Қурилиш муддати йўлнинг вилоятда жойлашувига, табиий об-ҳаво

Йўл иқлим графиги

Йўл тўшамаси конструкцияси

3

Керакли матераллар сарфини аниқлаш.

Керакли материаллар сарфи қуйидаги формула билан аниқланади:
V = В· L· h· К₃ · K_й В — йўл эли;
L — йўл узунлиги (1 км учун);
h — қатлам қалппги;
K_з — материални зичлашиш коэффициенти, материални турига қараб жадвалдан олинади;
К_Й — материални йўқотиш (исроф бўлиш) коэффициенти, материални турига қараб жадвалдан олинади.

Материаллар сарфини аниқлаш жадвали

Қатлам номи	Қатлам Матери- али	Қатлам қалинлиги Н, м	Қатлам эни, В, м	Узунлиги L, м	Зичла- шиш к -ти, К3	Йўқотиш к -ти, Кй	Ҳажм, V	Зичлик, Y	Бирлик, Q
Устки қоп- лама	Майда донали а/б	0,05	6,0	5000	1,30	1,01	1969,5	1,9	3742,05
Остки қоп- лама	Йириқ донали а/б	0,07	6,0	5000	1,25	1,03	2703,75	1,8	4866,75
Ўрта асос	Чақиқтош	0,17	6,5	5000	1,20	1,03	6828,9	1,7	11609,13
Остки асос	ҚША	0,27	7,5	5000	1,30	1,05	13820,63	1,4	19348,88

2-3- АМАЛИЙ МАШҒУЛОТ
Йўл тўшамаларининг асос қатламини қуриш технологик жараёнлари.
Йўл тўшамаси асосининг қуйи қатламини қуриш
Йўл тўшама конструкцияси ШНҚ 2.05.02-07 ва ШНҚ 3.06.03-08 талабларига амал қилган ҳолда йўл тўшамаси конструкциясини қуриш технологик жараѐнлари ишлаб чиқилади.
ҚША ли асосни қуришда сменали иш кўламини етакчи машинанинг иш унумдорлигига қараб аниқланади. Бу ишни бажаришда етакчи механизм қилиб Эксковатор LIEBHERR R 954 танлаб оламиз. Эксковатор ҚША ни автосамасвалларга ортиб беради.
Эксковатор LIEBHERR R 954 нинг иш унумдорлиги қуйидаги формула орқали аниқланади:
м³/соат
Бу ерда: q_э - эксковатор ковишининг ҳажми, q_э = 2.8 м³;
t_ц - цикл давомийлиги, соат;
q_э <0.65 t_ц = 0.0045 с,
q_э >0.65 t_ц = 0.0065 с
К_р - грунтни юмшатиш коэф, К_р = 1.1;
К_гр -материал турига боғлиқ бўлган коэффициенти, К_гр = 0.80;
К_в - вақтдан фойдаланиш коэффициенти, К_в = 0.70;
К_т - технологик коэффициент, К_т = 0.60
м³/соат
Бир сменадаги иш унумдорлигини аниқлаймиз.
Бир смена иш 8 соат давом этади.
м³/смена
Иш кўламини ошириш учун эксковатордан 2 та олинади.
=2* =1052.8*2=2105.6 м³/смена
Бир кунлик иш кўламини топиш учун 1 сменадаги иш кўлами қатлам энини ва қатлам қалинлигига бўламиз.
S = B *h = 7.5 * 0.27=2,025 м²
м
Смена сони
N =
N = =13.12
Эксковаторнинг ФИК ва иш вақтини аниқлаймиз
Ф=N/ =13.12/14=0.93

t=0.93*8=7.74 соат
Тўшама остки асосини ҚША сидан қуриш учун керакли бўлган ҚША синининг миқдори: 1 км учун =>13820,63 м³.
ҚША сини ташиш учун автосамосвалнинг иш унумдорлигини аниқлаймиз:

Бу ерда: q _а/с -автосамосвалнинг юк кўтариш қобилияти;
р - материалнинг зичлиги;
L - ўртача ташиш масофаси;
V- ҳаракат тезлиги;
t_n- юклаш вақти;
t_p- тўкиш вақти;
К_в- вақтдан фойдаланиш коэффициенти, К_в = 0.75;
К_т- технологик коэффициент, К_т =0.75;
VOLVO A35D

q _а/с =32.5 т; р =1.4 т/м³ ; L_ypT=14км; V =40 км/соат

t_n=0.35 coaт; t_p=0.05 соат; К_в =0.75; К_т =0.70

=11.08 м³/соат

Бир сменда керак бўладиган ҚША сини ташиш учун керак бўладиган автосамосваллар миқдори қуйидаги формула орқали ҳисоблаб топилади:

N_ac = 24та
Автосамосвалнинг ФИК ва иш вақтини аниқлаймиз
К_ф=23,7/24=0,98
t= К_ф*8=0,98*8=7,84 соат


3-Амалий ҚША сини ёйиш
Ташиб келтирилган материални узил-кесил ѐйиб текислаш, текислаш ва унинг юзасига талаб этилган қиялик ѐки шаклни бериш ишлари автогрейдер ѐхуд грейдерлар билан бажарилади. Бунда грейдер битта издан 2- 3 март утади. Қирқиш бурчаги 45-50°, қамраш бурчаги эса 60-90 олинади. Грейдер УКМ га нисбатан бўйлама ва кўндаланг йўналишларда ҳаракатлантирилиши мумкин. Аммо грейдерни ишлашини таъминлаш учун уни 250-300 м узунликдаги иш майдонларида бўйлама йўналишда юргизган маъқул. Автогрейдернинг иш унумдорлиги қуйидаги формула билан аниқланади:
м³/соат
Бу ерда: q - отвал олдидаги кўчувчи материал ҳажми, м³;
t_ц - цикл давомийлиги, соат;
К_гр - материал турига боғлиқ бўлган коэффициенти;
К_в- вақтдан фойдаланиш коэффициенти; К_в= 0.75;
К_т- технологик коэффициент; К_т= 0.75;
К_рв- материал суриб кўчиришда бўлакларга ажралишини ҳисобга олувчи коэффициент,
Автогрейдер KOMATSU GD825A
м ³
h – отвал баландлиги, м;
b –отвал эни, м;
К_п – материал ѐйишдаги йўқотиш коэффициенти, К_п = 0,85;
t_ц - тўлиқ цикл вақти, соат;
h=0,85 м b=4,88 м; К_п =0,85;
q = 0.75 · 0.85 ²· 4.88 · 0.85 = 2,25 м³

t_п – материал қўчириш ва текислашга кетган вақт, соат;
соат
l_n – материални ѐйишда суриш масофаси, м l_п =5 м
V_n- грунтни ѐйишдаги ҳаракат тезлик, км/соат;
V_n=4,8 км/соат
t_об.х – орқага қайтиш вақти, соат;
соат;
V_об.х - орқага қайтиш тезлиги, км/соат; V_об.х =10 км/соат
t_пер – узатмалар қутисини ѐқиш ва отвални кўтариб тушириш учун кетган вақт, соат;
t_пер = 0,005 соат;
t_ц = 0.001+0.0005+0.005=0.0065 соат;
К_рв = 0.6; К_гр = 1,0; К_в = 0.75; К_т=0.60 ;
м³/соат
м³/смена
Керакли автогрейдерлар сони қуйидагича аниқланади:
N_ac = 2та
Автогрейдернинг ФИК ва иш вақтини аниқлаймиз
К_ф=1,01/2=0,505
t= К_ф*8=0,505*8=4,04 соат


4-Амалий
ҚША сини зичлаш
ҚША материалларни зичлашнинг барча босқичларида катокнинг тезлиги турлича бўлади: биринчи босқичда улар энг кичик тезликда ҳаракатлантирилади (тўкилган материалда баланд-пастликлар ҳар-хил бўлмаслиги ва у силжиб қолмаслиги учун), иккинчи ва учинчи босқичларда тезлик оширилади. Зичлаш енгил катоклар билан бошланиб, оғир катоклар билан нихоясига етказилади.
ҚША сини зичлаш учун каток танланади. Бунда аввал енгил ва ўрта, кейин эса оғир катокларни танлаб олинади.
Енгил каток: VIBROMAX W 152K
м³/соат
Бу ерда: b - зичланадиган қатлам кенглиги, м;
а - олдинги изни қоплаш кенглиги, а = 0.2-0.3 м;
- ўтиш узунлиги, = 50-100 м;
- зичланаётган қатлам қалинлиги, м;
К_зу - захира зичлаш коэффициенти, К_зу = 1.30;
К_в - вақтдан фойдаланиш коэффициенти, К_в= 0.75;
К_т - технологик коэффициент, К_т = 0.75;
- ишчи тезлик, км/соат; V_p=14 km gacha
- ён тасмага ўтиш вақти, = 0,005 соат;
n - бир издан ўтишлар сони, n = 5-8 марта;
^b=0,85м; а=0.25 м; l_пр=80 м; V_p=12 км/соат; t_n=0.005 соат;
h_сл=0.27 м; n=8; К_зу =l.25; К_в=0.75; К_т=0.75;
м³/соат
= 98 м³/соат ·8=784 м³/смена
Керакли енгил катоклар сони қуйидагича аниқланади:

N_ac = 22та
Катокларнинг ФИК ва иш вақтини аниқлаймиз
К_ф=21,48/22=0,97
t= К_ф*8=0,97*8=7,76 соат


Ўрта каток: BOMAG BW 164 AC-2

b=1.68 м;	а=0.25 м;	1пр=80 м;	V p=12 км/соат; tn=0.005 соат;
hсл=0.27м;	n=8;	Кзу =l.25;	Кв=0.75; К т=0.75;

