Ўзбекистон республикаси ички ишлар вазирлиги а к а д е м и я
Download 4.7 Mb. Pdf ko'rish
|
lFxnwJgxlws4RgQ0ECBRecjWJP0eJjFT9MRcTSlw
|
10-м авзу
220 - ш иларимиз етмиш йиллар мобайнида ти лак ва орзулар қилиб, ҳажга бора олмасдан, армон билан дунёдан кетдилар. Э н ди ликда м инг-м инглаб мўмин-мусулмонлар муборак ҳаж сафа- рига бориш га муш арраф бўлмокдалар ва бўладилар»1 Л ек и н С овет И тти ф о қи м аф кураси барҳам топиб, к о н ф есси ял ар ти зи м и ш аклланм аган даврда (ҳозир Ў збекистон- да 20га я қ и н д и н и й конф есссия ф ао л и я т кўрсатмоқда) м ам л акати м и з ҳудудига ҳар хил йўналиш даги д и н тарғиботчила- ри ва мазҳаблар суқилиб кира бош ладилар. Ҳ уқуқий макрми ва ф аол и яти туш унилм ас дараж ада аралаш и б кетган, рўйхатга оли н м аган д и н и й таш килотлар, қар хил секталар сони ҳуду- д им и зда билиб бўлмас дараж ада кўпайган эди. 1992 йил 8 декабрда Ўзбекистон Республикаси К онститу ц ияси н и н г қабул қилинганлиги ва бу йўналиш ларнинг ҳуқуқий тартибга сол и н и ш и тарихий аҳамиятга м о л и к ҳодиса бўлди. У нинг 18-моддасида: «Ў збекистон Р есп уб ли к аси н и н г барча ф уқаролари бир хил ҳуқуқ ва эрки н ли кларга эга бўлиб, ж ин- си, ирқи миллати, д и н и , ижтимоий келиб чиқиш и, эътиқо- ди, шахси ва иж тим оий мавқеидан қатъи назар, қонун олди да тенгдирлар», — дейилган. Б ироқ, д и н га эътиқод қилиш - ҳар бир ф уқаронинг ўз ихтиёрига боғлиқ. Ў збекистон Респуб ликаси К онституциясини н г 31-моддасига биноан ҳамма учун виж дон эрки н ли ги кафолатланади. Ҳ ар б и р инсон хо\лаган динга эътиқод қи лиш и ёки ҳеч қ ай си динга эътиқод килм ас л и к ҳуқуқига эга. Д и н и й қараш ларни мажбуран сингдириш га йўл қўйилмайди. Ш унингдек, К он сти туц иян и н г 57-моддаси- да таъ кидланиш и ча, конституциявий тузумни зўрлик билан ўзгартириш ни м ақсад қилиб қўювчи, Республиканинг суве- ренитети, яхлитлиги ва хавф сизлигига, ф уқароларнинг кон с титуциявий ҳуқуқ ва эркинликларига қарш и чиқувчи, уруш- н и , и ж ти м о и й , м и л л и й , ирқий ва д и н и й адоватни тарғиб қилувчи, х ал қн и н г соғлиғига ва м аъ н ави яти га таж овуз қ и - л у вч и , ш у н и н гд е к ҳ а р б и й л аш ти р и л ган б и р л аш м а л ар н и н г, миллий ва д и н и й руҳдаги сиёсий п ар ти ял арн и н г ҳамда жа- АГнкраишд қори Баҳромов. Мустақиллик ва виждон эркинлиги / / Демократия ва инсон ҳуқуқлари. — Т., 1999. — №34,— Б.47. 221 моат бирлаш м аларининг тузилиш и ва ф аолияти, махфий жа- м иятлар ва ую ш малар тузиш тақиқланади. 1998 йил 1 майда Ў збекистон Республикаси О лий М аж ли си том онидан янги таҳрирдаги «Виждон эрки н ли ги ва диний таш ки л о тлар тўғрисида»ги қон ун и қабул қи л и н д и . М азкур қонун Ў збекистонда д и н н и н г мавқеи ва ўрнини жуда а н и қ ва равш ан белгилаб беради, секуляризм п р и н ц и п и н и н г ҳар қан- дай дунёвий давлат учун муҳим эканлигини кўрсатади. Қ о н у н н и н г 5 -м оддаси Ў збеки стон Р есп у б ли к аси и ж ти м оий ҳ аётининг деярли барча соҳаларида м ам лакатн и н г динга м у н о саб ати н и ё р и ти б бер ад и . У нга м у во ф и қ, Ў зб ек и сто н Р еспубликасида д и н давлатдан аж ратилган. Ҳ еч б и р ди н га ёки д и н и й эътиқодга бош қал ари га нисбатан б и р о н -б и р и м ти ёз ёки чеклаш лар б елги лан и ш и га йўл қўйилм айди. Д авлат турли динларга эътиқод қилувчи ёки ҳеч қайси ди н га эътиқод қилмайдиган фуқаролар, ҳар-хил эътиқоатарга ман суб дин и й таш килотлар ўртасида ўзаро муроса ва ҳурмат ўрна- тилиш ига кўмаклашади, диндорларнинг мутаассибликка ҳамда экстрем изм га, муносабатларни қарама-қарш и қўйиш ва кес- кинлаш тириш га, турли конф ессиялар ўртасида адоватни авж олдириш га қаратилган хатги-ҳаракатларига йўл қўймайди. Д авлат д и н и й ко н ф есси я л ар ўртасидаги ти н ч л и к ва т о ту в л и к н и к ў л л аб -қ у в ватл ай д и . Б и р д и н и й к о н ф е с с и я д а г и д и н д о рларн и бои 1 қасига ки р и ти ш га қаратилган хатги -ҳ ара- катлар (ро зел и ти зм ), ш у н и н гд ек ҳар қандай м и сси о н ер л и к ф ао л и яти ман этилади. У ш бу қоидани бузган ш ахслар қонун ҳуж ж атларида белгиланган ж авобгарли кка торти лади лар. Д авлат диний таш килотлар зим масига ўзи н и н г ҳеч қандай вазиф асини баж ариш ни ю кламайди, уларнинг қонун ҳужжат- ларига зид бўлмаган ф аолиятларига аралаш майди. Д и н и й таш килотлар давлатнинг вазиф аларини бажармайди. Д авлат д и ний таш килотларнинг ф аолиятларини ва даҳри й ли к тарғибо- тига оид ҳаракатларини маблағ билан таъминламайди. Ў зб ек и сто н Р есп у б л и к аси д а д и н и й м оҳ и ятд аги си ёси й партия ва ж ам оат ҳаракати, ш унингдек республикадан таш - қарида тузилган диний парти ял ар н и н г ф или аллари ва бўлим - л а р и н и тузи ш га ва у л а р н и н г ф ао л и я т ю р и т и ш л ар и г а йўл қ ў й и л м ай д и . - 222 - Д и н и й таш к и л о тл ар амалдаги қонун ҳужжатлари та л а б ларига р и о я этиш лари шарт. Д и н д ан давлатга ва кон сти ту ц и яви й тузум га қар ш и тар ғи б о т оли б б ори ш , д у ш м ан л и к , наф рат, м иллатлараро адоват уйғотиш , ахлоқий негизлар ва ф у қ ар о ви й то т у в л и к н и б у зи ш , б ўҳтон, вази ятн и б е қ а р о р - лаш тирувчи уйдирм аларни тарқати ш да, аҳоли ўртасида низо ч иқариш ҳам да давлатга, ж ам и ят ва шахсга қарш и қарати л- ган бош қа хатти-ҳаракатларда ф ой далан и ш га йўл қўй и лм ай - ди. Т ер р о р и зм , нар ко б и зн ес ва ую ш ган ж и н о ятч и л и кка кў- м ак л а ш а д и ган , ш у н и н гд ек , ғаразли м ақсад ларн и кўзловчи д и н и й т а ш к и л о т л а р , о қ и м л а р , се к та л ар ва б о ш қ а л а р н и н г ф аолияти қатъ и я н м ан этилади. Д авлат ҳ о к и м и яти ва б ош қарув органларига, м ан сабдор шахсларга т а зй и қ ўтказиш га қаратилган ҳар қандай уриниш , ш унингдек яш и ри н диний ф аолият қонун билан тақиқпанади. Ў збекистонда д и н н и н г таълим ти зи м и га м уносабати ҳам умумжаҳон тар ақ қ и ёти тақо зо этган , ўзини тарихан оқлаган там ой и лларга асосланган. Ў збекистон Республикасида с е к у л я р и зм п р и н ц и п и г а р и о я қ и л и н а д и , яъ н и таъ ли м т и з и м и диндан аж ратилган. Т аълим ти зи м и ўқув дастурларига д и ний ф ан л а р н и н г к и р и ти ли ш и га йўл қўйилм айди. Р есп у б ли ка ф у қ ар о л ар и н и н г дунёвий таълим олиш ҳуқук^ари д и н га м уносабатларидан қатъи назар таъм инланади. «Виждон э р к и н л и ги ва д и н и й таш килотлар -тўғрисида»ги қонун Ў збекистон Республикаси ҳудудида д и н и й та ш к и л о т лар тузи ш н и н г ҳуқуқий м ақом и н и белгилайди. У ш бу к о н у н га м увоф иқ, Ў збекистон Республикаси ф уқаролари н и н г д и н га эътиқод қилиш дан иборат расм -русум лар ва м ароси м ларн и биргаликда адо эти ш м ақсадида тузилган кўнгилли б и р л аш - малари (диний ж ам и ятл ар ва ўқув юртлари, масж идлар, ч ер ковлар, си нагогалар, м онастирлар ва бош қалар) д и н и й т а ш килотлар деб эъ ти р о ф этилади. Д и н и й та ш к и л о т ўн с а к к и з ёш га тўлган ва Ў збеки стон Республикаси ҳудудида д ои м и й яш аётган юз н аф ардан кам бўлмаган ф у қар о л ар н и н г таш аббуслари билан тузилади. Т егиш ли к о н ф -с с и я га қараш ли д и н и й таш ки л о тл ар н и н г ф аол и яти н и мувофкч-угаштириш ва йўналтириб бориш учун - 223 - уларнинг Ў збекистон Респ убли каси бўйича ягона м аркази й бош қарув органлари тузилиш и м ум кин. Д и н и й таш ки лотлар Ў збекистон Республикаси Адлия ва зирлиги ёки унинг ж ойлардаги орган лари да рўйхатдан ўтка- зилгандан кей и н ю ридик шахс м ақо м и га эга бўладилар ва қонун ҳуж ж атларида назарда тутилган тартибда ўз ф ао л и я т л ари н и ам алга ош ириш лари м умкин. Т егиш ли д и н и й маълумотга эга Ў збекистон ф уқароси д и ний таш к и л о т раҳбари бўлиш и м ум кин. Д и н и й таш килот раҳ- б арлигига Ў збекистон ф уқароси бўлмаган ш ахсларнинг н о м зоди Ў збекистон Республикаси В азирлар М аҳкамаси қо ш и - даги Д и н иш лари бўйича қўм ита би л ан келиш иб олинади. Ў збеки стон да д и н и й т а ш к и л о т л а р н и н г ҳуқуқий м ақом и 1991 йил 14 ию нда (м устақилликкача) қабул қилинган «В иж дон э р к и н л и ги ва д и н и й та ш к и л о т л а р тўғрисида»ги д а с т лабки қонунда жуда заиф белги лан ган бўлиб, д и ри й та ш к и лотлар тузиш осонлаш тири лган эди. Н атиж ада айрим вило- ятларда д и н и й таш ки л о тлар н и н г сон и бен и ҳоят ортди, д и ний таш ки лотларга ғаразли м ақсадли ш ахслар ҳам суқилиб кира б о ш л ад и л ар ва турли с и ё си й д аво л ар билан ҳ ақи қи й дин ах ^и н и экстрем и сти к йўлларга торта бош ладилар. Ж а м и ятн и н г м аъ н ави й соҳасида с о д и р бўлаётган ислоҳотлар- дан у сто м о н л и к билан ф о й дал ан м оқч и бўлган турли д и н и й эк с тр е м и ст и к кучлар янги таҳри рд аги «В иж дон эрк и н л и ги ва д и н и й та ш к и л о т л а р тў ғри си д а»ги қон ун да б елги л ан ган ҳуқуқий асослар билан ч еклан д и л ар ва б и зн и н г ҳудудимизда д и н и й давлат қуриш ҳақидаги хом хаёлларидан маҳрум бўлди- лар ва х а л қи м и зн и н г наф ратига дучор бўлдилар, айрим ж ан г- гарилар эса ўз қилм иш ларига я р аш а ж азо ҳам олдилар. Ў збеки стон да д и н и й эъ ти қо д эр к и н л и ги деярли й и ги р - мага я қ и н д и н и й кон ф есси ялар ф ао л и яти учун ш ароит я р а т ди. Ҳ о зи р Ў збекистонда турли м азҳаблар, секталар \а м ўз м ас л а к д о ш л а р и га эга. Б улар а д в е н т и с т л а р , к р и ш н а ч и л а р , баптистлар, евангелистлар, и еговачи лар, ш иалар, буддавий- лар, като л и кл ар , яҳудийлар, л ю тер ан л ар ва \ат то бахаилар бўлиб, ўз д и н и й урф -одатларини э р к и н амалга ош ирадилар. Ў зб еки сто н д а д и н и й м азҳаблар ва о қ и м л ар кўп бўл и ш и га - 224 - қарам ай, ўз нуфузи ва м авқеига кўра и кки асосий к о н ф е с си я м ам лакат иж тим оий ҳаётида салм оқли ўрин тутади. Бу лар ислом д и н и й бош қарм аси ва рус православ черковидир. 1995 йил Т о ш к ен тд а «Я гона о см он ости да б и ргали к да яш ай м ан» д еб ном ланган халқаро хри стиан-м усулм он кон - ф ер е н ц и яс и бўлиб ўтди. Унга М арказий О си ён и н г мусулмон ва п р аво сл ав р уҳонийлари , Б М Т ваки ллари ва умумжаҳон черковлар кенгаш и делегатлари қатнаш дилар. Х ориж дан кел ган м еҳм онлар Ў збекиетонда ҳукм сураётган д и н л ар ва кон- ф есси ял ар ар о ўзаро ҳурмат ва тотувли кн и кўриб мамлакатда д е м о к р а ти к давл ат ш акл л ан аётган и га ам и н бўлиш ди. Д ар - ҳақи қат, д и н л ар ар о ҳ ам ж и \атл и к ю ксак м аъриф ат ва ахлоқ- ни тақо зо этади. Барча ди нларга хос бўлган эзгулик, меҳр- ш аф қ ат ва ти н ч л и к с е в а р л и к ғоялари ай ри м д и н н и қоби да юрган экстр ем и ст унсурлар даъватларига там ом ила зид э к а н л и ги н и ҳаётнинг ўзи исбот этмокда. А йрим д и н арбоблари ҳам Ў збекистондаги истиқом ат қилувчи ғараз мақсадли шахс- ларн и тан қ и д қилиш м оқда. М асалан. Т о ш кен т ва Ўрта Осиё а р х и е п и с к о п и В ладим ир (И к и м ): «Д ин —сам о в и й и ш д и р , сиёсат - дунёвий иш дир, дин п еш во л ар и н и н г сиёсатга ара- лаш и ш лар и керак эмас, улар таъ ли м -тар б и я бери ш лари л о зи м » 1, — деб таъкидлайди. Ш ундай қилиб, мустақил Ў збекистонда д и н н и н г м авқеи с о б и қ шўро давридаги ҳолатдан б утун лай ф а р қ қилади. Д и н та р а қ қ и ё ти учун д авл ат бар ча ш а р о и тл а р н и я р атм о к д а ва д ини й эътиқод қонун йўли билан каф олатланган. Д и н м ам л акати м и з ҳаётида муҳим ўрин тутади. У х ал қи м и зн и н г м аъ навий п о кл ан и ш и , аж додларим из м еро си н и н г вориси бўли ш - лиги, асрлар давом ида орзу қилган м устақи лли ги м и зн и мус- тақкам лаш ва ф аровон ҳаёт қури ш и м и з учун хизм ат қилади. Ў збекистонда д и н н и н г мавқеи ва ўрни бундан буён \а м м устаҳкам ланиб боради. Ҳ укум ати м и з том он и д ан оли б б о - рилаётган и ж ти м о и й -м ад ан и й ва м аъ р и ф и й сиёсат бу б о р а да муҳим қадам булмоқда. 