Ўрта махсус, касб-хунар

 
Коэффициент К
пр
- қудуқларни бурғилашда “Асосий техник 
қоидаларга” асосан танланади ва қудуқ чуқурлигига қараб 1,05-1,15 
катталикларда ўзгаради. 
Охирги вақтларда бу катталикни айрим холларда 1,01-1,02 гача тушириш
хам амалга оширилган. Бундай холларда, қудуқларни бурғилаш жараёнида 
қудуқдаги босим 
гр.
пл.
пр.
гр.
гр.
.
Р
Р
K
Р
Р
Р
с





(8.7) 

пл.
.
Р
Р
с

 
Босим ўзгариши таъсирида: 


гд.
1
-
пл.
пл.
пл.
-
гр.
пл.
пр.
пл.
1
Р
P
P
P
Р
P
K
P
Рc
Р









(8.8) 
Бурғилаш эритмаси ўтказувчан қатламга фильтрланади. 
Гидродинамик босим фақатгина қудуқни ювиш даврида эмас, балки 
бурғилаш тизмасини кўтариб–тушириш операцияси вақтида, химоя 
тизмаларини туширишда, цементлашда, бурғилаш насосларини ишга 
тушириш вақтида хам ҳосил бўлади. Юқоридагиларга асосан қудуқ билан 
қатлам орасидаги гидродинамик алоқа таъсирида хам ютилишлар бўлиши 
мумкин. 
Ютилиш сабаблари. Қудуқ томонидан ҳосил қилинадиган босим 
ўтказувчан қатламга берилади. Суюқликни қатламга сингиб киришига қатлам 
босими Р
пл
ва бошланғич босим градиенти Р
нг
қаршилик кўрсатади. 
Қудуқ - қатлам системасида қудуқдан қатламга ёки қатламдан қудуққа 
томон флюидлар харакати бўлмайди, агар: 
а) Р
с
= Р
гр
+ Р
гд
= Р
пл
- Δ Р
нг
= 0 бўлганда; 
б) Р
с
= Р
пл
+ Δ Р
нг
– Δ Р
нг
> 0 бўлганда; 
с) Р
с
< Р
грп
– ўтказувчан қатлам учун. 
Бу ерда: Р
грп
– қатламни гидравлик ёрилиш босими. 
0
пл
-
гд
гр
пл
1







P
Р
K
P
Рc
Р
(8.9) 
ва
г
пл
-
гд
гр
пл
1
Рн
P
Р
K
P
Рc
Р







(8.10) 
бўлганида қудуқдаги суюқлик қатламга фильтрланади ёки қатламдан 
қудуққа ўтади.