|
3.11-жадвал
Қум-цемент сувоқ (ташқи пардоз)
Элементларнинг белгиланиши
|
Нуқсонларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
С-1
|
25% гача бўлган майдонда 10 м2 дан кам бўлган жойларда ажралиши ёки сувоқнинг кўчиб тушиш
|
30
|
С- 2
|
25% гача бўлган майдонда 10 м2 дан кам бўлган жойларда ажралиши ёки сувоқнинг кўчиб тушиш
|
35
|
С- 3
|
Чуқур дарзлар; саёз тешиклар,
қоплама қатламини ажралиб қолиши
|
20
|
С-4
|
1 м2 дан 5% гача бўлган майдонда кўчишлар ёки урилган жойлар
|
23
|
Конструктив элементларнинг жисмоний емирилишини миқдорини ҳисоблаш
4.1-жадвал
Пойдеворнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
П-1
|
13,55
|
20
|
(13,55/100) *20
|
2,71
|
П -2
|
13,55
|
15
|
(13,55/100) *15
|
2,03
|
П -3
|
13,55
|
30
|
(13,55/100) *30
|
4,06
|
П -4
|
13,55
|
22
|
(13,55/100) *22
|
2,9
|
П -5
|
27,11
|
18
|
(27,11/100) *18
|
4,87
|
П-6
|
5,08
|
25
|
(5,08/100) *25
|
1,27
|
П-7
|
27,11
|
35
|
(27,11/100) *35
|
9,48
|
Жами:
|
100
|
|
|
ФК=27,32
|
Пойдеворни жисмоний емирилишини аниқлаш жараёнида пойдевор цоколининг 7 та участкаси тадқиқ қилинди. Жисмоний емирилиш миқдори 15 дан 35 % гача оралиқда ўзгарган.
4.2-жадвал
Полларнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкалари-нинг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
П-1
|
44,2
|
28
|
|
12,3
|
П-2
|
9
|
20
|
|
1,8
|
П-3
|
30,7
|
18
|
|
5,5
|
П-4
|
16
|
22
|
|
3,5
|
Жами:
|
100
|
|
|
ФК=23,1
|
Текшириш жараёнида полларнинг жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилиш миқдорининг қиймати 18% дан 28% гача оралиқда бўлган.
4.3-жадвал
Деворларнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
Д-1
|
|
10
|
|
3,33
|
Д -2
|
|
20
|
|
6,66
|
Д -3
|
|
30
|
|
4,98
|
Д -4
|
|
25
|
|
4,15
|
Жами:
|
100
|
|
|
ФК=19,3
|
Текшириш жараёнида деворларнинг 4 та участкасини жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилишнинг миқдори 10% дан 30% гача оралиқда ўзгарган.
4.4-жадвал
Пардадеворларнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
П-1
|
|
5
|
|
2
|
П-2
|
|
15
|
|
6
|
П-3
|
|
25
|
|
5
|
Жами:
|
100
|
|
|
ФК=13
|
Текшириш жараёнида пардадеворларнинг 3 та участкасини жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилишнинг миқдори 5% дан 25% гача оралиқда ўзгарган.
4.5-жадвал
Зилзилага қарши темирбетон камарларидаги жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
Зк-1
|
13,55
|
30
|
(13,55/100) *30
|
4
|
Зк -2
|
13,55
|
25
|
(13,55/100) *25
|
3,3
|
Зк -3
|
13,55
|
20
|
(13,55/100) *20
|
2,7
|
Зк -4
|
13,55
|
28
|
(13,55/100) *28
|
3,7
|
Зк -5
|
27,11
|
35
|
(27,11/100) *35
|
9,4
|
Зк -6
|
5,08
|
30
|
(5,08/100) *30
|
1,5
|
Зк -7
|
27,11
|
25
|
(27,11/100) *25
|
6,7
|
Жами:
|
100
|
|
|
ФК=31,3
|
Зилзилага қарши темирбетон камарларидаги жисмоний емирилишини аниқлаш жараёнида 7 та участкаси тадқиқ қилинди. Жисмоний емирилиш миқдори 20 дан 35 % гача оралиқда ўзгарган.
4.6-жадвал
Ойналарнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
О-1
|
|
15
|
|
3,75
|
О-2
|
|
23
|
|
5,75
|
О-3
|
|
10
|
|
2,5
|
О-4
|
|
25
|
|
6,25
|
Жами:
|
100
|
|
|
ФК=18,25
|
Текшириш жараёнида деразаларнинг жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилиш миқдори 10% дан 25% гача оралиқда ўзгарган. Деразаларнинг жисмоний емирилишини баҳолашда 2.4-жадвалда жамланган шаклдан фойдаланилган.
4.7-жадвал
Эшикларнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
Э-1
|
|
25
|
|
6,25
|
Э-2
|
|
30
|
|
7,5
|
Э -3
|
|
20
|
|
5
|
Э -4
|
|
19
|
|
4,75
|
Жами:
|
100
|
|
|
ФК=23,5
|
Текшириш жараёнида эшикларнинг 4 тасида жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилиш миқдори 19% дан 30% гача оралиқда ўзгарган.
4.8-жадвал
Плиталарнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
П1
|
|
20
|
|
2,84
|
П2
|
|
25
|
|
3,55
|
П3
|
|
30
|
|
4,26
|
П4
|
|
15
|
|
2,13
|
П5
|
|
36
|
|
5,1
|
П6
|
|
40
|
|
5,68
|
П7
|
|
28
|
|
3,9
|
Жами:
|
100
|
|
|
ФК=27,46
|
Текшириш жараёнида ёпманинг 7 дона плитасини жисмоний емирилиши аниқланди. Жисмоний емирилиш миқдори 15 дан 40% гача оралиқда бўлган. Ёпма плиталарининг жисмоний емирилишини баҳолашда участка (битта плита)ларининг солиштирма вазни инобатга олиниб ҳисобланади.
4.9-жадвал
Томнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
Т
|
100
|
50
|
|
50
|
Жами:
|
100
|
|
|
ФК=50
|
Текшириш жараёнида том конструкияларини жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилишнинг миқдори 50 % га тенг.
4.10-жадвал
Том қопламсининг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкалари-нинг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
Т-1
|
20
|
15
|
|
3
|
Т-2
|
10
|
20
|
|
2
|
Т-3,4
|
30
|
45
|
|
1,35
|
Т-5
|
50
|
50
|
|
25
|
Жами:
|
|
|
|
ФК=43,5
|
Текшириш жараёнида том қопламасининг жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилиш миқдори 15% дан 50% гача оралиқда ўзгаради.
Текшириш жараёнида ички пардозининг жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилиш миқдорининг қиймати 10% дан 35% гача оралиқда бўлган.
4.12-жадвал
Бинонинг ташқи (цемент-қум сувоқ) пардозининг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкалари-нинг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
С-1
|
|
30
|
|
7.6
|
С-2
|
|
35
|
|
8.9
|
С-3
|
|
20
|
|
4.2
|
C-4
|
|
23
|
|
6.2
|
Жами:
|
100
|
|
|
ФК=26.9
|
Текшириш жараёнида ташқи пардозининг жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилиш миқдорининг қиймати 17% дан 35% гача оралиқда бўлган.
Do'stlaringiz bilan baham: |
