Элементларнинг белгиланиши
|
Нуқсонларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
П - 1
|
Цоколнинг горизонтал чизиқларининг қийшайиши чўкиш деформациялари ортиши белгиларисиз
|
9
|
П - 2
|
18
|
П - 3
|
П - 4
|
19
|
17
|
П -6
П - 5
|
Цоколь горизонтал чизиқларини қолдиқ деформациялар ортиши белгиларисиз қийшайиши
|
21
|
П -7
|
Цокольдаги чуқур ёриқлар, бинонинг бутун баландлиги бўйлаб ёриқларнинг тарқалиши. Деворнинг қийшайиши ва алоҳида участкаларни сезиларли чўкиши. Чўкишларни ривожланиши кузатилмайди.
|
55
|
3.2-жадвал
Поллардаги нуқсонларини қайдномаси
Элементларнинг белгиланиши
|
Нуқсонларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
П-1;5
|
Алоҳида паркет парчинмихларни озггина қуриши ва майда шикастланишлар, парчинмихлар орасидаги 3 мм гача ёриқлар, алоҳида парчинмихларни қийшайиши
|
15
|
20
|
П- 2;
|
Алоҳида парчинмихларни заминдан ажралиши: бўлинишлар, едирилишлар, ёриқлар ва айрим жойлардаги кучли қийшайишлар; 5-10 дона гуруҳ парчинмихларни айрим жойларда мавжуд эмаслиги; заминни унча катта бўлмаган шикастланишлари
|
20
|
П- 3; 4; 6
|
Алоҳида майда ботиқлар ва толали ёриқлар, плинтусларни унча катта бўлмаган шикастланишлари
|
35
|
50
|
55
|
П-7; 10
|
Умумий майдоннинг 20% игача бўлган алоҳида плиткалардаги учган қисмлар ва ёриқлар
|
35
|
35
|
П-8; 9
|
Айрим плиткаларни мавжуд эмаслиги, умумий майдоннинг 20% дан 50% гача бўлган айрим жойларидаги бўртиб чиқиш ва ажарлиб чиққанлиги
|
15
|
20
|
3.3-жадвал
Девордаги нуқсонларини қайдномаси
Элементларнинг белгиланиши
|
Нуқсонларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
Д-1
|
Чуқур ёриқлар ва айрим жойлардаги сувоқларнинг тўкилиши, чокларни шамол таъсирига учраши
|
27
|
Д -2
|
26
|
Д -4
|
30
|
Д -3
|
Алоҳида ёриқлар ва пайдо бўлган сув сизадиган қувурчалар
|
35
|
Д -5
|
32
|
Д -6
|
Чуқур ёриқлар ва айрим жойлардаги сувоқларнинг тўкилиши, чокларни шамол таъсирига учраши
|
45
|
Д -7
|
65
|
3.4-жадвал
Пардадеворлардаги нуқсонларини қайдномаси
Элементларнинг белгиланиши
|
Нуқсонларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
П-1
|
Пардадеворларни шифтлар билан уланган қисмларидаги ёриқлар, кам учрайдиган ёриқлар
|
10
|
П-2
|
15
|
П-3
|
Юзалардаги ёриқлар, ёндош конструкциялар билан уланган қисмлардаги чуқур ёриқлар
|
43
|
П-5
|
Пардадеворларни шифтлар билан уланган қисмларидаги ёриқлар, кам учрайдиган ёриқлар
|
50
|
П-6
|
50
|
3.5-жадвал
Зилзилага қарши темирбетон камарларидаги нуқсонларини қайдномаси
Элементларнинг белгиланиши
|
Нуқсонларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
Зк-1
|
Пардадеворларни шифтлар билан уланган қисмларидаги ёриқлар, кам учрайдиган ёриқлар
|
20
|
Зк -2
|
Зк -3
|
Юзалардаги ёриқлар, ёндош конструкциялар билан уланган қисмлардаги чуқур ёриқлар
|
25
|
Зк -4
|
35
|
Зк -5
|
Пардадеворларни шифтлар билан уланган қисмларидаги ёриқлар, кам учрайдиган ёриқлар
|
10
|
Зк -6
|
20
|
3.6-жадвал
Ойналардаги нуқсонларини қайдномаси
Элементларнинг белгиланиши
|
Нуқсонларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
О-1,
|
Девор билан кесакиларни уланган қисмларидаги толасимон ёриқлар, эшик табақаларининг ранги ўчган ёки унда тирқишлар мавжуд, откослардаги сувоқ тушиб кетган
|
15
|
О-2
|
16
|
17
|
О-3
|
О-4,
О-5, О-6, О-7
|
Дераза ромлари қуриган, қийшайган ва бурчаклари ўйнаб қолган, мосламалрнинг айримлари шикатланган ёки мавжуд эмас, ойнавандланмаган, токчалар мавжуд эмас
|
25
|
26
|
27
|
30
|
3.7-жадвал
Эшиклардаги нуқсонларини қайдномаси
Элементларнинг белгиланиши
|
Нуқсонларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
Э-1,
|
Деворлар ва пардадеворлар билан уланган қисмлардаги юзаки майда ёриқлар, эшик юзасидаги едирилишлар ёки тирқишлар
|
15
|
Э-2,
|
16
|
Э -3,
|
17
|
Э -4,
|
Деворлар ва пардадеворлар билан уланган қисмлардаги юзаки майда ёриқлар, эшик юзасидаги едирилишлар ёки тирқишлар
|
25
|
Э -5,
|
26
|
Э -6,
|
27
|
Э -7,
|
30
|
3.8-жадвал
Плиталардаги нуқсонларини қайдномаси
Элементларнинг белгиланиши
|
Нуқсонларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
П1-П2
П3-П4
П5-П6
П7- П8
|
Плитадаги ёриқлар (чўкувчан ёки ишчи оралиқ бўйлаб)
|
17
|
П12-П13
П14-П15
П16-П17
П18- П11
|
Деворга бириккан жойлардаги ёриқлар
|
35
|
П21-П22
П9-П10
П19-П20
|
Плиталардаги ёриқлар (чўкувчан ёки ишчи оралиқ бўйлаб)
|
45
|
3.9-жадвал
Том конструкцияларидаги нуқсонларини қайдномаси
Элементларнинг белгиланиши
|
Нуқсонларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
Стропильная нога
|
чоклардаги зич бўлмаган жойлар, тешикларнинг мавжудлиги, ташқарига чиқиб турган қисмлардаги маҳкамланган жойларнинг бузилиши, чордоқ томондан кузатилганда ёуғликнинг мавжудлиги, девор желобларидаги бузилишлар
|
10
|
Прогон
|
15
|
Стойка
|
20
|
Обрешётка
|
50
|
3.10-жадвал
Том қопламдаги нуқсонларини қайдномаси
Элементларнинг белгиланиши
|
Нуқсонларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
Т-1
|
Обрешеткага қоқилган айрим листларни маҳкамланган жойларининг бўшашиши, айрим ерлардан сув оқиб ўтганлиги
|
25
|
Т-2
|
45
|
3.11-жадвал
Гулқоз (ички пардоз)
Элементларнинг белгиланиши
|
Нуқсонларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
Г-1;3
|
Алоҳида паркет парчинмихларни озггина қуриши ва майда шикастланишлар, парчинмихлар орасидаги 3 мм гача ёриқлар, алоҳида парчинмихларни қийшайиши
|
20
|
Г- 2;7
|
Алоҳида парчинмихларни заминдан ажралиши: бўлинишлар, едирилишлар, ёриқлар ва айрим жойлардаги кучли қийшайишлар; 5-10 дона гуруҳ парчинмихларни айрим жойларда мавжуд эмаслиги; заминни унча катта бўлмаган шикастланишлари
|
25
|
Г- 4
|
Алоҳида майда ботиқлар ва толали ёриқлар, плинтусларни унча катта бўлмаган шикастланишлари
