В. шиллиқ қават катакчали рельеф фонида думалоқ ёруғланишлар
Г. ўзгармаган шиллиқ қават фонида думалоқ ёруғланишлар
Д. ноаниқ ва нотекис контурли ёруғланишлар
856. Ценкер дивертикули кўпинча қизилўнгачнинг қайси девори бўйлаб жойлашади:
А. орқа
Б. барча деворлар бўйлаб бир хил
В. ўнг ён
Г. чап ён
Д. олдинги
857. Остеопорозда кўпроқ шикастланади:
А. кичик болдир
Б. кичик найсимон суяклар
В. товон
Г. тос суяклари
Д. умуртқа
858. Юрак соясининг чап тарафдан биринчи ёйи бу:
А. чап қоринча
Б. ўнг қоринча
В. чап бўлмача
Г. ўнг бўлмача
Д. аорта
859. Суяк контурларининг ўзгаришига олиб келмайди:
А. секвестрлар
Б. периоститлар
В. синишлар
Г. остеофитлар
Д. экзостозлар
860. Магнит-резонанс тасвир олиниши нимага асосланган:
А. тўқимадаги протонлар хусусиятларига
Б. тўқимани молекуляр таркибига
В. нурлар ўтказиш қобилиятига
Г. тўқималарни хар хил зичлигига
Д. тўқималарни иссиқлик чиқаришига
861. Суякнинг патологик тўқима билан алмашиниб парчаланиши қандай номланади:
А. остеонекроз
Б. деструкция
В. остеолиз
Г. остеоходролиз
Д. секвестр
862. «Балиқ» умуртқалари шаклида деформация кузатилади:
А. Бехтерев касаллигида
Б. гормонал спондилопатияда
В. туберкулезда
Г. спондилезда
Д. гемангиомада
863. Компьютер томография тасвири олиниши нимага асосланган:
А. нурлар ўтказиш қобилиятига
Б. тўқима протонлари хусусиятлариига
В. тўқималарни молекуляр таркибига
Г. тўқималарни хар хил зичлигига
Д. иккиламчи квантлар таркалишига
864. Йўғон ичак Крон касаллиги учун хос эмас:
А. носимметрик шикастланиш
Б. «тошдан терилган йўл» симптоми
В. «иккиланган контур» симптоми
Г. кўп сонли нишалар
Д. ичакнинг симметрик, узлуксиз шикастланиши
865. Суяк гемангиомаси кўпроқ учрайди:
А. майда найсимон суякларда
Б. узун найсимон суякларда
В. умуртқаларда
Г. жаг суякларида
Д. буруннинг ёндош бўшлиқларида
866. Чап қия проекцияда юракнинг олди контури ейлари:
А. ўнг ва чап бўлмача
Б. аорта ейи, ўпка артерияси
В. чап қоринча ва аорта
Г. юқорига кўтарилувчи аорта ва чап бўлмача
Do'stlaringiz bilan baham: |