I-мавзу. Бухгалтерия ҳисоби, унинг моҳияти ва аҳамияти

СФ = СТФ – ДС - БС,

бунда,
СФ - соф фойда;
ДС - даромад (фойда)дан тўланадиган солиқ; БС - бошқа солиқлар ва тўловлар.
Ҳисобот даврининг соф фойдасини ҳисоблаш учун бухгалтер ёпиладиган ўтказмаларни тузиши лозим, бошқача қилиб айтганда, бу «балансни реформация қилиш (ўзгартириш)» деб аталади. Ўзбекистон Республикасининг кўпчилик корхоналари учун чорак, ҚК ва кичик корхоналар учун эса - йил ҳисобот даври бўлганлигига қарамасдан, ёпиладиган ўтказмаларни ҳар ойда тайёрлаш мақсадга мувофиқдир. Бу қуйидаги муҳим кўрсаткичлар: ялпи даромад, даромад ва харажатлар, тақсимланмаган фойда ва бошқалар тўҚрисида тезкор маълумотларга эга бўлиш имкониятини яратади.
Счётларни ёпиш жараёни қуйидагилардан иборат:

• 
  даромадлар счётларини ёпиш;
  
• 
  харажатлар счётларини ёпиш;
  
• 
  даромад ва харажат орасидаги фарқни аниқлаш ва фойда ёки зарарни ҳисобот даврининг тақсимланмаган фойдаси (қопланмаган зарари) счётига ҳисобдан чиқариш;
  
• 
  дивидендлар ҳисоблашни ва тақсимланмаган фойдадан бошқача фойдаланишни акс эттириш;
  
• 
  тақсимланмаган фойдани жамғарилган фойда (қопланмаган зарар)га ҳисобдан чиқариш.
  

Мисол . «Санам» кичик корхонаси ҳисобот даври мобайнида қуйидаги даромадлар ва харажатларга эга: тайёр маҳсулот сотишдан даромад – 5 000 минг.сўм; асосий воситалар чиқарилишидан даромад - 300 минг.сўм; ижобий курс фарқлари - 40 минг.сўм; сотилган маҳсулот таннархи – 3 700 минг.сўм; маъмурий харажатлар - 740 минг.сўм; манфий курс фарқлари - 180 минг.сўм. Счётларни ёпиш бўйича қуйидаги ёпиладиган ўтказмалар тузилади:

• 
  даромадлар счётларининг ёпилиши:
  

Д-т 9010-«Тайёр маҳсулотларни сотишдан даромадлар» - 5 000 минг.сўм К-т 9910-«Якуний молиявий натижа» - 5 000 минг.сўм;
Д-т 9310-«Асосий воситаларнинг чиқиб кетишидан фойда» - 300 минг.сўм К-т 9910-«Якуний молиявий натижа» - 300 минг.сўм;
Д-т 9540-«Валюталар курслари фарқидан даромадлар» - 40 минг.сўм Д-т 9910-«Якуний молиявий натижа» - 40 минг.сўм;

• 
  харажатлар счётларининг ёпилиши:
  

Д-т 9910-«Якуний молиявий натижа» - 3 700 минг.сўм
К-т 9110-«Сотилган тайёр маҳсулотларнинг таннархи» - 3 700 минг.сўм; Д-т 9910-«Якуний молиявий натижа» - 740 минг.сўм
К-т 9420-«Маъмурий харажатлар» - 740 минг.сўм;
Д-т 9910-«Якуний молиявий натижа» - 180 минг.сўм
К-т 9620-«Валюталар курслари фарқидан зарарлар» - 180 минг.сўм.
Сўнгра 9910-«Якуний молиявий натижа» счётининг дебети ва кредити орасидаги фарқни ҳисоблаймиз. Ушбу счётнинг дебет айланмалари кредит айланмаларидан кўп бўлган тақдирда, фарқ қопланмаган зарарни ташкил этади ва қуйидаги ўтказма билан акс эттирилади:
Д-т 8710-«Ҳисобот даврининг тақсимланмаган фойдаси (қопланмаган зарари)» К-т 9910-«Якуний молиявий натижа».
Агар корхона ҳисобот даврида қопланмаган зарарга эга бўлса баланс пассивидаги капитал бўлимида тақсимланмаган фойда счётининг дебет қолдиғи манфий сумма ёки қизил ранг билан акс эттирилади.
Кредит айланмалари дебет айланмаларидан кўп бўлган ҳолатда, фарқ ҳисобот даври бўйича соф ёки тақсимланмаган фойда суммасини кўрсатади.
Берилган мисолда корхона 720 минг.сўм суммада фойда олган. Ушбу фойда қуйидаги ўтказма билан акс эттирилади: Д-т 9910-«Якуний молиявий натижа» - 720 минг.сўм
К-т 8710-«Ҳисобот даврининг тақсимланмаган фойдаси (қопланмаган зарари)» - 720 минг.сўм.
Тақсимланмаган фойдадан резерв капиталини шакллантиришда фойдаланиш мумкин. Резерв капиталини шакллантириш Ўзбекистон Республикаси қонунчилиги ёки таъсис ҳужжатлари билан кўзда тутилганда амалга оширилади. Одатда, у ҳисобот йилида фойда олинганлиги ёки олинмаганлигига қарамасдан белгиланган суммада дивидендлар тўланиши лозим бўлган имтиёзли акцияларга эга акциядорлик жамиятларида ташкил этилади.
Резерв капиталининг шаклланиши қуйидаги ўтказма билан акс эттирилади:
Д-т 8710-«Ҳисобот даврининг тақсимланмаган фойдаси (қопланмаган зарари)» К-т 8520-«Резерв капитали».
Тақсимланмаган фойда корхона таъсисчиларига дивидендлар тўлаш учун ишлатилади. Одатда, йил охирида тақсимланмаган фойда суммаси аниқлангандан кейин, ушбу фойданинг қайси қисми акциядорлар (мулкдорлар) ўртасида дивидендлар тўлаш йўли билан тақсимланиши белгиланади. Дивидендлар миқдори акциядорлар ёки таъсисчиларнинг умумий мажлисида тасдиқланади ёки эълон қилинади. Дивидендлар эълон қилинган куни бухгалтерияда улар бўйича ҳисоб-китоб амалга оширилади ва қуйидаги ўтказма берилади:
Д-т 8710-«Ҳисобот даврининг тақсимланмаган фойдаси (қопланмаган зарари)» К-т 6610-«Тўланадиган дивидендлар»
Дивидендларни тўлаш, одатда, акциядорлик жамиятининг акцияларига эга бўлган акциядорларни рўйхатга олиш учун бериладиган маълум бир вақт орасида амалга оширилади. Рўйхатга олинган санадан кейин акциялар сотиб олган акциядорлар эълон қилинган дивидендларни олиш ҳуқуқига эга эмас.
Дивидендларни тўлаш қуйидаги ўтказма билан акс эттирилади: Д-т 6610-«Тўланадиган дивидендлар»
К-т 5010-«Миллий валютадаги пул маблағлари» ёки 5110-«Ҳисоб-китоб счёти». Дивиденд солиги хисобланганда:
Д-т 6610-«Тўланадиган дивидендлар» К-т 6410-«Туланадиган соликлар