Т а ъ л и м в а з и р л и г и н и з о м и й н о м и д а г и т о ш к е н т д а в л а т п е д а г о г и к а


п а т н у с" ," м ех р о б яйлана"


Download 1.35 Mb.
Pdf ko'rish
bet12/31
Sana25.02.2023
Hajmi1.35 Mb.
#1230132
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   31
Bog'liq
Kompozitsiya (B.Xolmatov)

п а т н у с" ," м ех р о б яйлана"
л о л а к ў р и н и ш и даги ш акллар -." л ол а х о ш и я " , "лола п а т н у с" , 
" лола я й л ан а" .
п атн ус к ур и н н ш и даги ш акллар - "п атн ус х ош и я " , "оддий 
п а т н у с" , " п ат н ус яйлана"
и ш к ом к ў р и н н ш и д а гн ш а к л л а р - " п ш к ом х о ш и я " , " и ш к ом  
п а д н у с " , " а й л а н а иш ком"
www.ziyouz.com kutubxonasi


" а й л а н а " м е х р о б к ў р н м и ш м д а гн ш а к л л а р - " а й л а н а м е х р о б  
х о ш и я " , " а й л а н а м ехр об п а т н у с" , "айлана м ехроб донра" накш  
к ом п ози ц и я л ар и ва б о ш к а л а р (р а см ).
Ю кори да 
ай ти б
ў ттан и м и зд ек, 
накш ларни 

ш акл 
ясовчи
элем ентларн ин г н ом лари б и лан аташ м ум кин. М асалан , "м ех р о б л о л а - 
к ўриниш и и ф о д ал ан ган йўл и ч и д аги накш ш акли одатд а "хош ия н акш лар" 
д еб аталганли ги саб аб л и "м ехроб хош ия" деб н ом ланади. Т ў р т б у р ч а к . 
ш аклидаги накш лар п атн у сга ў х ш аш бўлганлиги сабаб ли "м ехроб патнус" 
ш аклидаги накш к о м п ози ц и ян и та ш к и л этади ва ш ундай н ом ланади. А й л а н а
— гарди ш ш а к л и д а г и н ак ш к о м п о з и ц и я с и эса " а й л а н а м е х р о б " н а к ш и
д ея аталади.
М устакил 
накш
ком п о зи ц и ял ар и н и
тузи ш д а 
м авж уд 
м ехроб 
кўриниш идаги •элем ентларни й ўл, т ў р т б у р ч а к ва а й л а н а ш ак л л ар и и ч и д а 
ж о й л аш ти р и ш м аш к ки л и б к ў р и л ад и . Н акш н ам ун асин и я к к а ва кўш
б ан длар ё р д ам и д а чи зи ш м у м ки н . М ехроб кўриниш идаги ш аклларга эса 
новда харакатини кири ти ш ор кал и янги накш ком позициясини хоси л 
килиш да л о л а гули э л е м ен тл ар и д ан хам ф ойдаланиш м аксадга м у в о ф и к д и р . 
Б ун да ўзгача кўри н и ш даги накш нусхалари хосил бўлади. Н авб атд аги
чизиладиган накш э л е м е н т л а р и "к у р так " б ў л и б , т ў л д и р у в ч и в а з и ф а с и н и
ў та й д и . Ш у н га к ў р а к у й д а г и к ўрсатилган накш нам уналари тў р т боски чд а, 
тў р тга накш элем енти асоси да тузи л ган бўлиб, "л о л ал и м ех р о б х о ш и я " , 
"лолали м ех р о б п атн у с" "л о л а л и м ех р о б ай лана" н акш лар и д еб аталади.
Т а л а б а л а р
т у ш у н ч а л а р и н и
б о й и т и ш д а
м ах су с 
н аш р
э т и л га н
н ак к о ш л и к к а ои д к и т о б л а р , н акш тў п л а м л а р и д а н т а ш к а р и к о м п о зи ц и я
ту зи ш б о с к и ч л а р и к ў р с а т и л г а н суратлар ёки махсус м ослам алар катта 
ахам иятга эга. К уйдаги су р а т л а р д а ан а ш ундай м о сл ам ал ар н и н г н а м у н а л а р и
б ери лган . Бу м ослам алар ёр д ам и д а талаб алар тайёр накш ком п озиц и ялари н и
кандай килиб янги й ў лси м о н х о ш и я, квадрат, д о й р а, беш , олти, ўн икки 
киррали накш к о м п о зи ц и я л а р и га а й л а н т и р и ш м у м к и н л и ги н и к и с к а в а к т
и ч и д а т у ш у н и б о л и ш л а р и м у м к и н . Б у н ин г у чун м ослам а к ўрсатилган
ш аклда 
тай ёрлаб 
о ли н ад и
в а
накш 
намуналари 
усти га 
ш ундай 
ж о й л а ш т и р и л а д и к и , б у н д а т а л а б а л а р у ёки бу накш к о м п о зи ц и я с и н и
д ар х о л хоси л б ў л г а н л и г и н и ку р ад и л ар . Н ати ж ада, ў зл ар и га ёк ка н накш
н ам у н алар и д ан
к ер ак л и
ком п озицияларни 
хосил 
кили ш да 
ана 
шу 
мосламадан ўринли ф о й д ал ан и ш н и ўрганадилар. А гард а кўргазм али курол ва 
накш намуналари катта ў л ч ам л ар д а бўлса, улардан ўринли ф ойд алани ш
мум кин бўлади. Б ун да к атта ў лчам даги накш нам унаси д о с к а ю зага 
м ахкам лаб кўйи лади ва у н и н г си ртига раем да кўрсатилган ш акллардан
биронтаси м агн ит ёр д ам и д а ў р н ати л ад и . Н атиж ада ўкувч илар до й р а, квадрат 
ёки шу каби ш аклга эга б ўлган накш композицияларини курадилар.
Истапган 
накш 
элем ен тлари
асосида 
сиз 
хам 
ш ундай 
накш 
композицияларини тузи ш н и ва чи зиш ни маш к килинг. Берилган нам уналар 
таркибидаги накш элем ентлари ни бош каси билан алм аш тириб, ўзгача накш 
тузиб кўринг. Бунда кандай ўзгариш лар рўй беради? Я на кайси накш 
композициясига ўзгартири ш лар киритиш мумкин? Ф икран накш ком позицияси
www.ziyouz.com kutubxonasi