1 BiaiiiiMiip (Иким). Маънавиятнинг гуллаши. Мустақиллик ва динла раро roTviLiHK //Демократлаштириш ва инсон ҳуқук^ари. — 1999. — №41. - Б.45. - 225 - Ў збекистон м устақилли кка эри ш гач, со б и қ шўро тузум и да ҳукм рон бўлган атеизм (даҳрийлик) маф кураси ҳам б ар- ҳам топди. И слом д и н и асрий тутқунликдан сўнг я н а у зи н и н г м а в қ е и н и т и к л а б , ж а м и я т н и н г м а ъ н а в и й ҳ а ё т и д а аҳамиятга эга бўла бош лади. Ўз навбатида ислом д и н и га эр к и н л и к бериш қатор и ж т и моий ва м аънавий м уам м оларни ҳам келтириб чиқарди. Гар чи «В иж дон э р к и н л и г и ва д и н и й та ш к и л о т л а р ҳақи д а» ги қонун а со си д а д и н д авл атд ан аж рати лган бўл са-да, и ж т и моий ҳаётда, ай н и қ са ж ам и ятн и н г айрим табақалари о р а с и да д и н и й м аф кур ан и н г салм оғи ортиб борди. И слом д и н и н и н г ж ам и ят ҳаётидаги ўрни ва салм оғи ху сусида ва д и н и й эъ ти қ о д н и н г қайта ти к лан и ш и б и лан бор- л и ц т а д б и р л ар и л м и й и зл ан у вч и лар то м о н и д ан к е н г ё р и ти л ган . Д и н н и н г бугунги ва эр тан ги м а в қ е и н и н г та қ д и р и тўғрисида м улоҳазаларни баён эти ш ички иш лар и доралари ходимлари учун м уайян м етодологик иш ланм а ёки к о н ц е п ция вази ф аси н и ҳам ўташ и мумкин. У муман, д и н ҳозирги ш ароитда муҳим и ж ти м о и й -м ад а- ний ҳодисадир. Д и н н и н г ж ам и ят м аъ н ави й-м аъри ф и й ҳаётида тутган ў р н и н и би л и ш учун ун и н г ж ам и ят ва шахс ҳаётида қандай ўр и н э га л л а ш и н и , д и н н и н г д авлатга ва ш а х с н и н г д инга м уносабатини тари хан қандай ўзгариб б о р ган ли ги н и илм ий таҳлил қилиш л ози м бўлади. И л м и й ж иҳатдан К ар аган д а, д и н и н и н г ж а м и я т ҳаёти га таъ си р э ти ш ж а р а ён и н и тар и х ан и к к и те н д е н ц и я асоси д а тахлил эти ш м умкин. Булар — сакрали зац и я ва сек у л я р и за ция тен д ен ц и ял ар и . С акр ал и зац и я (лотинчада sacer — муқаддас д еган м аъ н о ни англатади) деганда иж тим оий ҳаётни, иж тим оий и н сти - тутларни, ки ш и лар ҳаёти ва он ги н и муайян д и н и й эъти қод доирасида талқи н қилиш ва изоҳлаш туш унилади. С акрализация Ш арқ ва Ғарб маданиятида турлича қиёфада ва мазмунда ривожланган. Ўзбекистонда сакрализация ислом дини анъаналарини ж ам ият ва инсон ҳаётининг барча соҳала- рини мутлақ забт этиш , ҳар қандай урф-одат, анъана, удум ва Download 4.7 Mb. Do'stlaringiz bilan baham: 
|