м³/соат
233,5 м³/соат ·8=1868 м³/смена
Керакли ўрта катоклар сони қуйидагича аниқланади:

N_k = 2 та
Катокларнинг ФИК ва иш вақтини аниқлаймиз
К_ф=1,12/2=0,56
t= К_ф*8=0,56*8=4,48 соат
Оғир каток: Caterpillar PS-200B

b=1.73м;	а=0.25 м;	lпр=80 м;	VР=15 км/соат;	tn=0.005 соат;
hсл=0.27м;	n=8;	Кзу =l.30;	Кв=0.75;	К т=0.75;

м³/соат
= 251,3 м³/соат ·8=2010,4 м³/смена
Керакли оғир катоклар сони қуйидагича аниқланади:

N_k = 2 та
Катокларнинг ФИК ва иш вақтини аниқлаймиз
К_ф=1,04/2=0,52
t= К_ф*8=0,52*8=4,16 соат
5-Амалий
Йўл тўшамаси асосининг юқори қатламини қуриш
Сменали иш кўламини етакчи машинанинг иш унумдорлигига қараб аниқланади. Берилган йўл тўшамасининг конструкциясига кўра асосий етакчи машина асфальтѐтқизгич ҳисобланади. Услубий қўлланмадан асфальтоукладчикнинг сменали иш кўламини қуйидаги формула орқали аниқланади:
VOGELE SUPER 1603 маркали укладчик.
П_ау = V_р · (b - а) ·h_сл·К_зу·К_сл.К_В·К_Т м³/соат;
Бу ерда: V_p- тезлик; V_p=500 км/соат gacha
b- қатлам эни;
а - 0,05(чоклар орасини ѐпиш);
К_зу - зичлашиш коэффициенти, K_зy=l.3;
h_сл-қатлам қалинлиги;
К_сл-қатлам қалинлигини ҳисобга олувчи коэффициент, К_сл=0.85;
К_в- вақтдан фойдаланиш коэффициенти, К_B=0.75;
К_т- технологик коэффициент, К_T=0.75;
Чақиқтошни ётқизиш VOGELE SUPER 1603
V_p=500 км/соат; b=6.5 м; а=0.05 м; h_сл= 0.17 м;
K_зy=l.40; К_сл=0.7; К_B=0.75; К_T=0.75;
П_ay=500·(6.5-0.05)·0.17·1.40·0.7·0.75·0.75 =302.2 м³/соат;
302.2 м³/ соат ·8 = 2417.6 м³/ смена
Етакчи машина бўлганлиги учун 1та олинади.
Бир кунлик иш кўламини топиш учун 1 сменадаги иш кўлами қатлам энини ва қатлам қалинлигига бўламиз.
S = B* h = 6.5 * 0.17 = 1.105 м²

Қора чақиқтошнинг умумий ҳажми:
м³
6.5*5000*0.17*1,7=9392,5 м³
Сменалар сони:

3.9
Асфальтоукладчикнинг ФИК ва иш вақтини аниқлаймиз
К_ф=3,9/4=0,98
t= К_ф*8=0,98*8=7,84 соат
Бир сменадаги иш кўламини (м) деб қабул қиламиз ва технологик жараѐнни ҳисоблаймиз. Тўшама устки асосини Чақиқтошдан куриш учун керакли бўлган Кора чақиқтошнинг миқдори: 1 км учун =>2334 м³.
Чақиқтошни ташиш учун керак бўлган автосамосваллар миқдорини қуйидагича аниқланади. Бунинг учун аввал автосамосваллар иш унумдорлигини ҳисобланади:
VOLVO A40D
Чақиқтошни ташиш учун автосамосвалнинг иш унумдорлигини аниқлаймиз:
м³/соат
Бу ерда: q _а/с -автосамосвалнинг юк кўтариш қобилияти;
р - материалнинг зичлиги;
L - ўртача ташиш масофаси;
V- ҳаракат тезлиги;
t_n- юклаш вақти;
t_p- тўкиш вақти;
К_в- вақтдан фойдаланиш коэффициенти, К_в = 0.75;
К_т- технологик коэффициент, К_т =0.70;
VOLVO A40D
q_ac=32.5 т; p=1.9 т/м³; L_ypт=12км; V= 40 км/соат; t_n= 0.22 соат;
t_p= 0.05 соат; К_B= 0.75; К_т= 0.70;
м³/соат
П^с _а/с = 10.32 м³/соат · 8 = 82.56 м³/ смена;
Бир сменда керак бўладиган Чақиқтошни ташиш учун автосамосваллар миқдори қуйидаги формула орқали ҳисоблаб топилади:
N_к   та
Автосамосвалнинг ФИК ва иш вақтини аниқлаймиз
К_ф=29,28/30=0,97
t= К_ф*8=0,97*8=7,76 соат