таркибига киритилган ўзгартириш ларни кўз олдингизда гавдалантиринг. Бу ўз 
навбатида бўлаж ак накш композициясини қогозга тўғри ж ойлаш тириш хамда 
ранг тусларини тан лаш да катта ахамиятга эга бўлади.
Расм д а к ўрсати лган икки, уч хил накш эл ем ен тл ар и н и тан лан г
улардан м у стак и л равиш да йўлсимон, тўгри тўртбурчак ва дой ра ш аклидаги 
накш ком п ози ц и ялари н и тузиш ни маш к килинг.
Таянч тушунчалари.
Х ош ия, эскиз, мехроб, гардиш , магнит.
Саволлар:
1. Н акш чи зги лари деб ним ага айтилади?
2. М ехроб хош ия атамаси нимани англатади?
3. Р ан г ту сл ар и н и кандай талланади?
4. Ш акл ясовчи элем ент деганда нимани туш унасиз.
Х а л к усталари ижодидан нусҳа кўчириш . 
“ Намоён” нақши
М устаки л накш ком позицияларини ту зи ш д а халк усталари иж одидан 
нусха кўчириш уларн и тузи лиш и, рангланиш и, пардоз ва к о м п озиц и ян и н г 
кайси н акко ш л и к м актаби га хос эканлигини ўрганиш мухим ах ам и я тга эга. 
Н акш ко м п о зи ц и ял ар и д ан нусха кўчириш да нам ун ани нг айнан ўзини ёки 
керакли каттали кд аги кўриниш ини хитой когозига чизиб олинади ва ундан 
накш ахтаси н и тай ёр лан ад и . Х алк усталари и ж одига о и д накш нусхаларин и
айнан ўзини. и ш лангач 
композиция 
кўрнниш ини б ош ка холатларин и
тасаввур эти б ян ги ш акл, мазм ун ва ранг к олорити га хос н ам уналарни
яратиш м ум ки н . Б ун да талабаларн ин г иж одкорлик кобилиятлари м ухим дир.
Х алқ у стал ар и и ж од килиб келаётган накш ком п о зиц и ял ар и ни н г бир 
неча турлари ва у л а р н и н г ўзи га хос номлари бор. Накш к о м п озиц и ялари ни н г 
рута, чорси, ай ла н а, м ехроб, турунж , давра турун ж , гирих, м ураккаб каби 
ту р л ар и д ан би р и нам оён накиш идир.
Уз накш м актаб и ан ъаналрини давом эттириб иж од килаётган халк 
усталари, б езакл и н ам оён накш ком позицияларини ўзгача н аф осат билан 
иш лайдилар.
Н а м о ё н — сўзи ф орсча кўриниш , тугаллан ган деган м аънони 
би лдиради. 
Н ом оён
ком п озиц ияларида 
ю корига ўсаётган 
ўси м ликлар 
д у н ёси н и н г гўзал тасв и рлари акс эттирилади. Н амоён ком позициялари
тасв и р и д а кўза ё к и гул тувакд а барх уриб ўсаётган гуллар, м аж нунтол, анор, 
узум каби сти лл аш ти р и лган ўси м ликларн ин г элем ентлари д и ккатга сазовар.
М и ллий б и н о л ар н и н г м ехм онхона ва ай вон ларга ислим ий намоён 
к ом п озиц и ялари х ам д а геом етрик - аралаш накш лар иш ланади. И слим ий ва
www.ziyouz.com kutubxonasi


геом етрик накш ком п о зи ц и ял ар и якка ва кўш банд новд алар и ш ти р о к и д а 
тузи лади . 
Н ам оён
накш
ком п озиц и ялари ни н г 
н уш аларини 
куйидаги
тартиб д а чизи лади :

Download 1.35 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   31




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©fayllar.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling