Тошкент 2023 3а – амалий машғулот

МУҲАММАД АЛ-ХОРАЗМИЙ НОМИДАГИ ТОШКЕНТ АХБОРОТ
ТЕХНОЛОГИЯЛАРИ УНИВЕРСИТЕТИ

Телерадиоэшиттириш тизимлари кафедраси

«Электроакустика»
фанидан 2-амалий машғулотни бажариш учун
ўқув-услубий қўлланма

Тошкент 2023


3а – амалий машғулот
МИКРОФОН ВА РАДИОКАРНАЙЛАР
Микрофон механик энергияни электр энергияга ўзгартиради, яъни у ўзгартиргич генератор.
Радиокарнай эса электр энергияни механик энергияга ўзгартиради, яъни у ўзгартиргич двигатель.
Масала. Катта симфоник орестр ижросидаги максимал товуш қуввати 70 Вт, якка скрипканинг минимал товуш қуввати 4 мкВт бўлса мусиқанинг динамик диапазони неча дБ?


Ечим. Д_м = 10 lg = = 72 дБ
10 – жадвалдаги қийматлардаги динамик диапазонни аниқланг.

10 – жадвал

Pmax, Вт	50	40	50	60	70	65	75	70	80	90
Pmin, мкВт	0	2	2	3	0	5	1	5	10	20
D,дБ

Мисол. Агарда радиокарнай нурлатаётган товуш босими унинг киришидаги кучланишга тўғри пропорционал деб ҳисобласак, киришдаги кучланиш 5 марта камайганда товуш баландлиги сатҳи неча децибелга ўзгаради?
Ечим. N = 20 lg U = 20 lg 5 = 14 дБ
Агарда радиокарнай киришидаги кучланиш сатҳи 0; 1; 4; 8; 10; 15; 20; 25 ва 30 марта камайгандаги сатҳи ўзгаришини аниқланг.


Мисол. Нутқ қуввати 40 мкВт, радиокарнай нурлатаётган қувват 3,6 ∙ 10⁵ мкВт га тенг. Иккаласининг йўналганлиги бир хил бўлганда радиокарнай нурлатаётган товуш кучи нутқ кучидан неча дБ га ортиқ?
Ечим. N = 10 lg = = 39,5 дБ
11 – жадвалдаги қийматлар учун товуш кучи сатҳларини аниқланг.

11 – жадвал

PPK, мкВт	4,5∙10^5	4,5∙10^5	5,0∙10^5	5,5∙10^5	5,5∙10^5	10∙10^5	10∙10^5	15∙10^5
PH, мкВт	20	25	30	30	40	40	50	50
N,дБ

Мисол. Товуш кучайтиргич тизимида микрофон радиокарнайга кучайтиргич орқали уланади. Кучайтиргич қуввати 60 дБ, радиокарнайга узатилаётган қувват 10 Вт бўлса, микрофон чиқишидаги қувват қанчага тенг?
Ечим. P_куч = 10 lg ;
60 = 10 lg
P_мик = 10^-5 Вт

12 – жадвалдаги қийматлар учун микрофон чиқишидаги қувватни аниқланг.

12 – жадвал

Pкуч, дБ	40	45	50	55	60	65	70	70	80	80
PPK, Вт	5	5	7	10	13	15	8	10	17	20
Pмик, Вт

Мисол. Магнит индукцияси В = 8∙10³ Гаусс бўлган магнит тирқишида жойлашган узунлиги ℓ = 5 см симдан 3А ток оқиб ўтганда ўзгартиргич – двигателнинг силжитувчи кучини топинг.
Ечим. F = 0,1∙Bli = 0,1∙8∙10³∙5∙3 = 1,2∙10⁴ дин = 1,22∙10^-2 кг.
13 – жадвалдаги қийматларда силжитувчи кучни топинг.
13 – жадвал

B, Гс	2∙10^3	4∙10^3	6∙10^3	10∙10^3	10∙10^3	8∙10^3	8∙10^3	8∙10^3
l, см	6	8	8	8	10	10	10	10
i, A	1	1	1	2	2	2	3	3
F,...(кг)

Мисол. Магнит индукцияси В = 8∙10³ Гаусс бўлган магнит тирқишида жойлашган узунлиги ℓ = 5 см сим магнит куч чизиқларига перпендикуляр υ = 2,5∙10³ см/с тезликда силжиганда ўзгартиргич – генераторнинг электр юритувчи кучини топинг.


Ечим. E = Bℓυ∙10^-8 = 8∙10³∙5∙2,5∙10³∙10⁸ = 1 В
14 – жадвалдаги қийматларда Э.Ю.К ни топинг.
14 – жадвал

В, Гс	4∙10^3	4∙10^3	4∙10^3	4∙10^3	6∙10^3	6∙10^3	6∙10^3	6∙10^3	6∙10^3
ℓ, см	7	9	11	13	15	15	15	15	15
υ, см/с	3∙10^3	3∙10^3	5∙10^3	5∙10^3	5∙10^5	7∙10^3	7∙10^3	9∙10^3	9∙10^3
Е, В

Мисол. Ўзгартиргич – двигательнинг электр занжири диаметри d = 2мм, узунлиги l = 10 см, мис симдан бўлиб В = 10⁴ Гауссга тенг магнит майдонда эркин жойлаштирилган бўлса, унинг тўла электр қаршилигини топинг. Миснинг зичлиги ρ = 8,9 Г/см³, солиштирма қаршилиги эса γ = 1,75∙10^-6 Ом/см.
Ечим. Бу ҳолатда хусусий электр қаршилик симнинг соф актив қаршилиги r дан ташкил топган, симнинг кўндаланг кесими юзаси
q = = = 3,14 мм² = 0,0314 см²,

шунинг учун

r₀ = γ = 1,75∙10^-6 = 0,56∙10^-3 Ом.

Механик тизимнинг қўшимча реакция электр қаршилиги

Z¹ =

K² – энергияни тўғри ва тескари узатишдаги электромеханик боғланиш
коэффициентлари кўпайтмаси.
Чунки
F = 0,1 Bli ва E = Blv∙10^-8,

унда K² = 0,1 Bl∙Bl∙10^-8 = B²l²10^-8 = (10⁴)²∙10²∙10^-9 = 10 .

Бизнинг ҳолда механик қаршилик

X = jωm
Симнинг массаси

m = lqγ = 10∙0,034∙8,9 = 2,8 г

Шунинг учун

X = j2πƒ∙2,8 = j 17,6∙ƒ ,
ƒ – частота.

Қўшимча электр қаршилик

Z¹ = = = – j Ом.

Ушбу кўрсатгич ƒ = 500 Гц да

Z¹ = – j = – j 1,14∙10^-3 Ом.
Бу қаршиликнинг модули
| Z | = = = 1,27∙10³ Ом.

Шуни таъкидлаш зарурки механик инерциал қаршилик қўшимча сиғим қаршилигини келтириб чиқаради. Бу қаршилик гўёки актив r₀ қаршиликка кетма – кет сиғим С улангандек. Бу сиғимни қуйидаги шарт топамиз:

Z¹ = = –j ,

бунда

C = = = 0,28 Ф.

ƒ = 125, 250, 500, 1000, 2000, 4000 ва 6000 Гц ва ρ = 8,9 г/см³, γ = 1,75∙10^-6 Ом/см қийматлардан фойдаланиб Z¹, Z ва | Z | ларни аниқланг ва | Z | ни частотага боғлиқлик графигини чизинг.

3-расм. | Z | ни частотага боғлиқлик графиги.

Мисол. Қаршилиги 15 Ом радиокарнайга юкланган ажратувчи фильтр индуктивлиги 3,37 мГ ёки 3370 мкГ. Ғалтакнинг параметрларини аниқланг. Ғалтакнинг актив қаршилиги юк қаршилигининг 5% ташкил этади. У ҳолда R = 0,05·15 = 0,75 Ом, бундан L/R = 3370/0,75 = 4500. Чулғам баландлиги h = = 22,9 мм; симнинг узунлиги ℓ = 187,3 = 5,2·10⁴ мм = 52 м; чулғамлар сони N = 1,988 = 19,88 = 246 ўрам; сим диаметри d = 0,84·ℓ/ = 0,84·22,9/ = 1,22мм; симнинг массаси m = h³·10^-3/21,4 = 22,9³·10^-3/21,5 = 0,56 кг. Табийки бу маълумотлар стандартланган қийматга келтирилади. 15 – Жадвалда келтирилган юклама қаршиликнинг қуйидаги қийматлари учун ғалтакнинг параметрларини аниқланг.

15 – жадвал

Rю, Ом	5	10	20	25	30	35	40	45	50	70
R, Ом
L/R
h, мм
d, мм
m, гр

Мисол. Зичлиги 200 г/м², қалинлиги 2·10^-4м ва ўлчамлари 2x1 м полотно (дағал мато) 1,6 H куч билан тортилган. Матонинг биринчи резонанс частотасини аниқлаш керак.