Корхоналарда бошкарув фаолияти


Download 4.21 Mb.
Pdf ko'rish
bet13/52
Sana25.10.2023
Hajmi4.21 Mb.
#1720372
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   52
Bog'liq
Korxonalarda boshqaruv faoliyati asoslari (M.Toshniyozov va b.)

2. 
С и ёси й ва ху ж а ли к р а уб а р ли ги н и н г б и р ли ги . Бу 
к о и д а иктисодиё тг а сиёсат билан ч амб арч ас б о г л и к холда 
к а р а ш г а а с о с л а н а д и ва уз ичига куйидагиларни олади:
www.ziyouz.com kutubxonasi


а ) умумий хужа ли к в а з и ф а л а р и билан иктисодий 
в а з и ф а л а р н и хал этишга сиёсий ёндашувни;
б) х а л к хужалиги, мехнат ж а м о а л а р и н и энг ма кб ул
т а рз д а бирга кушишни т а ъ м и н л а ш учун оммани сиёсий 
т а р б и я л а ш усулларидан ф о й да ла н ишни ;
в) корхоналарни узларининг а н и к в аз и ф а л а р и н и б а ж а -
ришда у му мд ав ла т ма к с а дл а р и г а йуналтиришни.
Агар бу коида бузилса, м а к с а д бирлиги й у к о ла д и 
ва х у ж а л и к к а рахбарлик услуби с а м а р а с и з б улиб кол а-
ди. Бу эса ф а к а т да в ла т м а н ф а а т л а р и г а г и н а э мас, б а л ­
ки хар бир алохида мехнат м а н ф а а т и г а хам з а р а р кел- 
тиради.
3. Тармок, в а у у д у д л а р б у й и ч а бош щ ариш ни б о г л а б  
олиб бориш .
М а ъ лу мк и , х а л к хужалиги т а р м о к л а р ва иктисодий 
нохияларнинг жа ми да н иборатдир. Мех н атн и нг т а р м о к -
л а р а р о ва худудий булиниши и ш л а б чик ари шн и т а ш к и л
килишнинг энг умумий шаклидир. Ха р бир корхона,
б и р л аш ма бир томондан, муа йя н т армокн ин г т ар киб ий
кисми булса, иккинчи томондан, бирор и шл а б ч ик а р иш ,
худудий территориал комплекснинг, нохиянинг т а р к иб ий
кисмидир. Бу хол ко рхо на л ар га р а х б ар л и к к и л и ш д а
т а р м о к ва худуд буйича б о ш к а р и ш коидасини б о г л а б олиб 
боришни ва т а р м о к б ошка руви б ил ан худудий б о ш к а р у в
уртасида умумий б ошка р ув в а з и ф а л а р и н и тугри т а к -
симлашни т а л а б килади.
4. Б ош к,арувни дем ократ иялаш т ириш к,оидаси. Б у к о и ­
да и шл аб чикаришни б о шк а риш ни н г энг мухим к о и д а л а р и
жу мл а си г а киради. Р еспуб лика миз х а л к х у жа л и г и пойде- 
вори юзл ар ч а, мингларча ва ун м и н г ла рча к и ши л а р н ин г

бир га ла шиб, м а с л ах а т л а ши б ва у з а р о фикр а л м а ш и б
килинадиган ишларини йулга солиб т у ра д иг ан м а х к а м

ирода бирлиги булмогини т а л а б килади. Шу б ил а н б ирг а 
бо шка ришни демок ратл ашт и ри ш м е х н а т к а ш л а р омма- 
сини и шл аб чикаришни б о ш к а р и ш г а кенг к у л а м д а ж а л б
килиш учун етарли имконият я р а т и б беради.
Б о ш к а р у в фаолиятида м е х н а т к а ш ла р ни н г б ев оси та 
ка т на ши ши партия ва к а с а б а у юшм а т а ш к и л о т л а р и
оркали а м а л г а оширилади. Бу нд а й т а ш к и л о т в а к и л л а р и
б ошк а ру в ишининг купгина б о ск и ч л а р и д а к а т н а ш а д и л а р
ва х а л к ху жа ли г и т а р а к к иё т и да уз у л у шл ар ин и к у ш и б
борадилар.
5. Реж а асосида халк, ху ж а л и ги н и ривож лант ириш  
к^оидаси. Бу р еж а л а ш т и р и ш в а з и ф а с и н и нг мухимлигини ва
www.ziyouz.com kutubxonasi


уни 
б о шк а риш ни н г
марказий 
бугинига 
айланишини 
белгилайди.
Ха р кандай р е ж а — бу узаро а л о к а д о р ка р ор ла р 
м а ж м у а с и булиб, у л а р р еж а л ашт и ри ла д иг ан объектнинг 
к е л а ж а к холатини ак с эттиради, т а р а к к и ё т н и н г м а к с а д ва 
в азифас ини 
ан и к л ай ди ,
максадга 
э ришиш 
йули 
ва 
воситаларини белгилайди, режа ма са л ал ар и н и хал килиш 
учун зар ур булг а н воситаларни, х у ж а л и к бугинлари 
орасидаги т а р а к к и ё т нисбатларини а н икл ай ди , режа 
т оп ши рик ла ри ни н г бажа рил и ши ни ташкил ва назорат 
килади. Агар бу коида бузилса, баъзи бир махсулотлар 
керагидан ортикча, т ала бни хисобга олмай и ш л а б чикила- 
ди. 
Бу эса уларни ишлаб чикиш учун с а рфл ан г ан
х а р а ж а т л а р н и н г
кадрс изла нишига — исрофгарчиликка 
олиб келади ва нихоят пировард н ат иж а д а и ш л а б чикариш 
ва истеъмолда, ма хсулотга булган т а л а б ва таклифда 
номутаносиблик келиб чикади.

Download 4.21 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   52




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©fayllar.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling