Ўзак
|
Чегаравий ҳолатлар бўйича конструкцияларни
ҳисоблашда ўзак бўйича ишончилик коэффициенти s
|
биринчи гуруҳ
|
иккинчи гуруҳ
|
... синфдаги стерженли:
|
|
|
A - I, A - II
|
1,05
|
1,00
|
диаметрли A - III , мм:
|
|
|
6 - 8
|
1,10
|
1,00
|
10 - 40
|
1,07
|
1,00
|
A - IV, A - V
|
1,15
|
1,00
|
A - VI, Aт - VII
|
1,20
|
1,00
|
A - IIIв, назорат қилиниб:
|
|
|
узайишини ва зўриқишини
|
1,10
|
1,00
|
фақат узайишини
|
1,20
|
1,00
|
... синфдаги симли:
|
|
|
Вр - I
|
1,10
|
1,00
|
B - II, Bp - II
|
1,20
|
1,00
|
K - 7, K - 19
|
1,20
|
1,00
|
ИЗОҲ: Ўзак синфларининг белгиланиши - 2.24а* бандига мувофиқ.
|
ЖАДВАЛ
... синфдаги стерженли ўзак
|
Биринчи гуруҳ чегаравий ҳолатлар учун ўзакнинг
ҳисобий қаршилиги, МПа (кгк/см2)
|
чўзилишга
|
сиқилишга
Rsc
|
бўйлама Rs
|
кўндаланг (хомут ва бу-
килган стерженлар) Rsw
|
A - I
|
225 (2300)
|
175 (1800)
|
225 (2300)
|
A - II
|
280 (2850)
|
225 (2300)
|
280 (2850)
|
диаметри A - III, мм:
|
|
|
|
6 - 8
|
355 (3600)
|
285*(2900)
|
355 (3600)
|
10 - 40
|
365 (3750)
|
290*(3000)
|
365 (3750)
|
A - IV
|
510 (5200)
|
405 (4150)
|
450 (4600)**
|
A - V
|
680 (6950)
|
545 (5550)
|
500 (5100)**
|
... синфдаги стерженли ўзак
|
Биринчи гуруҳ чегаравий ҳолатлар учун ўзакнинг
ҳисобий қаршилиги, МПа (кгк/см2)
|
чўзилишга
|
сиқилишга
Rsc
|
бўйлама Rs
|
кўндаланг (хомут ва бу-
килган стерженлар) Rsw
|
A - VI
|
815 (8300)
|
650 (6650)
|
500 (5100)**
|
Aт - VII
|
980 (10000)
|
785 (8000)
|
500 (5100)**
|
A - IIIв, назорат қилиниб:
|
|
|
|
узайишини ва зўриқи-
шини
|
490 (5000)
|
390 (4000)
|
200 (2000)
|
фақат узайишини
|
450 (4600)
|
360 (3700)
|
200 (2000)
|
* Диаметри бўйлама стерженлар диаметрининг 1/3 дан кам бўлган A-III синфли ўзаклар-
дан иборат пайвандли каркасларда Rsw нинг қиймати 255 МПа (2600 кгк/см2) тенг деб қабул қилинади.
|
** Rsc нинг кўрсатилган қийматлари 14 жадвалнинг 2а моддасида кўрсатилган юклари эътиборга олган ҳолда оғир, майдадонали ва енгил бетонлардан қилинган конструкция- лар учун қабул қилинади; 14жадвалнинг 26 моддасида кўрсатилган юкламаларни эъти-
борга олган ҳолда Rsc нинг қиймати 400 Мпа деб қабул қилинади. Уяли ва серғовак бетон-
лардан иборат конструкциялар учун барча ҳолларда Rsc қ 400 МПа (4100 кгк/см2) деб қабул қилинади.
|
ЖАДВАЛ
... синфли симли ўзак
|
Ўзакнинг диаметри, мм
|
Ўзакнинг чегаравий ҳолатларининг биринчи гуруҳи учун бўлган ҳисобий қаршилик, МПа (кгк/см2)
|
чўзилишга
|
сиқилишга
|
бўйлама Rs
|
кўндаланг (хомут ва бу-
килган стерженлар ) Rsw
|
Rsc
|
Bp - I
|
3
|
375 (3850)
|
270 (2750);
|
300*(3050)
|
375 (3850)
|
|
4
|
365 (3750)
|
265 (2700);
|
295*(3000)
|
365 (3750)
|
|
5
|
360 (3700)
|
260 (2650);
|
290*(2950)
|
360 (3700)
|
B - II
|
3
|
1240 (12650)
|
990 (10100)
|
400 (4000)
|
|
4
|
1180 (12000)
|
940 (9600)
|
400 (4000)
|
|
5
|
1110 (11300)
|
890 (9000)
|
400 (4000)
|
|
6
|
1050 (10600)
|
835 (8550)
|
400 (4000)
|
|
7
|
980 (10000)
|
785 (8000)
|
400 (4000)
|
|
8
|
915 (9300)
|
730 (7450)
|
400 (4000)
|
Bp - II
|
3
|
1215 (12400)
|
970 (9900)
|
400 (4000)
|
|
4
|
1145 (11700)
|
915 (9350)
|
400 (4000)
|
|
5
|
1045 (10700)
|
835 (8500)
|
400 (4000)
|
|
6
|
980 (10000)
|
785 (8000)
|
400 (4000)
|
|
7
|
915 (9300)
|
730 (7450)
|
400 (4000)
|
|
8
|
850 (8700)
|
680 (6950)
|
400 (4000)
|
K - 7
|
6
|
1210 (12300)
|
965 (9850)
|
400 (4000)
|
|
9
|
1145 (11650)
|
915 (9350)
|
400 (4000)
|
|
12
|
1110 (11300)
|
890 (9050)
|
400 (4000)
|
... синфли симли ўзак
|
Ўзакнинг диаметри, мм
|
Ўзакнинг чегаравий ҳолатларининг биринчи гуруҳи учун
бўлган ҳисобий қаршилик, МПа (кгк/см2)
|
чўзилишга
|
сиқилишга
|
бўйлама Rs
|
кўндаланг (хомут ва бу-
килган стерженлар ) Rsw
|
Rsc
|
|
15
|
1080 (11000)
|
865 (8800)
|
400 (4000)
|
K - 19
|
14
|
1175 (12000)
|
940 (9600)
|
400 (4000)
|
* Боғланма каркасларда қўллаш ҳолларида.
|
ЖАДВАЛ
Ўзакнинг иш шаро- ити коэффициенти киритилишига сабаб бўлган омиллар
|
Ўзакнинг тавсифи
|
Ўзак синфи
|
Ўзакнинг иш шароити коэффициенти
|
шартли
белги
|
рақамли
қиймати
|
1. Ўзакнинг кўнда-
ланг куч таъсирига ишлаши
|
Кўндаланг
|
Синфидан қаътий назар
|
s1
|
2.28 бандга қара
|
2. Кўндаланг куч- нинг таъсир эти- шида пайванд би- рикмаларнинг
мавжудлиги
|
‘’
|
A - III ва Bp - I
|
s2
|
Худди шундай
|
3. Кўпкарра такрор-
ланувчи юк
|
Бўйлама ва кўн-
даланг
|
Синфидан қаътий
назар
|
s3
|
24 жадвалга
қара
|
4. Юкламанинг кўпкарра такрорла- нишида пайванд бирикмаларнинг
мавжудлиги
|
Ўзак пайвандли бирикмалар мавжудлигида бўйлама ва кўн-
даланг
|
A - I, A - II, A -III, A - IV, A - V
|
s4
|
25 жадвалга қара
|
5. Зулфинсиз ўзак учун зўриқишни узатиш зонаси ва зўриқтирилмаган ўзакнинг зулфила- ниш зонаси
|
Бўйлама зўриқтирилган
Бўйлама зўриқтирилма- ган
|
Синфидан қаътий назар
Худди шундай
|
s5
|
lx / lp
lx / lan
5 модд. Форму- лада
lx - зўриқиш уза- тилиш бошланиш зонасидан кўри- лаётган кесимгача масофа;
lp, lan - зўриқиш- нинг узатилиш 30-зонасининг узушни ва ўзакнинг зулфин- ланиш зонаси
(2.29 ва 5.14 банд-
ларига қара)
|
Ўзакнинг иш шаро- ити коэффициенти киритилишига сабаб бўлган омиллар
|
Ўзакнинг тавсифи
|
Ўзак синфи
|
Ўзакнинг иш шароити
коэффициенти
|
шартли
белги
|
рақамли
қиймати
|
6. Шартли оқиш че- гарасидан юқори- роқ зўриқишда бўлган юқори му- стаҳкам ўзакнинг
ишлаши
|
Бўйлама чўзилган
|
A-IV; A-V; A-VI; Aт-VII; B-II;
Bp-II; K-7; K-19
|
s6
|
3.13 банднинг кўрсатмаларига
биноан
|
7. Синфи В 7,5 ва ундан камроқ бўлган енгил бе-
тондан унсурлар
|
Кўндаланг
|
A-I; Bp-I
|
s7
|
0,8
|
8. Синфи В 7,5 ва ундан камроқ бўлган уяли бе- тондан унсурлар
|
Бўйлама сиқилган
Кўндаланг
|
Синфидан каътий назар
Худди шундай
|
s8
|
190 Қ 40B
Rsc
25B
Rsw
|
9. Уяли бетондан бўлган буюмларда ўзакнинг ҳимоя
қопламаси
|
Кўндаланг сиқилган
|
‘’
|
s9
|
26 жадвалга қара
|
ИЗОҲ: 1. Мазкур жадвалнинг 3 ва 4 бандидаги s3 ва s4 коэффициентлари фақат бар- дошлиликка ҳисоблашда ишлатилади.
Мазкур жадвалнинг 5 банидаги s5 коэффициенти ҳисобий қаршиликдан ташқари,
ўзакни олдиндан зўриқтириш sp ва ҳисобий каршилик Rs да ҳам киритилади.
Мазкур жадвалнинг 8 бандидаги формулаларда Rsc ва Rsw нинг қийматлари Мпа да берилган; В нинг қийматини 2.2 бандга қара.
|
ЖАДВАЛ
Ўзак синфи
|
Кўпкарра такрорланувчи юклама остида ва цикл ассиметрия
коэффициенти синфи s бўлган ўзакнинг иш шароити коэф- фициенти s3
|
- 0,1
|
- 0,2
|
0
|
0,2
|
0,4
|
0,7
|
0,8
|
0,9
|
1,0
|
A-I
|
0,41
|
0,63
|
0,70
|
0,77
|
0,90
|
1,00
|
1,00
|
1,00
|
1,00
|
A-II
|
0,42
|
0,51
|
0,55
|
0,60
|
0,69
|
0,93
|
1,00
|
1,00
|
1,00
|
Диаметри A-III, мм:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6-8
|
0,33
|
0,38
|
0,42
|
0,47
|
0,57
|
0,85
|
0,95
|
1,00
|
1,00
|
10-40
|
0,31
|
0,36
|
0,40
|
0,45
|
0,55
|
0,81
|
0,91
|
0,95
|
1,00
|
A-IV
|
—
|
—
|
—
|
—
|
0,38
|
0,72
|
0,91
|
0,96
|
1,00
|
A-V
|
—
|
—
|
—
|
—
|
0,27
|
0,55
|
0,69
|
0,87
|
1,00
|
A-VI
|
—
|
—
|
—
|
—
|
0,19
|
0,53
|
0,67
|
0,87
|
1,00
|
A-VII
|
—
|
—
|
—
|
—
|
0,15
|
0,40
|
0,60
|
0,80
|
1,00
|
Bp-II
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
0,67
|
0,82
|
0,91
|
1,00
|
B-II
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
0,77
|
0,97
|
1,00
|
1,00
|
Диаметри 14 мм K-7
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6 и 9
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
0,77
|
0,92
|
1,00
|
1,00
|
Ўзак синфи
|
Кўпкарра такрорланувчи юклама остида ва цикл ассиметрия
коэффициенти синфи s бўлган ўзакнинг иш шароити коэф- фициенти s3
|
- 0,1
|
- 0,2
|
0
|
0,2
|
0,4
|
0,7
|
0,8
|
0,9
|
1,0
|
12 и 15
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
0,68
|
0,84
|
1,00
|
1,00
|
Диаметри 14 мм К-19
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
0,63
|
0,77
|
0,96
|
1,00
|
Вр -I
|
—
|
—
|
0,56
|
0,71
|
0,85
|
0,94
|
1,00
|
1,00
|
1,00
|
A-IIIв назоратда:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
узайиши ва чўзилиши
|
—
|
—
|
—
|
—
|
0,41
|
0,86
|
0,84
|
1,00
|
1,00
|
фақат узайиши
|
—
|
—
|
—
|
—
|
0,46
|
0,73
|
0,93
|
1,00
|
1,00
|
|
Do'stlaringiz bilan baham: |