2. Айрим элементларнинг таърифи

3.2. Тахометрик тескари боғланишли тизим

Двигател ўқига тахогенератор ўрнатиш мумкин бўлмаган ҳолларда тезлик бўйича тескари боғланиш сигналини олиш учун тахометрик кўприк.

Тахометрик кўприкли АРТнинг принципиал схемаси 3.2.1. расмда келтирилган.
Тенгламаларни оператор кўринишда ёзилган шаклини чиқаришдан фойдаланиб тахометрик кўприкнинг ишлаш принципини кўриб чиқамиз.
1-нуқтанинг потенциали:
₁(р)=U_d(p) (3.2.1)
бу ерда: U_d(р)-тиристорли ўзгартгичнинг тўғриланган кучланиши.
2-нуқтанинг потенциали:
₂(р)=R_ққ(Т_ққр+1)i_я(р)= U_d(p)-e(p) , (3.2.2)
бу ерда: R_ққ=к_х(r_ққ+r_с) - қўшимча қутбларининг чулғами ва кетма-кет чулғамнинг ҳисобий умумий қаршилиги; Т_ққ- бош занжир мазкур қисмининг вақт доимийлиги.
Агарда ТТ_яд эканлигини ҳисоб олинса, у ҳолда тахометирк кўприкнинг чиқишидаги кучланиш қуйдагига тенг бўлади:
U₁₂(р)=₁(р)-₂(р)=U_d(p) . (3.2.3)
Бўлувчи қаршиликларини R₁ ва R₂, шундай танлаймизки, куйидаги тенглик бажарилсин: , (3.2.4)
у ҳолда қуйидагини оламиз:
U_{1 2} (р)= = (3.2.5)
~
i_я
3.2.1.расм. Тиристорли ўзартгич-ўзгармас ток двигатели
(Тў-ўТД) тизимининг функционал схемаси
Бу расмда: ЖБ-жамловчи; Р - ростлагич; Тў - тиристорли ўзартгич;
М -ўзгармас ток двигатели; МқЧ - двигателнинг муcтақил қўзғатиш чўлғами.
Тескари боғланиш кучланиши:
U_т.б(р)= к_кдU₁₂ (p)=к_т.б(р); (3.2.6)
бу ерда: к_т.б=к_к.д -тескари боғланиш коэффициенти к_к.д шундай танлаймизки, у к_т.б (3.1.1) тенглик шартини қониқтирсин, у ҳолда 3.1 бобда кўриб чиқилган, тахогенераторда бажарилган, тезлик бўйича тескари боғланишли тизимга тўла ўхшашликка келамиз. У ҳолда АРТнинг бундан кейинги ҳисоби 3.1 бобда келтирилгандан фарқ қилмайди.

3.3 Двигателнинг кучланиши бўйича тескари боғланишли тизим

Ушбу АРТнинг принципиал схемаси 3.3.1 расмда келтирилган

~
i_я
3.3.1 расм.Двигателнинг кучланиши бўйича тескари боғланишли тизимнинг функционал схемаси

Тескари боғланиш кучланиши:

U_к.т= к_к.х_кU_d= к_к.тU_d , (3.3.1)
бу ерда:_к= - R₁ ва R₂ бўливчининг коэффициенти;
U_d - ТЎнинг чиқишидаги тўғриланган кучланиш;
к_к.д-кучланиш хабарчиси КХнинг узатиш коэффициенти;
к_к.т=к_к.х_к-кучланиш бўйича тескари боғланиш коэффи циенти, уни шундай танлаймизки, тиристорли ўзгартгич ТЎнинг салт юриш Э.Ю.К Е_d0га тенг бўлган U_dmaxда тескари боғланиш кучланиши 10 В дан ортмасин.
Одатда Е_{d 0} U_н бўлганлиги учун:
к_к.т= = (3.3.2)
Двигатель якоридаги кучланиш:
U_d(р)=e(p)+R_яд(T_ядp+1)i_я(p)=c(p)+R_яд(T_ядp+1)i_я(p). (3.3.3)
АРТнинг тузилиш схемаси 3.3.2.-расмда келтирилган, бунда тескари боғланиш сигнали оҳирги тенгламага мувофиқ шаклланган.

3.3.2 расм. Двигателнинг кучланиши бўйича тескари боғланишли тизимнинг тузилиш схемаси

Бу расмда:W_ў(р)= ; W_Я(р)= ; W_М(р)= ,W_т(р)= .

Ташқи таъсир I_c(p)ни қўйилиш нуқтасини тизим киришига ўтказиб, ток бўйича тескари боғланиш сигнали i_я(р)ни олиш нуқтасини тизим чиқишига ўтқазиб тизимнинг ўзгартирилган тузилиш схемасини оламиз (3.3.3.-расм). 3.3.3.- расмда ҳисобий тузилиш схемаси келтирилган.

Ўзгартирилган тузилиш схемасидан қуйидагиларни аниқлаймиз:
W₁(p)= ; (3.3.4)
W₂(p)= = ; (3.3.5)
бу ерда: = ; = . (3.3.6)

3.3.3.-расм. Тизимнинг ўзгартирилган тузилиш схемаси.

Бу расмда: W_у(р)= ; W_д(р)= .

Очиқ АРТнинг узатиш функцияси:
W_очиқ(р)=W_р(р)W_у(р)W_д(р)W₂(р)к_кт=
=W_p(p) =
=W_p(p)к_ук_к.т . (3.3.7)
Ёпиқ АРТнинг бошқарувчи таъсир бўйича узатиш функцияси:
W_б(р)= =
= =
= . (3.3.8)
Ёпиқ АРТнинг ташқи таъсир бўйича узатиш функцияси:
W_т(р)= =-W₁(p)W_к(р)= (3.3.9)
=- =
=- ;
W_p(p)=к_к. (3.3.10)
Очиқ (тескари боғланиш узилган) тизимининг кучайтириш коэффициенти тушунчасини киритамиз:
к_о=к_кк_ўк_кт. (3.3.11)
Бу ҳолда: W_y(p)= ; (3.3.12)
W_n(p)=- , (3.3.13)
бу ерда: Д(р)=р³+а₂р²+а₁р+а₀;
а₀= (3.3.14)
а₁= (3.3.15)
а₂= (3.3.16)
Двигатель тезлигининг оператор шаклидаги тенгламаси: (р)=W_б(p)U_бн(p)+W_т(p)I_с(p)= (3.3.17) = ,
бу ерда р=0 деб қабул қиладиган бўлсак, АРТнинг статик тавсифи тенгламаси ҳосил бўлади:
= (3.3.18)
I_c=I_н бўлганида тезлик бўйича статик хатоси:
=R_к_дI_н ; (3.3.19)
_min=_н/d АРТнинг минимал тезлмкда ишлаётгандаги статизми, бу ерда d-ростлаш диапазони:
_б= = =  d=d  =
=d  =d  ; (3.3.20)
бу ерда: _т= - двигател табиий тавсифининг статизми.
Агар, _бни _қошга тенгласак, у ҳолда (3.3.20)дан АРТнинг кучланиш коэффициентини аниқласак бўлади:
к_о= ; (3.3.21)
1, d1, ва одатда 1 бўлгани учун, к_о-1 бўлади, (3.3.14)даги Д(р) қўп ҳадидаги а_о коэффициенти:
а₀= 0; (3.3.22)
демак, АРТ ноустивор бўлиб чиқади.