60
кўплаб амаллар бажариладиган жараён ҳисобланади. Уни самарали ташкил
этиш ва аудитга сарфланадиган вақт ва меҳнат сарфини максимал даражада
тежаш мақсадида аудитни алоҳида босқичларга ажратиб олиш масқадга
мувофиқ.
Адабиётларда аудитни ўтказиш босқичлари, бу босқичларда
қилинадиган ишлар таркиби турлича ёритилган. К.Б.Уразов
аудитни
ташкилий жиҳатдан шартли равишда тўртта босқичга ажратади ҳамда бу
босқичларда бажариладиган ишлар таркибига қуйидагиларни киритади:
26
1- босқич. Аудитни бошлашга қадар бўлган босқич:
· аудит ўтказувчи субъектнинг ёзма буюртмаси қабул қилинади;
· аудит ўтказувчи субъектга аудит ўтказишга аудитор юборилиб,
аудит ўтказувчи субъект, унинг ҳисоб ва ҳисоботининг дастлабки ҳолати
ўрганилади,
аудитнинг объектлари, иш ҳажми, аудиторлик хатарининг
даражаси белгиланади;
· аудит ўтказувчи субъект номига аудит ўтказиш мажбуриятини олиш
тўғрисида розилик хати тайёрланади, ушбу хатда аудит ўтказиш бўйича
шартлар, жумладан аудиторлик хатари даражаси, кўрсатилади;
· аудит ўтказиш бўйича шартлар ўзаро келишилгандан сўнг
аудит
ўтказиш тўғрисида шартнома тузилади;
· аудитнинг дастури тузилади ва уни ўтказиш
графиги белгиланади;
· аудиторлар ўртасида функционал мажбуриятлар ўзаро ақсимланади,
уларга ёрдамчилар белгиланади.
Do'stlaringiz bilan baham: