3.Мустақил таълим ва мустақил ишлар Мустақил таълим учун тавсия этиладиган мавзулар:
Ўзбекистон Республикасида доривор ўсимликларга тегишли қонун ва қарорлар.
Фитобарлар ассортиментини ўрганиш ва такомиллаштириш
Фитопрепаратларни регламент ҳужжатларини расмийлаштириш қоидалари
Фитопрепаратлар сифатини ўрганиш.
Фитопрепаратларни замонавий турлари
Сувли ва спиртли ажратмаларни турғунлаштириш чора-тадбирлари
Брикетларни тайёрлаш ва сақлаш.
Ичга ва сиртга мўлжалланган ўсимлик ажратмалари технологияси ва қўлланилиши.
Нанотехнология негизида Фитопрепаратларни назорат қилиш.
Фитопрепаратлар турига кўра қадоқлаш ва транспортировка усуллари
67
Мустақил таълимнинг турли хил шакллари мавжуд бўлиб, бунда асосий эътибор талабанинг берилган мавзулар (амалий масалалар, топшириқлар ва кейс-стадилар)ни мустақил равишда, яъни аудиториядан ташқарида бажариши, ўқиб ўрганиши ва шу йўналиш бўйича билим ва кўникмаларини чуқурлаштиришига қаратилади.
ГЛОССАРИЙ
|
АТАМАНИНГ
|
|
|
АТАМАНИНГ
|
|
|
АТАМАНИНГ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ИНГЛИЗ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ЎЗБЕК ТИЛИДА
|
|
|
|
|
РУС ТИЛИДА
|
|
|
АТАМАНИНГ МАЪНОСИ
|
|
|
|
|
ТИЛИДА
|
|
|
|
|
|
|
НОМЛАНИШИ
|
|
|
|
|
НОМЛАНИШИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НОМЛАНИШИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ўз-ўзидан парчаланиш, тирик
|
|
Автолиз –
|
|
Autolyz
|
|
Автолиз
|
|
организмдаги органик
|
|
|
|
|
|
|
моддаларнинг ферментлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ёрдамида парчаланиши
|
|
|
|
Амилаза
|
|
Amilaza
|
|
Амилаза
|
|
Крахмални мальтоза дисахаридгача
|
|
|
|
|
парчалайди
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Автотроф
|
|
|
|
|
Аутотрщфные
|
|
Анорганик
|
|
моддалардан
|
ҳаёт фао-
|
|
|
Autotrof
|
|
|
лияти учун зарур органик моддалар
|
|
организмлар
|
|
|
организмы
|
|
|
|
|
|
|
|
ҳосил қилувчи организмлар.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Адаптация
|
|
Adaptation
|
|
Адаптация
|
|
Мослашиш
|
|
|
|
|
Акклиматизация
|
|
Acclimatization
|
|
Акклиматизация
|
|
Иқлимга мослашиш
|
|
|
|
Акцептор
|
|
Acseptor
|
|
Акцептор
|
|
Қабул қилувчи
|
|
|
|
Алкалоидлар
|
|
Alkaloids
|
|
Алкалоиды
|
|
Таркибида
|
|
азот тутувчи,
|
ишқорий
|
|
|
|
|
хусусиятга эга табиий бирикмалар.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Инсон ва ҳайвон организмида
|
|
Алмашинмайдиган
|
|
Ned aminokistotes
|
|
Незаменимые
|
|
синтез қилинмайдиган, организмга
|
|
аминокис-лоталар
|
|
|
аминокислоты
|
|
озиқ-овқат билан кирадиган
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
аминокислоталар
|
|
|
|
Апофермент
|
|
Apo ferment
|
|
Апофермент
|
|
Ферментнинг оқсил қисми
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ферментлар ёрдамида оддий
|
|
Биосинтез
|
|
Basinets
|
|
Биосинтез
|
|
моддалардан органик бирикмалар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ҳосил бўлиши.
|
|
|
|
Биотехнология
|
|
Biotechnology
|
|
Биотехнология
|
|
Биологик жараёнлар ва омиллардан
|
|
|
|
|
саноат миқёсида фойдаланиш
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
“Вита”-ҳаёт аминлари ўз таркибида
|
|
Витаминлар
|
|
Vitamins
|
|
Витамины
|
|
инсон ва ҳайвон органик учун зарур
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
органик бирикмалардан иборат.
|
|
Галофитлар
|
|
Neophytes
|
|
Галофиты
|
|
Ўта шўр тупроқларда ўсадиган
|
|
|
|
|
ўсимликлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Гелеофитлар
|
|
Halophytes
|
|
Гелиофиты
|
|
Қуёшсевар ўсимликлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Юксак
|
ўсимликлар
|
қобиғида
|
|
Гелицеллюлоза
|
|
Gemiselluloza
|
|
Гелицеллюлоза
|
|
учрайдиган
|
целлюлоза
|
билан
|
|
|
|
|
биргаликда
|
юқоримолекулали
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
бирикмадан иборат.
|
|
|
|
Гидрофитлар
|
|
Gadoids
|
|
Гидрофиты
|
|
Танаси сувда ботиб ўсадиган
|
|
|
|
|
ўсимликлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Гибберелинлар
|
|
Gibberellins
|
|
Гибберелины
|
|
Ўсимликларнинг
|
ўсишини
|
|
|
|
|
тезлаштирувчи гормонлар.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Гигрофитлар
|
|
Gigrofits
|
|
Гигрофиты
|
|
Намсевар ўсимликлар
|
|
|
|
Гликозидлар
|
|
Glycosides
|
|
Гликозиды
|
|
Қанд қолдиқларидан ва бошқа
|
68
|
АТАМАНИНГ
|
|
|
АТАМАНИНГ
|
|
|
АТАМАНИНГ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ИНГЛИЗ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ЎЗБЕК ТИЛИДА
|
|
|
|
|
РУС ТИЛИДА
|
|
|
АТАМАНИНГ МАЪНОСИ
|
|
|
|
|
ТИЛИДА
|
|
|
|
|
|
|
НОМЛАНИШИ
|
|
|
|
|
НОМЛАНИШИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НОМЛАНИШИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
органик бирикмалардан ташкил
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
топган моддалар
|
|
|
|
|
|
|
Гликолипидлар
|
|
Glikolipids
|
|
Гликолипиды
|
|
Ёғ ва углеводлардан ташкил топган
|
|
|
|
|
моддалар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Глобулинлар
|
|
Globulins
|
|
Глобулины
|
|
Тузда эрийдиган оқсиллар
|
|
|
|
|
Глюкоза
|
|
Glucose
|
|
Глюкоза
|
|
Узум шакари - гексозаларга мансуб
|
|
|
|
|
моносахарид
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Дисахаридлар
|
|
Disinherits
|
|
Дисахариды
|
|
2 та моносахариддан ташкил топган
|
|
|
|
|
углеводлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Диссимиляция
|
|
Dissimilation
|
|
Диссимиляция
|
|
Парчаланиш жараёни
|
|
|
|
|
|
Коферментлар –
|
|
Conferment’s
|
|
Коферменты
|
|
Ферментлар
|
|
фаол
|
|
маркази
|
|
|
|
|
таркибига кирувчи оқсил бўлмаган
|
|
коэнзимлар
|
|
coenzymes
|
|
коэнзимы
|
|
|
|
|
|
бирикмалар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Крахмал
|
|
Shruch
|
|
Крахмал
|
|
Ўсимликнинг
|
заҳира
|
|
углеводи
|
|
|
|
|
(глюкоза полисахариди)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ксантофиллар
|
|
Ksantofilles
|
|
Ксантофиллы
|
|
Каратиноидлар гуруҳчасига мансуб,
|
|
|
|
|
сариқ пигментлар.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ксерофитлар
|
|
Serophifts
|
|
Ксерофиты
|
|
Қурғоқсевар ўсимликлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ўсимликларнинг озиқланиши учун
|
|
Макроэлементлар
|
|
Мakroelements
|
|
Макроэлементы
|
|
керак
|
|
бўладиган
|
|
кимёвий
|
|
|
|
|
элементлар. Масалан: азот, фосфор,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
калий ва бошқалар
|
|
|
|
|
|
Мембрана
|
|
Membrane
|
|
Мембрана
|
|
Оқсил ва липиддан ташкил топган
|
|
|
|
|
парда
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Мезофитлар
|
|
Mezophits
|
|
Мезофиты
|
|
Намлиги
|
ўратача
|
тупроқларда
|
|
|
|
|
ўсадиган ўсимликлар.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ўсимликлар
|
учун
|
жуда
|
оз
|
|
Микроэлементлар
|
|
Microelements
|
|
Микроэлементы
|
|
миқдордагиси
|
кифоя
|
элементлар.
|
|
|
|
|
Буларга Cu,Fe,Mn,Mg ва бошқалар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
киради.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Моносахаридлар
|
|
Monosaccharide
|
|
Моносахариды
|
|
Битта қанд молекуласидан иборат
|
|
Олигосахаридлар
|
|
Oligosaccharides
|
|
Олигосахариды
|
|
Молекуласида
|
2
|
тадан
|
10
|
тагча
|
|
|
|
|
моносахарид тутган углеводлар.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Партенокарпия
|
|
|
Do'stlaringiz bilan baham: |