|
|
2,25
|
Итого:
|
31,54
|
|
|
ФК=6,3
|
Тадқиқот жараёнида эшикларнинг жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилиш миқдори 10% дан 65% гача оралиқда ўзгарган. Эшикларнинг жисмоний емирилишини баҳолашда 2.5-жадвалда жамланган шаклдан фойдаланилган.
2.5-жадвал
Эшикларнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
Д-1, Д-2, Д-3
|
|
15
|
|
4,5
|
Д-4,Д-7
|
|
65
|
|
13
|
Д-5, Д-6
|
|
10
|
|
2
|
Д-8, Д-9
|
|
15
|
|
3
|
Д-10
|
|
20
|
|
2
|
Итого:
|
100
|
|
|
ФК=24,5
|
Тадқиқот жараёнида деворларнинг 6 та участкасининг безак қопламаларининг жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилишнинг миқдори 10% дан 20% гача оралиқда ўзгарган. Деворларнинг жисмоний емирилишини баҳолашда 2.8-жадвалда жамланган шаклдан фойдаланилган.
2.8-жадвал
Деворларнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
Б ук буйича
|
|
15
|
|
1.3
|
А ук буйича
|
|
10
|
|
2.3
|
Итого:
|
32.6
|
|
|
ФК=3.6
|
Тадқиқот жараёнида пардадеворларнинг 5 та участкасини безак қопламаларининг жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилишнинг миқдори 10% дан 20% гача оралиқда ўзгарган. Пардадеворларнинг жисмоний емирилишини баҳолашда 2.9-жавдалда жамланган шаклдан фойдаланилган.
2.9-жадвал
Do'stlaringiz bilan baham: |
