♦шарқ нашриёт-матбаа акциядорлик компанияси
|
saidnosirova z oybegim mening-1
э к а н . Ш у н д а й қ а р а м а -қ а р ш и х и сл а т л а р н е ч у к бир қа лб га
ж о б ў л а р э ка н ? И з и м д а ю р д и н г и з, й ў л и м н и т ў с д и н г и з. « Ё ш м а н » , де дим . С и з д а н , м у ҳ а б б а т и м д а н қ о ч д и м . Ҳ а т т о ў з и м г а и қ р о р б ў л и ш д а н қ ў р қ д и м . « Ф а қ а т ў қ и ш н и ў й л а ш к е р а к » , дедим . Э н д и ў з и м д а н ҳ а м , си зд а н ҳ а м я ш и р а д и г а н сир к^олмади. А г а р ишк, м убт а ло си бўл га н б ў л с а м , к ў н г и л к,опк,осини о ч и б ю б о р д и , т ў л а т с и н ! Э н д и қ ў р қ м а й м а н , ч у н к и ш у б уг у н у н г а қ а р ш и к у р а ш у в г а қ у д р а т и м ет а- ди , и р о д а м з ў р ! Ў т и н а м а н , й ў л и м н и т ў с м а н г , м е н и и зл а м а н г . Й ў л л а р а й р и л г а н . Ў қ и г а ч , й и р т и б т а ш л а г а й си з. Я н а а л л а к и м - л а р н и н г қ ў л и г а т у ш м а с и н . Зариф а». Хатни Ойбекка топшириб, рухсат ила ун и н г хам ёзгани ни олдим. У ёзмиш: 84 О йбе гим м е н и н г « З ариф ам , ж о н и м ! Н у р д а н т ў к и л м и ш , С у к с а н г -д а , м а й л и . О р т д а н к у р у р м е н : Қ а ҳ р , г а з а б и н г А қ л , Т у к с а н г -д а , м а й л и . ф и кр , м е ҳ р !.. О ст о н а м б о сди нг, Ш у д и р м е н га ба хт . Я л и н а д у р м е н : Ш е ъ р л а р и м д а н Б и р л а ҳ з а ў т и р , С енга я с а й т а хт . Телба р у ҳ и м н и и , л Қ и з е о н ; Ж о н и м , ч е х р а н г -д а , , V Т , б а е и ш ла К й з л а р и н г -д а соф. О ром ва сур ур ...» Қ а ҳ р п а р д а с и г Ш у к,адар шаффоф. М ен Ойбек ёзган қоғозни тахладим-да, ҳовучимда маҳ- кам қисиб, ўрнимдан турди м. — Й ўқ, й ўқ, бир лаҳза ўтир! Қаҳр била, чақмокдай келдинг! Ш у ҳолдг янада гўзалроксан! Сенга боқиб тўйга- ним йўқ! Ўзим ёзган и кка варақ қоғозни олмоқчи эдим, ёпишди: — Бу менга тегишли. — Ўқидингиз, бас! Ўзимга керак. — Й ў қ, Зарифа, ҳали кўп дафъа ўқийман. — Эртага кўчириб юбораман. — Й ў қ, — О йбек буклаб, киссасига тикди, қоғозлар- н и .— Озгина ўтир! — Айтадиган бир оғиз сўзим қолмади! Ўтириб, юзимни и кк и қўл им нинг орасига олдим. Тир- сакларим столда. Қалбимда ж ўш ган қа й ноқ ҳиссиётимни босишга тиришар эдим. Ойбек қаршимга ўтирди. — Аввалги и кки мактубингиз ёдингиздами? — яна сўз очдим. — М ен уларни сира унутолмайман. Қалбимнигина эмас, қўлларимни хам куйдиради, улар! Йиртиб ташладим, лекин кундалик дафтаримда нусхаси колди, кўчириб кўйдим: йўколмасин... — Ялинаман, дафтарингнинг шу варакларини йирт! Мен сенга етолмаганимдан, калбингга йўл тополмаганимдан, алам- дан ёзганман! Билсанг эди, муҳаббатимнинг чегараси йўк! — Мана бугун учинчи мактубингизни олдим. Мен хаким- 85 З а р и ф а С а и д н о с и р о в а да шундай ёмон тасаввурда экансиз, нега ҳанузга кадар мени излайсиз?.. Энди ҳеч качон йўлимни тўсманг! — такрорлайман яна. — Агар борсам, кечагидай остонангдан кувасанми? — Й ўк, остонадан хеч куволмайман. Инонинг, мен ёлғон гапиришни ёмон кўраман. Уйда й ў к эдим — синглим бил- маган. М ен яна нималарнидар тинимсиз гапириб, юрагимни бўшатиб олдим. Бизнинг ортик учрашмаслигимиз лозимли- гини айтдим. — Сўзга устасан, — деди Ойбек. — Сени унута олмай ман. Билсанг эди бу кандай оғир! Сен севги шарбатини хал и тотиб кўрмагансан... ёки севмайсан, мени! Тўғрисини айт, юрагингда бошка биров борми? М ен «йўк» деган дай бош чайкатдим: — Ёзганларимни ўкинг, балки тушунарсиз. Ф акат сўрай- ман, бошка жавоб ёзманг! Олмайман ҳам, ўкимайман хам! Ш у сўзларни айтгач, ўрнимдан турдим. — Қаршингда тиз чўккум , оёқларингни ўпгим келади! Ялинаман, кечир мени. Ойбек кўлимни тутм окчи бўлиб, бир ка дам якин келар экан: — Тегинманг сира, — дея ўзимни четга олдим. — М ен иффатимни ҳамиша ва хамма нарсадан юкори кўяман! — Кўлларим кесилсин! Энди ундай мактубларни ёзмай- ман! — илтижо килди Ойбек. — Феълим айнаб турганда аччиғингни келтириш учун ёзганман. Кечир! — Феълингиз яна айниб колиши мумкин, — дедим киноя аралаш, эшик сари юрарканман. — Кетасанми? М ен хал и хатингни ўки б тугатмадим. Жавоби... — Й ў к, Ойбек ака, ж авобининг кераги йўк! Ёзманг! — Шошма! Кузатиб кўяман. Биз ҳовли оша Ш айхонтоҳур сахнига чикдик. Ҳаммаёк зимзиё, қоронғи. Уйдагилар каерда юрганимни билмайди- лар. Энди уларга не дейман? Кадамимни тезлаштирар экан ман, Ойбек кўлимдан тутади: — Нега шошиласан? С екинрок юр. Силтаб, кўлимни суғураман: — Тегинманг! «Алл а кандай аъзоларим»ни ушлабсиз? Download Do'stlaringiz bilan baham: |
Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©fayllar.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling
ma'muriyatiga murojaat qiling