А д м а д ж о н с о л и е в, а б д у м а л и к у с м о н о в


Ра^ибларни урганиш: бозорда катта


Download 168 Kb.
Pdf ko'rish
bet71/121
Sana30.01.2024
Hajmi168 Kb.
#1810855
1   ...   67   68   69   70   71   72   73   74   ...   121
Bog'liq
Маркетинг. Солиев А. Усмонов А

Ра^ибларни урганиш: бозорда катта улушг а э ришг а н (3— 4 
ф и р м а л а р ) р а ^ и б л а р ; р а ц и бл а рни н г савдо белгилари ва товар- 
л а р и ни н г мухим с и фа т л ар и; т ов ар л ар ни нг у ра м ас и ва 
сотиш 
у сул л а ри ; ба,\о сиёсати ва т а л а б н и р а г б а тл а н т и р и ш т а д б и р л а ­
ри; Н И О К Р ; асосий й ун а лишл а ри, х а р а ж а т л а р и ва ^ ай си олим- 
л а р м а сл а^ а тч и ; фой да ва з а р а р л а р и тугрисидаги рас мий кур- 
са т к и чл ар ; янги т о в а р л ар и ва фао л ия т и х а с и д а эълон цилинган 
м а ^ о л а л а р . Ундан т а ш ка ри , м а м л а к а т
(регион) 
бозоридаги 
ху^уки й ч е г а р а л а р ва цийинчилик тугилиб ц олг анд а ё рд ам бе- 
рувчи м у а с с а с а л а р хам урганилади.
Бозорнинг умумий холатини ург ан и шд а, унинг геог ра фик жой- 
лан и ши, ^ а ж ми , т о в а р л а р ва ф и р м а л а р таркиби, р а^ о б ат ни нг
шидда ти, конюнктурас и ва унинг исти^болига а х а ми я т берилади.
Бозор ва энг а в в а л о бутун бозор конюнктурасини ко мпл ек с 
т а д к и ^ этиш, и ш б ил ар м он д ои р а л а р фикрича, бизнесменга хато- 
л а р г а йул ^уймас л ик , х у ж а л и к м а с а л а л а р и д а бир i^apopra ке- 
л и ш д а т а в а к к а л ч и л и к н и к а ма й ти ри ш г а ё рд ам берад и г ан мухим 
омил хисобла нади. И^тисодий коиюнктура тадкикоти 
товар 
а й и р б о ш л а ш с о ха ла ри ва у ларнинг т ак рор и ш л а б чицариш жа -
94


