Б ахалазия В. дивертикул Г. диафрагма чурра Д. кардиоэзофагеал рак Ўпканинг нормал сурати нимадан иборат: А. ўпка артерия ва веналаридан

В. юмалоқ анэхоген бўшлиқ
Г. нотекис чегарали паст ёки ўрта эхогенли тузилма
Д. тўғри жавоб йўқ
208. Ўнг ўпка ўрта бўлак холатини аниқлаш учун қайси проекция оптимал:
А. хамма проекция
Б. чап қия
В. ён
Г. ўнг қия
Д. тўғри
209. Қизилўнгач яраси кўпроқ қайси асоратга олиб келади:
А. қизилўнгач перфорацияси
Б. стенозга
В. кон кетиш
Г. медиастенит
Д. малигнизация
210. Қизилўнгачни диффуз кенгайиши кузатилади:
А. диафрагма тешиги чуррасида
Б. ахалазияда
В. ет танада
Г. чандиқли стриктурада
Д. дивертикулда
211. Сурункали носпецифик ўпка касалликлари учун характерли:
А. ўпка сурати деформацияси
Б. ўпка илдизи кенгайиши
В. ўпка сурати йўқлиги
Г. ўпка илдизи торайиши
Д. ўчоқли ўзгаришлар
212. Юракнинг қайси камерасига артериал босимнинг нормада 5/0 хос:
А. тўғри жавоб йўқ
Б. ўнг бўлмача
В. чап қоринча
Г. чап бўлмача
Д. ўнг қоринча
213. Сурункали гепатит хақида қайси тўғри:
А. жигар венасида оқим секинлашади
Б. жигар қирралари юмалоқлашган
В. жигар паренхимасининг ультратовуш ўтказиш қобилияти пасаяди
Г. паренхима эхогенлиги пасаяди
Д. ўт йўллари кенгайган
214. Аортал стенозга тегишли:
А. гипопластик аорта
Б. кўтарилувчи аорта кенгайиши
В. раксга тушувчи юрак
Г. тинч юрак
Д. чап қоринча дилятацияси
215. Суякни бутунлай чиқиш рентгенологик белгилари:
А. суякларларни бўғим учларини қисман мосланмаслиги
Б. суяклар бўғим учларини тўлиқ мосланмаслиги
В. суякларни бўғим учларини деструкцияси
Г. хамма жавоб тўғри
Д. бўғим учини секвестрацияси ва симметрияси бузилиши
216. Гиршпрунг касаллиги бу–:
А. ичак хавфсиз ўсмаларининг тури
Б. ичак шиллиқ қавати гиперплазияси
В. ичакдаги яллиғланиш жараёни
Г. туғма касаллик, ичак иннервациясининг бузилиши кузатилади
Д. ичак хавфли ўсмаларининг тури
217. Магнит резонанс ходисаси очилган:
А. 1972 й
Б. 1982 й
В. 1950 й
Г. 1895 й