хил си нф га м ансуб ю клар таш илса, яъни ю к кўтарувчан-
ликлардан ф ойдалан и ш к оэф ф и ц и ен тл ар и бирламчи ва
орқа йўнали ш да ўзаро тен г бўлм аганда тр ан сп орт воси та
си н и н г тон н ада ўлчанувчи иш унуми қуйидагича ан и к да
нади:
Q , = (Я „Т ,Б + q„T t o ) = ^ 5 - ,
бун да Янни қавсдан чиқарсак,
О к = я „ ( т ЛБ + т БД) = ^
.
А йни шартга кўра транспорт воситасининг тон н а-к и л о-
метрдаги иш унум и қуйидагича:
р к = ( q „ ■
т
’
аб
U + ЧиТвАи ) = % - - 1 „ қ.
ёки Рк= QK- 1юқбўлади. Қолган ҳисобларда ўзгариш бўлм ай-
ди.
144
9 .3 . Орқа йўналишда қисман юкли
қатналадигаи маятникли маршрут
рутда юк ташувчи транспорт
воси тал ар и н и ҳ и со б л а ш д а
қуйидаги бирламчи кўрсат-
кичлардан фойдаланамиз (19-
расм):
Мазкур маятникли марш-
• Б
1АБ = 12 КМ;
= 8 ,0 км;
1бвкА= 4 ,0 км;
1,1 = 1: = 5 км;
1 9 -р а с м . О р қ а г а т ў л и қ б у л м а г а и
ю к л и м а я т н и к л и қ а т и о в .
автом оби лн и н г иш да бўли ш вақти Т ||Ш= 1 2 соат.
АБ би рлам чи (тўғри) й ўн ал и ш да таш илувчи юклар
ҳаж ми 200 000 т, би ри н ч и си н ф л и юк (У АБ= 1 ,0 ), м арш -
рутни н гтескари йўналиш даги БВ бўлагида таш илувчи ю к
лар ҳаж ми 180 000 т б ў л и б , юк кўтарувчанликдан ф о й д а
ланиш к оэф ф и ц и ен т и /Зьв= 0 ,9 . Таш илувчи ю клар ую либ
ташилувчи ва сочилувчан бўлганлиги учун уларни юк кўта-
рувч ан ли ги 4 ,5 т ли са м о св а л а в т о м о б и л л а р д а таш и ш
Do'stlaringiz bilan baham: |