Андижон қишлоқ хўжалик институти


Download 0.8 Mb.
bet3/22
Sana28.12.2022
Hajmi0.8 Mb.
#1010098
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22
Bog'liq
Чорвачилик ва ипакчилик фани II ЖН тест саволлари

II-жорий назорат


7-вариант

1. Кавш қайтарувчи ҳайвонларнинг ошқозони неча камерадан иборат?



  1. 2 та камерадан

  2. 4 та камерадан

  3. 6 та камерадан

  4. 8 та камерадан

  5. 10 та камерадан

2. Ҳайвнларнинг ҳақиқий ошқозони қандай номланади?



  1. Ширдон

  2. Ошқозон олди

  3. Катта қорин

  4. Тўр қорин

  5. Қот қорин

3. Қорамоллар бир суткада қанча миқдорда ошқозон ости шираси ажратади?



  1. 50-60 литр

  2. 80-100 литр

  3. 120-160 литр

  4. 180-200 литр

  5. 300 литрдан кўп

4. Қўйлар бир суткада қанча миқдорда ошқозон ости шираси ажратади?



  1. 5-10 литр

  2. 10-15 литр

  3. 15-40 литр

  4. 50-60 литр

  5. 70-80 литр

5. Отлар бир суткада қанча миқдорда ошқозон ости шираси ажратади?





  1. 80-100 литр

  2. 100-110 литр

  3. 120-140 литр

  4. 150-180 литр

  5. 190-200 литр

6. Чўчқалар бир суткада қанча миқдорда ошқозон ости шираси ажратади?





  1. 48-50 литр

  2. 50-60 литр

  3. 68-75 литр

  4. 76-80 литр

  5. 80-85 литр

7. Ҳазм бўлган озиқанинг истеъмол қилинган озиқага бўлган нисбати бўйича озиқанинг нимаси


аниқланади?



  1. Озиқанинг тўйимлилик коэффициенти

  2. Озиқанинг истеъмол қилиш коэффициенти

  3. Озиқанинг ҳазм бўлмаган коэффициенти

  4. Озиқанинг ҳазм бўлиш коэффициенти

  5. Озиқанинг исроф бўлиш коэффициенти

8. Озиқанинг ҳазм бўлиш коэффициенти қайси формула билан аниқланади?















9. Озиқа ва рационларнинг ҳазм бўлишига таъсир этувчи омиллар нечта?





  1. 1 та

  2. 2 та

  3. 5 та

  4. 8 та

  5. 10 тадан кўп

10. Озиқаларнинг тўйимлилигига баҳо бериш усули нечта?





  1. 4 та

  2. 6 та

  3. 8 та

  4. 10 та

  5. 15 та



II-жорий назорат


8-вариант

1. Ёғ тўпланиши бўйича 1 кг. озиқа бирлиги неча г.ёғга тенг?



  1. 50 грамм

  2. 100 грамм

  3. 120 грамм

  4. 150 грамм

  5. 200 грамм

2. 1 кг. озиқа бирлиги қанча кДж. соф энергияга тенг?

  1. 5560 кДж

  2. 5920 кДж

  3. 6050 кДж

  4. 6280 кДж

  5. 6500 кДж

3. 1 кг. озиқа бирлиги қанча крахмал эквивалентига тенг?

  1. 0,3 крахмал эквивалентига

  2. 0,4 крахмал эквивалентига

  3. 0,5 крахмал эквивалентига

  4. 0,6 крахмал эквивалентига

  5. 0,7 крахмал эквивалентига

4. Физиологик(алмашинадиган) фойдали энергиянинг каллорияси неча ккал. га тенг?

  1. 1500 ккал. га

  2. 2000 ккал. га

  3. 2500 ккал. га

  4. 3000 ккал. га

  5. 3500 ккал. га

5. Ўсимликлардан тайёрланадиган озиқалар неча гуруҳга бўлинади?

  1. 4 та

  2. 5 та

  3. 6 та

  4. 7 та

  5. 8 та

6. Табиий ва сунъий усулда ўстириладиган барча турдаги ўсимликлар қайси озиқа турига киради?



  1. Доғал озиқалар

  2. Кўк озиқалар

  3. Ширали озиқалар

  4. Концентрат озиқалар

  5. Саноат чиқинди озиқалари

7. Кўк озиқа таркибида қанча миқдорда сув ва қуруқ модда бўлади?

Сув Қуруқ модда


A. 10-15 3-5 фоиз
B. 20-25 6-8 фоиз
C. 30-40 10-12 фоиз
D. 50-55 13-15 фоиз
E. 60-85 15-40 фоиз

8. Кавш қайтарувчи ҳайвонлар кўк ўтлардаги органик моддаларнинг неча фоизини ҳазм қилади?



  1. 50 фоизини

  2. 65 фоизини

  3. 75 фоизини

  4. 85 фоизини

  5. 95 фоизини

9. Чўчқалар ва отлар кўк ўтлардаги органик моддаларнинг неча фоизини ҳазм қилади?





  1. 50 фоизини

  2. 60 фоизини

  3. 70 фоизини

  4. 80 фоизини

  5. 90 фоизини

10. 1 кг. кўк ўт таркибида қанча миқдорда каротин бўлади?





  1. 70 мг.

  2. 80 мг.

  3. 90 мг.

  4. 100 мг.

  5. 150 мг.


II-жорий назорат


9-вариант

1. Қуруқ моддаси таркибида 19 фоиздан ортиқ целлюллоза моддаси бўлган озиқалар қандай


озиқалар дейилади?

  1. Кўк озиқалар

  2. Ширали озиқалар

  3. Кучли озиқалар

  4. Дағал озиқалар

  5. Ҳайвонлар маҳсулотидан тайёрланган озиқалар

2. Ўсимликлардан тайрланган ва 1 кг.да кўпи билан 0,5 кг. ҳазм бўладиган озиқа моддалари ёки


0,65 кг. озиқа бирлиги бўлган озиқалар қандай озиқа ҳисобланади?

  1. Дағал озиқалар

  2. Ҳажмдор озиқалар

  3. Кўк озиқалар

  4. Ширали озиқалар

  5. Кучли озиқалар

3. Дағал озиқаларга қайси озиқа(ем-хашак)лар киради?



  1. Шох-шабадан тайёрланган озиқалар ва поялар

  2. Ўт уни ва айрим ўсимликларнинг поялари

  3. Похол, сомон ва сенаж

  4. Силос, сенаж ва илдизмевали озиқалар

  5. Пичан, сомон, похол, сенаж, ўт уни ва поялар

4. Дуккакдош ўтлар пичани таркибида қанча миқдорда протеин моддаси бўлади?



  1. 8-9 фоизгача

  2. 10-12 фоизгача

  3. 13-16 фоизгача

  4. 17-20 фоизгача

  5. 20-25 фоизгача

5. Арпа ва сули таркибида қанча миқдорда протеин моддаси бўлади?



  1. 10-11 фоизгача

  2. 12-15 фоизгача

  3. 16-18 фоизгача

  4. 20-24 фоизгача

  5. 25 фоиздан кўп

6. Пичаннинг неча хил типи мавжуд?



  1. 2 хил

  2. 4 хил

  3. 6 хил

  4. 8 хил

  5. 10 хил

7. Ўсимликларнинг баргларида поясига нисбатан қанча миқдорда оқсил ва витаминлар кўп


бўлади?
Оқсил Витамин

  1. 1 марта 2 баробар

  2. 1,5 марта 4 баробар

  3. 1,6-1,8 марта 6 баробар

  4. 1,9-2,0 марта 8 баробар

  5. 2-2,5 марта 10 баробар

8. Беда қўшиб экилган бошоқли экинлар ғунчалаш даврида ўрилса, уларнинг 1 кг. пичанида


қанча оқсил, клетчатка ва каротин бўлади?

Оқсил Клетчатка Каротин



  1. 100 г. 180 г. 1,5 мг.

  2. 120 г. 210 г. 2,5 мг.

  3. 150 г. 270 г. 3,5 мг.

  4. 200 г. 320 г. 5,0 мг.