раёни б ош^ а босцичлари билан уз а р о алоь^аларини р ив о жл а н-
тиришнинг умумий ц онуниятл ар ини урганиш биланг ина чеклан- 
майди, б алки у ёки бу товар бозорида т а р ки б топган ахволии 
)^ар то мо нл ама чуцур т ах л и л э тишга, юз бериши мумкин б ул ­
ган вазиятни олди н д ан тахмин ц ил и шг а царати л г ан ди р.
Тов ар бозори узида, биринчидан, муа йя н товарни и шл аб чи- 
ц а р ув чи ла р ва и стеъ мол чи л ар уртасидаги, иккиичидан, и ш л аб
ч и^а рувчп ва истеъмол цилувчи г у р у ^л ар ичидаги иктнсодий 
а л о ^ а л а р тизимини акс э ттиради. Биринчи хил а л о^ а ла р ни н г
асосий ш а кл и х ар и д цилиш ва сотиш, иккинчи ш а к л и эса уз ар о 
ра^ о ба т ди р.
Т а р м о к л а р а р о р а к о б а т ме ханизми о р к а ли ^ а р а к а т ц ил а ди г ан
тов ар б оз орл а ри б ир г а ли кд а миллий бозорни ш а к л л ан т ир а ди .
Та ри х и й т а р а ь д и ё т д а в о м и д а бозор м у но с а ба тл а ри миллий че- 
г а р а л а р д оира си да н чициб, х а л ц а р о товар бозорларини в у ж у д г а 
ке лтнради. Улар тег ишли д а в л а т л а р ва м и н т а ^ а л а р бозорл ар и
б ил ан ч а м б ар ч а с боглиц холда ф а о л и я т курсатади.
Узига хос т а р ки б топиш ш а р о и т л ар и ва иктисодий конюнк- 
тура р ивожининг ^ а н д а й о м и л л а р г а асосланишига кура миллий 
х у ж а л и к л а р ва товар бозо рл ар и г оят хилма-хилдир. Хар бир 
т о ва р бозори ва унинг конюнктурас и ри вожи ^ар бир бос
1
\ичи 
учун муайян х усус ия тл арн и ва узоц м уд д а т л и й ун а л и ш л а р ку- 
л амини, уткинчи ва нисбатан д а в ом л и у зг а р и шл а р н и х а м д а
б ула р ни н г а^амиятини,- уз ар о , \ а мкорл и к д а р а ж а с и н и а ни ^л аш -
д а г и тутган урнини б ел ги л аб берувчи о м и л л ар ни ^ а н ч а л и к уй- 
г у и л а ш т и р а олиш му^имдир.
Иктисодий конюнктурани тадциц этиш методологияси товар 
б оз орл а ри турл ан и ши ни ут ка зи ш з арур л и г ин и тацозо цилади. 
К о нюн ктура ви й т а д ц иц о т л а рн и нг а м ал и й йуна л иши
у л ар г а 
к а н д а й ёндошиш ва ^ а н д а й у с л уб да н ф о й д а л а н и ш ке раклигини 
,\ам а н п цл а б беради. Б о ш ^ а ч а айтганда, тад^ицотнинг ма цс ади 
у т к а з и л а ди г а н т у р л ан иш ( 4 - ж а д в а л ) з а м и р и д а н и м ал а р ётиши- 
ни белгилайди.
К уйи д а ке лт и р ил ад иг ан товар б оз о рл ар и тур л ар и ни куриб 
ч иц ай л ик . М а м л а к а т н и н г у ёки бу тов арни 
е тк аз и б
берувчи 
бозор сифатидаги мавцеи икки курс аткич билан изохланади:
м а м л а к а т д а г и х у ж а л и к тарк иб и ва д а р о м а д л а р д а р а ж а с и х а м ­
д а у л ар ни нг тацсимоти.
Х у ж а л и к тарк иб и и ш л а б ч ик а р и ш э^тиёжини, яъ ни
хом 
ашё, м а т е р и а л л а р , м а ш и н а л а р ва техник ж и ^ о з л ар , асбоб-уску- 
н а л а р г а булган э ^т и ё жн и белгилайди. С а н оа т и
р и в о ж л а н г а н
м а м л а к а т Л а р гуру^и учун илгор х у ж а л и к тарк иб и хосдир: са- 
н оат етакчи урин тутади, х и зм а т куфсатиш со.^алари анча р и ­
в о ж л а н г а н булади, лекин ^ и шл о ^ х уж а ли ги ни нг мехнат такси- 
м оти д аг и улуши у н ч а ли к к а тта булмайди. Р и в о ж л а н а ё т г а н м а м ­
л а к а т л а р гурухи учун эса а в ва л о к и шл оц х у жа л и г и ва экспорт 
й ун а ли ши га эга 
t o f
-
k o h
саноати хара кт ер ли ди р .
С а н оати р и во ж ла н г а н м а м л а к а т л а р са ноа т 
т ов ар л ар ин ин г 
асосий эксп о ртчи л ари ва и мп о ртчи л ари
^и со б ла н иш а д и. Хал-
95


4-ж а д ва л
.
3.

Download 168 Kb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   67   68   69   70   71   72   73   74   ...   121




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©fayllar.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling