А д м а д ж о н с о л и е в, а б д у м а л и к у с м о н о в

биринчи навбатда савдо ж араёнида цабул этилган технология- 
да ма зк у р ж и^озлардан нацадар самарали фойдаланиш имко- 
нини беришга боглиц эканлигини таж риба курсатиб турибди.
Д у кон ни н г технология ж а р а ё н и н и т аш к и л э ти ш д а ж о н л и
ме хна т ва буюмлаш ган мехнат сарфининг и^тисодий с а м а р а -
дорлиги т а л а б и энг кам мехнат с а р ф л а б , савдо 
майдони ,%ар 
к в а д р а т метрининг оборот ^ажмини купайтириш ва х а р и д о р л а р
вацтинн т е ж а ш йули б ил ан энг куп ик;тисодий с а м а р а г а э р и ши ш 
м а кс а ди ни кузлайди.
Б у талабнинг мо^иятини тушуниш учун чакана 
са вдодаг и 
ж о н л и мехнат ва 
буюмлаш ган мехнат сарфининг с а м а р а д о р -
лиги д у ко нл а рни н г технология ж а р а ё н и н и т а ш к и л э тиш д а ­
р а ж а с и г а бог ли^ эканлигини таъкидлаб утиш лозим.
Д уко н ни н г технологияси цуйидаги ж а р а ё н л а р г а к а т т а т а ъ ­
сир утка зад и:
а) ахолининг т ов ар сотиб о л иш ша р о ит ла р и г а, айницса ха- 
ридорнинг товар сотиб олишга ке та д иг ан вацтига;
б) дукон х о ди мл а р и ме ^натининг т а ш к и л этилиш д а р а ж а ­
сига, иш вацти сарфига, шунингдек, улар ишининг огир-енгил- 
лигига;
в) ме хна т унумдорлигига, асосий фо н д л а р да н ф о йд а ла н иш -
га, бинобарин, дуконнинг и^тисодий са ма р а до р ли г иг а;
г) дукон биносининг конструктив ечимига.
Ана шу в а з и я т л а р ^исобга олинган холда дуконнинг т ех ­
нологияси ишчи кучи, ме хна т ^ у р о л л ар и ( ж и ^ о зл ар и ) ва бу- 
ю м л ар и ни н г у за р о таъ си рин и
f o h t
с а м а р а л и т аш к и л этишга 
эришиб, шу тарифа олди-сотд
:1
ж а р а ё н и д а жон л и ва б у ю м л а ш ­
ган мехиатни энг ка м с а р ф цнлиб, энг куп шугисодий с а м а р а -
до рликни цулга ки ри тншг а ц а р ат ил иши лозим.
Энг янги технологияни ц у л л а ш д а н
к у р ил ад иг ан н аф 
хо­
д и м л а р н и н г мехнат у ну м до р лиги ни ошириш ^исобига жо н ли
м е хн а т с а рфин и к а ма й т и р и ш д а н ибо ра т булмоги 
керак. Ш у
с а б а б л и дукон технологиясини и шл аб ч ик ишд а товар хара- 
кати технологиясини ^а м хисобга олиш зарур. Б у н д а т а р а жи- 
^ о з л ар д ан , контейнер ва п ад до н л а р д а н фо й да л а н и ш асосида 
т о в ар е т ка з иб беру в чи д ан
ду кон г ача бевос.ита 
технология 
з а н ж и р и н и в у ж у д г а ке л т и ри шг а ё рд ам берилади. Ш у т уф а й ли
т о в а р л а р н и
дукон ичида 
т а ш и ш нмкон борича горизонтал 
ёки ётик усулда т а ш к и л этилиши лозим. О м б о р л а р савдо май- 
донн б ил ан бир са тх да барпо этилиши керак. Товар ва хари- 
д о р л а р ш ш г х а р а к а т нули бир-бирн билан кесишишига, шунинг­
дек, то в ар х а р а к а т и н ин г мукобил 
б улн ши г а йул 
к уй ма с ли к
зарур .
Д у к о н л а р савдо ма йд онла р ини ж и х р з л а ш
Айрим хон ал ар ни нг жо й л а шу в и ва у з а р о б о г лшушг и уму- 
ман дукон т узил ишини белгилайди.
Д у к о н б иноларининг 
тузилиши з а м он а ви й 
технологияни
74

---

ж о р и й этиш асосида и шл аб чицилиши, яъ ни ко н тей н ер ч ал ар 
ц у л л а ш негизида ма хсул от е тк аз и б б ерув чи л а рд а н дуконга- 
ча туппа-гугри ягона технология з а н жи р и н и я р а т и ш г а имкон 
бернши лозим.
Д у к о н асосан цуйндаги: са вд а майдони, т о в ар л ар н и цабул 
^илиш, са цл аш, сотишга т ай ёр ла ш, ёрдамчи, ма ъм у р ий - м а и ши й 
в а техник х из м а т ку р са т и ш х о н а л а р и г а эга булиши шарт. Д у ­
коннинг ана шу х он ал ар и у р та с ид а муайян ф ун кц ион ал ало- 
ца ма в ж у д. Бу нд а й а л о ^ а технология 
жа р а ё н и ни н г энг 
кам 
м е ^ н а т с а р ф л а г а и . \олда кечишини т а ъ м и н л а ш и лозим. Фу нк ­
ционал ал оц а д ор ли к ни махсус ш а к л ё р д ам и д а г ра фи к т а р з д а
и ф о д а л а ш мумкин. Бу н га мувофиц айрим х о н ал ар ягона тех­
нология зан жи ри ни х.осил цилиш учун жо й л а шт и р и л а д и . Т о в а р ­
л а р юк туши р и ш ма йдонидан ^ а б у л кплиб олиш б улимиг а келиб 
тушади. Сунг цаб ул ^ илиб олиш б ули ми д ан с а ^ л а ш бинол арига 
юборилади. Бу е рд ан сотишга т а й ё р л а н г а н товар са вдо майдо- 
нига олиб келинади. Т о в а рл ар ни нг бир кием и о р а л и к д а с а ^ л ан -
м а сд ан туппа-тугри омборг а юборилади. Т о в а р л ар н ин г бу ^ис- 
ми ю к л а ш ж ой ид а н т о в а р л ар н и ка бу л цилиб 
олиш 
хонасига 
Хамда бевосита с а вд о майдониг а олиб келинади.
Д у к о н д а г и технология ж а р а ё н и унинг биносининг 
архи- 
тек тур ав ий тузилншини б ел г ил а ши лозим. Д у к о н айрим хо- 
н ал ар ин ин г турри ж о й л а ш у в и т о в ар ла рн ин г энг ^ и с^ а й у л л ар
б ил ан х а р а к а т килишиии т а ъ м и нл а й д и ва товар сотиш майдо- 
нипинг омб ор ла р ва боища х о н ал ар ни кесиб утишини истисно 
цилади:
— савдо ма йд о н л а р и т о в ар л ар н и сотишга т а й ё р л а ш х о н а­
л ари , омб о рл ар билан технологик борланган 
булиши лозим;
бу нд а зарур булиб долган ^ о л л а р д а б ош^ а х о н а л а р д а н у л а рн и
а ж р а т и б цуйиш мумкин булади;
— ма ъмурий, маиший, ё рд амчи ва техник б ин ол ар г а утиш 
й у л а к л а р и н и савдо ма йд он ла ри ^ а м д а о м б ор л ар ва т о в ар л ар н и
сотишга т а й ё р л а ш х о н а л ар и о р ^ а л и утад иг ан цилиб 
лойи^а- 
л а ш г а йул ^уйилмайди;
— товар с а ц л а ш х о н ал ар и й у л а к л а р булмасл и г и лозим;
— товар 
1
^абул цилиб ол и н ад и га н хон а л ар н и имкон борича 
тов ар с а ^ л а ш х он ал ар и г а я ц инро^ 
ж о й л а ш т и р и ш
ма це а д г а
мувофик дир.
Тов ар цаб ул ^и л иб олина диг ан х о н а л а р билан омбор ва савдо 
майдони уртас идаги э ш и к л а р о л ди д а остона цуйилмайди. Чунки 
у ички транспорт ишига т ус ^ ин л ик цилади. Э ш ик л а р ва й у л а к ­
л а р эни транспорт в оситалари г а б а р и т л а р и г а мув офик булиши 
керак.
Технология ж а р а ё н и н и турри т а ш к и л этиш ва д ук о н ла р 
ишининг юкс ак ицтисодий с а ма р а до р л и г и и и т а ъ м н н л а ш д а с а в ­
до майдонини р а ц ио на л р е ж а л а ш т и р ш и хал цилувчп урин уй­
найди. Чунки бу ерда асосий технология ж а р а ё н и содир булади,
яъ ни т о в ар л ар сотилади. Ш у боисдан савдо майдонини ички
75

---

туз и л иши т о в а р л ар ^ а м д а х а р и до рл а р ни н г тухтовсиз ^ а р а к а т
цилишиг а имкон бериши лозим.
Сав до майдонининг ^ а ж м и (эни, узунаси) ж и ^ о з л а р н и тур- 
ри ж о й л а ш т и р и ш учун е т ар л и булмори керак. Т а ж р и б а шуни 
к урс ат мо^ д а к и, са вдо майдонининг эни билан узунаси уртаси- 
д аг и энг цулай нис ба т 1:2, яъ ни 1 (эни) 2 ( у з ун ас и) г а ёки ак- 
синча нис ба тда булади. Б у н д а са вдо майдонининг эни ёки у з у ­
наси к а м и д а 6 метр булиши лозим.
М а ъ лу м к и , савдо майдонининг тузилиши биринчи г а л д а ун- 
д а ц у л л а н и л а д и г а н т овар сотиш усулига борлик. Товар сотиш- 
нинг а н ъ а н а ви й у с у л л а р и д а н ф о й д а л а н и л г а н д а ч а к а н а
са вдо 
к о р х о н ал а р и д а савдо-технология ж и х о зл ар и ни
асосан 
са вдо 
майдонининг ял а нг д е в о р л а р и б уйл аб ж о й ла шт п ри шн нн г чизик- 
ли ш а к л и ^ у л л а н и л а р эди. Бу нд а й д у к о н л а р д а са вдо майдо- 
нидан яхши ф о й да л а н и л м а й д и
( м а р к а з ид а г и ^ а м д а
д е р а з а
о й на л а р и ёнидаги ма йд он ф о й д а л а н и л м а й ) , бутун 
т о в ар 
ае- 
сортиментини курс атиш учун ш а р о и т я р ат ил ма йд и. Аммо узига- 
узи х из м а т курсатиш, т о в а р л а р н и ёйиб-сотиб, 
н ам у н а л а р и н и
^уйиб сотиш сингари товар сотишнинг илгор у с у л л ар и да н фой- 
д а л а н и ш савдо ма йдонини б ош^ а ч а 
р е ж а л а ш т и р и ш н и
т а л а б
цилади.
Бутун са вдо ма йдони б уйл аб жп х о з л а р н и
чизи^ли р е ж а -
л а ш т и р н ш а м а л д а ц у лл ан и б борилмо^да.
Товар сотишнинг илгор технологиясини жори й этишни на- 
з а р д а тутуб, д у ко н ла р с а вд о ма йд он ла р ин и куйидаги т а л а б ­
л а р асосида р е ж а л а ш т и р и ш лозим:
биринчидан, савдо ма йд он ид а ^ а р а к а т ^ и л ишда , т о в ар л ар ни
ку ри ш ва т а н л а б олиш чорида х а р и д о р л а р учун энг куп цулай- 
л и к я ра тиш;
иккинчидан, ^исоб-китоб б ери шд а н ав ба т кути б ^ о л ишг а 
йул ц уймаслик;
учинчидан, ход и м л а рн и нг ме хна т ^илиши учун ^ у л ай ш а р о ­
ит я р а т иш ва савдо ма йд он ид аг и т о в ар л ар н и ёрдамчи хон ал ар-
даги т о в а р л а р билан т ул д ир и б туриш;
туртинчидан, са вдо м а йд он ид а н я н а д а с а м а р а л и ф о й д а л а ­
ниш;
бешинчидан, ю^ори д а р а ж а д а и шл аш ^о б и ли ят и га э ришиш.
Бу д у к о н л а рни н г технологик т у з и лн ш и д а девор олди жи- 
х оз л а ри
я л а нг
д е в о р л ар
буйлаб,
у р т аг а
ц уйил аднга н 
ж и х о з л а р эса бир неча ёндош ч изицла р к ури н ишид а с а з д о
м а й д о н л а р и д а ж о й ла шт и ри лг ан .
Х а р и д о р л а р н ав б а т кутиб цолишиг а йул цуйилмаслиги учун 
хисоб-китоб бугнни цуйидаги т ар т и б д а р е ж а л а ш т и р и л а д и :
1) к а с с а л а р савдо майдонидан ч ицадиг ан ж о й га у р н а т и л а ­
ди;
2) к а с с а л а р ёнидаги й у л а к л а р х ар и д о р ла р н и н г бир томон- 
л а м а х а р а к а т килишини т аъ ми нл а й д и;
3) к а с с а л а р о д а т д а кон трол ёр- к асс ирл а рни н г савдо майдо-
76

---

нига ц а р а б утиришини х а м Да савдо майдонини яхши кузатиши- 
ни т а ъ м и н л а й д иг а н д а р а ж а д а жо й л а ш т и р и л а д и;
4) х а р и д о р л а р о^ими контролёр-кассирнинг чап томонидан 
утади. Б у н д а кассир унг ^ул и б ил ан касса а п п а р а т и д а чек бо- 
сади, чап цули б илан э с а т а н л а б олинган т о в ар ла р н и тек шнра-
ди ва пул ^ а б ул ^ и ли б олади;
5) хисоб-китоб бугини майдони т ах мин а н савдо майдони- 
нинг 8— 12 фоизини э га лла йд и .
Ха р ид о р л а р соат с т р ел каси г а ь^арама-^арши ^ а р а к а т цилиш- 
л а р и шарт. Б у т а л а б г а а м а л цилишнинг боиси шундаки, бирин- 
чидан, а к са р ия т к и ши л а р уз т аб иа т и га
кура шу 
й у на ли ш д а 
Харакат 
1
^илишга м ой и лд н рл ар, иккинчидан, купгина к и ш и л а р ­
нинг унг цули чап кул и г а 
К а р а г а н д а
кучлирокдир. У чап цули- 
да х ар и д ^ ил иш са ва тча си ни ку т а ри б утади. Шунингдек, харн- 
д о р о р ^ а г а
^ а й р и л м а с д а н т о в а р л а р н и т о к ч а л а р д а н у иг кули 
б ил а н олиши мумкин.
О з и ^ овцат д у к о н л а р ид а гастрономия т о в ар л ар ин и сотишга 
м у л ж а л л а н г а н я к к а т а р т и б д а х и з м а т
курс атиш 
пешта х таси 
са вд о ма йдонинпнг ичк арисига жо й л а шт и р и л а д и . Б у пе шт ах т а
о р ^ а л и берилган т о в а р л а р х а ^ и конт ролёр-касс ирга т у л ан ад и ,
бунинг учун уров цорозида (сотувчи товарни шу ^огозг а ур а б
б ер а д и) х ар и д ^и л ин г ан т ов ар н ин г нархи ёзилган булади. Бу 
усул хозирги в а ^ т д а кенг ц у лл ан и лм о кд а.