|
18
|
Г-5;8;9
|
Умумий майдоннинг 20% игача бўлган алоҳида плиткалардаги учган қисмлар ва ёриқлар
|
10
|
Г-6
|
Айрим плиткаларни мавжуд эмаслиги, умумий майдоннинг 20% дан 50% гача бўлган айрим жойларидаги бўртиб чиқиш ва ажарлиб чиққанлиги
|
35
|
3.12-жадвал
Қум-цемент сувоқ (ташқи пардоз)
Элементларнинг белгиланиши
|
Нуқсонларни таърифлаш
|
Жисмоний емирилиш %
|
С-1;3
|
1 м2 дан 5% гача бўлган майдонда кўчишлар ёки урилган жойлар
|
20
|
С- 2;7
|
Алоҳида парчинмихларни заминдан ажралиши: бўлинишлар, едирилишлар, ёриқлар ва айрим жойлардаги кучли қийшайишлар; 5-10 дона гуруҳ парчинмихларни айрим жойларда мавжуд эмаслиги; заминни унча катта бўлмаган шикастланишлари
|
25
|
С- 4
|
Алоҳида майда ботиқлар ва толали ёриқлар, плинтусларни унча катта бўлмаган шикастланишлари
|
18
|
С-5;8;9
|
Умумий майдоннинг 20% игача бўлган алоҳида плиткалардаги учган қисмлар ва ёриқлар
|
10
|
С-6
|
Айрим плиткаларни мавжуд эмаслиги, умумий майдоннинг 20% дан 50% гача бўлган айрим жойларидаги бўртиб чиқиш ва ажарлиб чиққанлиги
|
35
|
Конструктив элементларнинг жисмоний емирилишини миқдорини ҳисоблаш
4.1-жадвал
Пойдеворнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
П1
|
16,06
|
4,25
|
(54,16667/100)*4,25
|
0,68
|
П2
|
16,06
|
17,63
|
(57,14286/100)*17,63
|
2,83
|
П3
|
16,06
|
22,46
|
(50/100)*22,46
|
3,61
|
П4
|
16,06
|
1,05
|
(46,72897/100*1,05
|
0,17
|
П5
|
17,27
|
10,94
|
(56,79202/100)*10,94
|
1,89
|
П6
|
17,27
|
9,50
|
(49,74392/100)*9,5
|
1,64
|
|
100
|
|
|
ФK = 9
|
Пойдеворни жисмоний емирилишини аниқлаш жараёнида пойдевор цоколининг 7 та участкаси тадқиқ қилинди. Жисмоний емирилиш миқдори 10 дан 50 % гача оралиқда ўзгарган.
4.2-жадвал
Полларнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкалари-нинг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
П 1
|
24,3
|
7,0
|
|
1,7
|
П 2
|
14,7
|
1,5
|
|
0,2
|
П 3
|
11,3
|
23,1
|
|
2,6
|
П 4
|
9,8
|
10,7
|
|
1,1
|
П 5
|
11,2
|
1,7
|
|
0,2
|
П 6
|
11,2
|
3,7
|
|
0,4
|
П 7
|
10,9
|
35,7
|
|
3,9
|
П 8
|
2,8
|
2,0
|
|
0,1
|
П 9
|
1,9
|
4,0
|
|
0,1
|
П 10
|
1,8
|
49,6
|
|
0,9
|
Итого:
|
100
|
|
|
ФК=11.2
|
Текшириш жараёнида полларнинг жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилиш миқдорининг қиймати 10% дан 65% гача оралиқда бўлган.
4.3-жадвал
Деворларнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
Д-1
|
19,15
|
10,95
|
(19,15/100)*10,95
|
2,10
|
Д -2
|
10,83
|
65,00
|
(10,83/100)*65
|
7,04
|
Д -3
|
17,46
|
19,84
|
(17,46/100)*19,84
|
3,46
|
Д -4
|
6,45
|
11,57
|
(6,45/100)*11,57
|
0,75
|
Д -5
|
15,98
|
15,22
|
(15,98/100)*25,22
|
2,43
|
Д -6
|
16,71
|
23,49
|
(16,71/100)*23,49
|
3,93
|
Жами:
|
100
|
|
|
Фк=21,27
|
Текшириш жараёнида деворларнинг 6 та участкасини жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилишнинг миқдори 10% дан 50% гача оралиқда ўзгарган.
4.4-жадвал
Пардадеворларнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
П-1
|
21,93
|
43,00
|
(20,58/100)*5
|
9,43
|
П-2
|
38,67
|
25,32
|
(9,74/100)*25
|
9,79
|
П-3
|
16,76
|
50,00
|
(35,20/100)*3,11
|
8,38
|
П-4
|
16,76
|
9,47
|
(14,67/100*15
|
1,59
|
П-5
П-6
|
5,87
|
10,00
|
(14,67/100)*9
|
0,59
|
Жами:
|
100
|
|
|
ФК=29,78
|
Текшириш жараёнида пардадеворларнинг 6 та участкасини жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилишнинг миқдори 10% дан 35% гача оралиқда ўзгарган.
4.5-жадвал
Зилзилага қарши темирбетон камарларидаги жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
Зк-1, Зк -2
|
36.2
|
22.4
|
(36.2/100) *22.4
|
8.1
|
Зк -3
|
12.3
|
25
|
(12.3/100) *25
|
3
|
Зк -4, Зк -5
|
19.7
|
20
|
(19.7/100) *20
|
4
|
Зк -6
|
15.9
|
22
|
(15.9/100) *22
|
3.5
|
Зк -7
|
15.9
|
40
|
(15.9/100) *40
|
6.4
|
Жами:
|
100
|
|
|
ФК=25
|
Зилзилага қарши темирбетон камарларидаги жисмоний емирилишини аниқлаш жараёнида 7 та участкаси тадқиқ қилинди. Жисмоний емирилиш миқдори 20 дан 40 % гача оралиқда ўзгарган.
4.6-жадвал
Ойналарнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
О -1
|
|
15
|
(14,29/100)*15
|
2,14
|
О -2
|
|
16
|
(14,29/100)*16
|
2,29
|
О -3
|
|
17
|
(14,29/100)*17
|
2,43
|
О -4
|
|
25
|
(14,29/100)*25
|
3,57
|
О -5
|
|
26
|
(14,29/100)*26
|
3,71
|
О -6
|
|
27
|
(14,29/100)*27
|
3,86
|
О -7
|
|
30
|
(14,29/100)*30
|
4,29
|
|
100
|
|
|
Фк= 22,29
|
Текшириш жараёнида деразаларнинг жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилиш миқдори 15% дан 26% гача оралиқда ўзгарган. Деразаларнинг жисмоний емирилишини баҳолашда 2.4-жадвалда жамланган шаклдан фойдаланилган.
4.7-жадвал
Эшикларнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
Э-1, Э -4
|
|
15
|
(20/100)*15
|
3
|
Э-2, Э -5
|
|
17
|
(20/100)*17
|
3,4
|
Э -3, Э -6
|
|
19
|
(20/100)*19
|
3,8
|
Э-7, Э -10
|
|
22
|
(20/100)*22
|
4,4
|
Э-8, Э-9
|
|
26
|
(20/100)*26
|
5,2
|
Жами:
|
100
|
|
|
Фк =16,8
|
Текшириш жараёнида эшикларнинг 11 тасида жисмоний емирилиши аниқланган. Жисмоний емирилиш миқдори 10% дан 23% гача оралиқда ўзгарган.
4.8-жадвал
Плиталарнинг жисмоний емирилишини ҳисоблаш
Участкалар-нинг номи
|
Элементнинг умумий ҳажмига нисбатан участканинг солиштирма вазни, %
(Pi / Pk) *100
|
Элементлар участкаларининг жисмоний емирилиши, % ФK
|
Участканинг жисмоний емирилишини ўртача қиймати, %
|
Элементнинг умумий жисмоний емирилишидаги участканинг жисмоний емирилишининг улуши, %
|
|
Do'stlaringiz bilan baham: |