  5. 250 г. 350 г. 5,0 мг.

9. Беда қўшиб экилган бошоқли экинлар гуллагандан кейин ўрилса, уларнинг 1 кг. пичанида


қанча оқсил, клетчатка ва каротин бўлади?

Оқсил Клетчатка Каротин



  1. 50 г. 190 г. 0,5 мг.

  2. 70 г. 280 г. 1,0 мг.

  3. 90 г. 360 г. 1,2 мг.

  4. 120 г. 420 г. 1,5 мг.

  5. 150 г. 500 г. 2,0 мг.

10. Гуллагандан кейин ўриб тайёрланган пичан таркибида оқсилнинг ҳазм бўлиши қанча фоизга


камаяди?



  1. 65 дан 45 фоизгача

  2. 55 дан 40 фоизгача

  3. 45 дан 35 фоизгача

  4. 40 дан 30 фоизгача

  5. 35 дан 20 фоизгача



II-жорий назорат


10-вариант

1. Гуллагандан кейин ўриб тайёрланган пичан таркибида клетчатка моддасининг ҳазм бўлиши


қанча фоизга камаяди?

  1. 30 дан 28 фоизгача

  2. 40 дан 32 фоизгача

  3. 56 дан 45 фоизгача

  4. 64 дан 52 фоизгача

  5. 75 дан 64 фоизгача

2. Гуллагандан кейин ўриб тайёрланган 1 кг. пичанда ҳазм бўлувчи протеин миқдори қанча


фоизга камаяди?

  1. 100 дан 50 фоизгача

  2. 98 дан 40 фоизгача

  3. 85 дан 34 фоизгача

  4. 72 дан 26 фоизгача

  5. 60 дан 20 фоизгача

3. Гуллагандан кейин ўриб тайёрланган 1 кг. пичаннинг озиқа бирлиги қанчага камаяди?



  1. 0,46 дан 0,33 кг. озиқа бирлигигача

  2. 0,35 дан 0,28 кг. озиқа бирлигигача

  3. 0,30 дан 0,25 кг. озиқа бирлигигача

  4. 0,28 дан 0,22 кг. озиқа бирлигигача

  5. 0,25 дан 0,20 кг. озиқа бирлигигача

4. Пичаннинг намлиги неча фоиз бўлганда уларни ғарамлаш жойига ташилади?



  1. 3 фоиз

  2. 5 фоиз

  3. 10 фоиз

  4. 15 фоиз

  5. 20 фоиз

5. Сифатли пичаннинг намлиги неча фоиз бўлади?



  1. 10-12 фоиз

  2. 13-15 фоиз

  3. 16-18 фоиз

  4. 20-22 фоиз

  5. 23-25 фоиз

6. Пичан пресслаб тайёрланганда меҳнат ҳаражатлари ва нобудгарчилик неча мартага камаяди?



  1. 1,0-1,5 мартагача

  2. 2,0-2,5 мартагача

  3. 3,0-3,5 мартагача

  4. 3,0-4,0 мартагача

  5. 5 мартагача

7. Пичанни рулон шаклида пресслаб тайёрлашда қайси механизмлардан фойданилади?





  1. ИРТ-165 ва ПФ-0,5

  2. КУН-10 ва ППУ-0,5

  3. КТУ-10 ва ТВК-165

  4. ПРП-1,6, ППУ-0,5, КУН-10, ПФ-0,5, ИРТ-165 ва бошқалар

  5. КТУ-10А, КДУ-5, ПРП-1,6, ППУ-0,5, КУН-10 ва бошқалар

8. Пичаннинг сифати Давлат стандарти бўйича неча синфга бўлинади?



  1. I-II-III синф

  2. I-II-III ва IV синф

  3. I-II-III-IV ва синфсиз пичанлар

  4. I-II ва синфсиз пичанлар

  5. I-II-III ва синфсиз пичанлар

9. Биринчи синф сифатли пичаннинг 1 кг. да қанча миқдорда озиқа бирлиги, ҳазм бўлувчи


протеин ва каротин бўлади?

Озиқа бирлиги Ҳазм бўлувчи протеин Каротин



  1. 0,22-0,28 кг. 45-50 г. 25 мг.

  2. 0,30-0,40 кг. 55-60 г. 28 мг.

  3. 0,45-0,55 кг. 65-80 г. 30 мг.

  4. 0,58-0,62 кг. 85-90 г. 35 мг.

  5. 0,65-0,70 кг. 90-95 г. 40 мг.

10. Ўсимликларнинг намлиги неча фоиз бўлганда консервалаш усули билан сенаж озиқаси


тайёрланади?



  1. 5-10 фоиз

  2. 15-20 фоиз

  3. 25-30 фоиз

  4. 35-40 фоиз

  5. 40-60 фоиз



II-жорий назорат


11-вариант

1. Сенаж бостиришда ва уни сақлашда тўйимли моддаларнинг нобуд бўлиши неча фоизни


ташкил қилади?

  1. 12-18 фоиз

  2. 20-24 фоиз

  3. 25-32 фоиз

  4. 34-38 фоиз

  5. 40-45 фоиз

2. Сенаж тайёрлашда қандай ўсимликлардан фойдаланилади?

  1. Ғалладошлар ва дуккакдошлар

  2. Ажириқбош, судан ўти ва люпин

  3. Эспарцет, сули, кунгабоқар ва рапс

  4. Дуккакли ва бошоқли беда, йўнғичқа, эспарцет ва бошқалар

  5. Бошоқдош ва дуккакдошлар, маккажўхори, ажариқбош ва бошқалар

3. Дуккакли ўсимликлардан сенаж тайёрлашда уларни қайси даврда ўриб олиш мақсадга
мувофиқ ҳисобланади?

  1. Гуллаш даврида

  2. Ғунчалаш даврида

  3. Бошоқлаш даврида

  4. Гуллагандан кейин

  5. Бошоқлагандан кейин

4. Бошоқли экинлардан сенаж тайёрлашда уларни қайси даврда ўриб олиш яхши натижа
беради?

  1. Ғунчалаганда

  2. Гуллаганда

  3. Барглаган даврда

  4. Туганаклаш даври бошланганда

  5. Бошоқ чиқара бошлаган даврда

5. Сенаж озиқасини тайёрлаш учун барча ўтлар қачон ўриб тугалланиши керак?

  1. Бошоқлагунча

  2. Барглагунча

  3. Гуллагунча

  4. Туганаклагунча

  5. Ғунчалагунча

6. Сенаж тайёрлашда ўтлар қанча узунликда қирқилади?

  1. 5-6 мм

  2. 10-15 мм

  3. 20 мм

  4. 30 мм

  5. 50 мм

7. Сенаж бостириш ва кўк пояни зичлаш вақтида унинг ҳарорати неча градус бўлиши керак?

  1. 37о С

  2. 38о С

  3. 39о С

  4. 40о С

  5. 41о С

8. Сенажнинг сифатини органолептик баҳолашда нималар ҳисобга олинади?



  1. Кимёвий таркиби ва тўйимлилиги

  2. Мазаси ва ишқорий муҳити

  3. Хиди, ҳазм бўлиши ва сифати

  4. Миқдори, мазаси ва кимёвий таркиби

  5. Ранги, хиди, мазаси ва кимёвий таркиби

9. Сенаж озиқасининг меъёрдаги нордонлиги қанча?





  1. Рh 3,0-4,0

  2. Рh 4,5-5,5

  3. Рh 5,0-6,0

  4. Рh 6,5-7,0

  5. Рh 7,5-8,0

10. Сифатли тайёрланган сенажнинг 1кг.да қанча миқдорда озиқа бирлиги ва ҳазмланувчи


протеин мавжуд?

Озиқа бирлиги Ҳазмланувчи протеин



  1. 0,20-0,24 кг. 10-20 г.

  2. 0,25-0,30 кг. 30-40 г.

  3. 0,32-0,40 кг. 40-50 г.

  4. 0,38-0,45 кг. 60-70 г.

  5. 0,42-0,50 кг. 70-80 г.



Download 0.8 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©fayllar.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling