ШНҚ 1.02.09-15 124-бет
Шўрхок грунт
ГОСТ 25100 талабларига кўра, таркибида қуйидаги
жадвалларда
кўрсатилгандан кам бўлмаган миқдорда сувда осон ва ўрта эрувчан
тузлари бўлган грунт.
Грунтларнинг турлари
Грунтларнинг сувда осон эрувчан тузлар билан
шўрланганлик даражаси:
Dsal,%
хлоридли, сульфат-
хлоридли шўрланиш
сульфатли, хлорид-
сульфатли шўрланиш
Шўрланмаган
<0,5
<0,5
Кучсиз шўрланган
0,5 ≤
Dsal < 2,0
0,5 ≤
Dsal < 1,0
Ўртача шўрланган
2,0 ≤
Dsal < 5,0
1,0 ≤
Dsal < 3,0
Кучли шўрланган
5,0 ≤
Dsal ≤ 10,0
3,0 ≤
Dsal ≤ 8,0
Ортиқча шўрланган
Dsal >10,0
Dsal > 8,0
Грунтларнинг турлари
Грунтларнинг сувда ўртача эрувчан тузлар билан
шўрланганлик даражаси Dsal,%
Суглинок
Супес
Қум
Шўрланмаган
Dsal ≤ 5
Dsal ≤ 5
Dsal≤ 3
Кучсиз шўрланган
5 <
Dsal ≤ 10
5 <
Dsal ≤10
3<
Dsal ≤7
Ўртача шўрланган
10 <
Dsal ≤ 20
10 <
Dsal ≤
20
7<
Dsal ≤10
Кучли шўрланган
20 <
Dsal ≤ 35
20<
Dsal ≤ 30 10 <
Dsal ≤15
Ортиқча шўрланган
Dsal >35
Dsal > 30
Dsal > 15
Эслатма.
1 Сувда осон эрувчан тузларга: хлоридлар NaCl, KC1, СаС12, MgCl
2
;
бикарбонатлар: NaHC0
3
, Ca(HC0
3
)
2
, Mg(HC0
3
)
2
; натрий карбонати
Na
2
C0
3
; магний и натрий сульфатлари MgS0
4
, Na
2
S0
4
киради. Сувда
ўртача эрувчан тузларга гипс CaSО
4
2H
2
0 ва ангидрит CaS0
4
киради.
Карст
Ер ости ва (ёки) ер усти сувларининг тоғ жинсларини эритиши
натижасида уларда бўшлиқлар пайдо бўлиши, структурасининг бузилиши
ва хусусиятларининг ўзгариши кўринишидаги геологик жараён ва
ҳодисалар.
Карст жараёни тоғ
жинсларининг ювилиши, суффозия, ер сатҳи ва
бино ва иншоотлар заминлари деформацияси, қоплама қатлам грунтлари
хусусиятларининг ўзгариши, ер ости ва ер усти сувларининг айланиши ва
режимининг ўзига хос хусусиятлари ва жойнинг
махсус рельефи пайдо
бўлиши билан бирга содир бўлади.
Карст ривожланган ҳудудларга сувда эрувчан тоғ жинслари
(оҳактошлар, доломитлар, бўр, гипслар, ангидритлар, ош тузи ва б.)
тарқалган ва карстнинг ер ости ва (ёки) ер устида содир бўлиши
кузатиладиган, ёки кузатилиш эҳтимоли бўлган ҳудудлар киради.
Сурилмалар
Тоғ жинсларининг ёнбағирда силжиётган масса ва ҳаракатланмайдиган
тўшама қатлам
билан бирга, орасидаги боғлиқликни (контактни)
йўқотмасдан ҳаракатланиши (сирғалиши, қайишқоқ эгилувчан оқиши).
Ҳозирги замон ва қадимги (очиқ, кўмилган) сурилмалар мавжуд.
ШНҚ 1.02.09-15 125-бет
Кўчкилар
Ёнбағирдаги тоғ жинслари массасининг,
асосий массивдан узилгани
сабабли, катта ва кичик харсангтошларга ажралиб қулаши (ағдарилиши,
тушиб кетиши).
Do'stlaringiz bilan baham: