Узбекистон республикаси олий ва урта махсус таълим вазирлиги низомий номидаги тош кент давлат

урганиш ва уз ишларида фойдалаипшдан иборат.
С и н ф
рахбари н ин г 
вазифалари 
аввало 
уку в ч и н и и г 
шаклланаётган 
ш а хен н и , 
у н и н г
м а н л л а р и , 
к н зи к и ш л а р н , 
кобилиятларини чукур ва хар томонлама урганишдан иборат. Бу 
сохада унга фан у к и т у в ч и л а р и , о т а - о н а л а р б и л ан с у х б а т л а р , 
савол варакасини тулдири ш ва у к у в ч и н и и г ш ахси й варакача 
тавсифномасини т у л д и р г а н х о л д а у н и м у н т а з а м р а в и ш д а
к у за т и ш ё р д а м б е р а д и . С и н ф р а х б а р и у к у в ч и н и и г ш а х е и н и
урганиш
негизида 
м уайян
д а с т у р
а с о с и д а
бир 
м а ксадга 
каратиб касбга й у н а л ти р и ш и ш и ни олиб б орад и . Б у н д а си н ф
соатларидан, ф а к у л ь т а т и в м а ш гу л о т л а р д а н ва экскурснядан 
фойдаланади. Касбга йуналтириш иши у к у в ч и л а р н и н г о т а - 
он ал ар и билан мустахкам а л о к а д а у т к а з и л а д и .
У кувчилар йилига бир м а р т а са вол в а р а к а с и н и т у л д и р а д и .
Б ундан м а к с а д -у к у в ч и л а р н и н г ч асти и р е ж а л а р и н и а н и к л аб
ол иш дир. Синф р ах б ар л ар п савол нарак аси ас ос и ip. укув {'шли
48

---

о х и р и д а к а сб га й у н а л т и р у в ч и м а к т а б к е н г а ш и г а т о п ш и р и ш
у ч у н у ёки бу к а е б н и о н г л и р а в и ш д а т а н л а г а н ёки з ар у р
м а л а к а дараж аси буйича касб эгаллаган хам да укиш ва иш 
хуеусидаги уз и с т а к л а р и и и б и л д и р г а н IX си н ф у к у в ч и л а р и н и н г
р у й х а т л а р и н и т у з а д и л а р .
У кувчилар мехнат та ъ л и м и д а р с л а р и д а м е х н а тн и н г хар хил 
турл ари га оид б и л и м л ар н и ги н а олиб колмай, шу билан бирга уз 
ф а о л и я т л а р и
ж а р а ё н и д а
м а х с у с
м а л а к а л а р г а
хам
э г а
б у л а д и л а р , уз к о б и л и я т л а р и н и р и в о ж л а н т и р а д и л а р , м е х н а тд а 
уз куч лари н и с и н а б к у р а д и л а р . Ш у б о и с д а н м е х н а т т а ъ л и м и
у к и т у в ч и с и м е х н а т д а р е н и и ш у н д а й т а ш к и л к и л и ш и ке р акк и , 
т о ки хар бир у к у в ч и м е х н а т н и с е в и ш н и у р г а н и б о л еи н , 
о д а м л а р г а наф к е л т и р а д и г а н б у л с и н , иш ж а р а ё н и д а н ва у н и н г
н а т и ж а л а р и д а н з а в к л а н с и н .
Мехнат укитувчиси уз иш и да билим ва малакани эгаллашда 
у к у в ч и л а р г а
энг 
куп 
ф а о л л и к
ва 
м у с т а к и л л и к н и
т а ъ м и н л а й д п г а н иш ш акллари ва м ето д л ар и д ан фой дал ан иш и
лозим. Л аборатори я-ам али й , укув -и ш л аб чикариш ишлари, ишлаб 
чикариш экскурси ялари , иш лаб чикари ш т аж р и б ас и шундай иш 
шакллари ва методларн ж у м л а с и г а киради. Бу иш лар мустакил 
кузатиш лар, та ж р и б а л а р , т а х л и л л а р , х и с о б -к и т о б л а р , иш лаб
ч и к ар и ш ва иж одий в а з и ф а л а р н и хал к и л и ш н и х а м д а б е в о с и т а
и ж т и м о и й -ф о й д а л и , унумли мехнатни уз ичи га олади (ю корида 
акс эттирилган бобда бу хакида б атаф сил м а ъ л у м о т б ерилган).
М е х н а т у к и т у в ч и с и
м е х н а т т а ъ л и м и ж а р а ё н и д а касб 
ки л и б
олингап 
мехнат 
тугри си даги
маълумотларни 
аник 
мавзуларнп 
у р г а н и ш
б и л а н
м а н т и к и й
б о г л а ш и
м ум к и н . 
Ч у н о н ч и , 
ф и зи к а 
ф а н и н и н г
э л е к т р о т е х н и к а
б у л и м и н и
у р г а н г а н
ч огд а 
у к и т у в ч и
бозор 
муносабатдари 
ш ароитида 
э л е к тр к у в в а т и н и н г а х а м и я т и н и , ун и иш лаб
чикариш 
хамда 
и стеъ м о л ч и г а 
еткази б
бериш 
усулларини 
курсатиши. ш у н и н гд ек у ш б у т а р м о к к асб лари у ч та катта 
гурухга були н и ш и ни ту ш у н ти р и б б ериш и мумкин. Биринчи 
гурухга э л е к тр о тех н и к а у с к у н а л а р и , м а ш и н а л а р и , а п п а р а т л а р и
ва 
а с б о б л ар п н п
иш лаб 
ч и к ар и ш
билан
б огли к 
касблар 
(электротехника м аш и н а ла ри н и йигувчи слесар, созловчи слесар, 
уровчп электро-монтёр, и зо л я ц и я ки л ув чи ва шу кабилар); 
икки н чи гурухга эл е ктр кув в ати н и узатиш билан боглик касблар 
(подстанцпяларпипг 
электро-м онтёри. 
электр 
тармокларини
49

---

ишлатувчи электро-монтёр ва шу кабилар); уч ин чи г у р у х га 
электр 
куввати дан
ф о й д а л ан и ш
билан 
б о г л и к
к а с б л а р
( э л е к т р о м о н т а ж ч и с л е с а р , т а ъ м и р ч и э л е к т р о -м о н т ё р ва шу 
к а б и л а р ) к и р а д и .
У кув чи л арн и касбга й ун а л ти ри ш д а уки тувчи н ин г шахси 
жуда катта а х а м и я т у й н а й д и .
Укитувчининг шахси - укитувчининг ижодии ривожлапишини, 
юксак 
педагогик 
ма.\оратини, 
ишда 
доимий
ташаббускордигини, 
омилкорлигини, болаларга нисбатан 
мухаббат 
ва 
хурматини 
белгилаб 
берадиган 
х и с л а г л а р
мажмуидир. 
А й н и
шундай 
у ки тув чи
у к у в ч и л а р д а
у 311Га 
н и с ба тан
х у р м а т -э х т и р о м , 
и ш г а
хав ас 
т у г д и р а д и , 
у з и г а
ух ш а ш б у л и ш , у б и л ан д у с т л а ш и ш ва энг эзгу и с т а к л а р , 
истикбол тугрисидаги, уз касби хакидаги орзуларни бахам 
куриш иштиёкини яратади.
М актабда кизикиш лар б у й и ч а утказиладиган х и лм а-хи л
м а ш - г у л о т л а р о р а с и д а т у г а р а к и ш и а л о х и д а м у х и м а х а м и я т
к а с б э т а д и . М а к т а б д а т у г а р а к л а р н и и г ас о си й к у п ч и л и г и н и
м е х н а т т аъ л и м и у к и тув чи л ари олиб боради. Булар - иш лаб
чикариш
т е х н и к а
т у гар а к л ар и д и р . 
У китувчи 
б ун д ай
туаа раклард а 
у к у в ч и л а р д а
и хтирочи ли к, 
к о н с т р у к г о р л и к
сингари махсус к о б и л и я тл а р н и и ж од и и р и в о ж л а н т п р и ш уч ун
б ар ч а ш а р т - ш а р о и т л а р н и яр а ти ш имкониятига эга.
М ех н ат та ъ л и м и у к и ту в ч и с и укувчи ш ахеини у р г ан ган
ч огда касбга й унал тири ш м а кса ди д а куйидаги коидаларга: шахе 
камол т о п а д и г а н
муайян вазиятда, муайян 
ж а м о а д а
ш а х с н и н г х у л к а т в о р и н и к у з а т и ш ; ф ао л и ят о рка ли ш а х е н и
у р г а н и ш ; ш а х е н и к а н д а й д и р к о т и б к о л га н н а р с а т а р и к а с и д а
э м а с , 
б а л к и
р и в о ж л а н и ш д а
куриш; шахснинг вактинча 
психологик холатини, у р т о к л а р и г а муносабатини хи соб га олиш
каби к о и д а л а р га амал ки лиш и максадга мувофикдпр.
М ехнат 
таълим 
уки тувчи си н ин г 
ишида 
психологик 
ташхизга катта 
у р и н а ж р а т и л а д и . П с и х о л о г и к т а ш х и з
ж а р а ё н и д а
у 
мактаб, 
касб-хунар 
кол л еж ла р д а ги
касб 
м а сл а х а т ч и с и
б и л ан
б и р г а л и к д а
хар 
бир 
у к у в ч и н и н г
келгуси д аги
каебни 
т а н л а ш и
ж араён и да 
шахеий 
хусусиятларини аниклаши мумкин.
Шундай килиб, мехнат таълими укитувчиси ишида куйидаги 
йуналишларни:
50

---

- ка сб т а ъ л и м и у к у в ч и л а р н и м е х н а т ф а о л и я т и с о х а л а р и ,
б о з о р и к т и с о д и ё т и н и н г ай р и м та р м о к л а р и , к а с б л а р ва 
м у т а х а с с и с л и к л а р билаи тан и ш т и р и ш ;
п сп х о л о ги к -п с д а го гп к
м а сл ахат-м схн ат 
ф а о л и я т и н и н г 
т у р л а р и
т у г р и с и д а ,
у к у в ч и
х и с л а т л а р и ,
б и л и м л а р и