Жараён
Новация
|
|
1
|
118
|
"Интеграция" тушунчаси XVIII асрда фанга олиб кирган шахсни аниқланг?
|
Г.Спенсер
|
Г.С. Костюк
|
Кондратев
|
Слостенин
|
|
1
|
119
|
Интеграция – атамасини изоҳини аниқланг?
|
мужассамлаштириш
|
табақалаштириш
|
Мослашиш
|
Мулоқатчанлик
|
|
1
|
120
|
Дифференциация- атамасини изоҳини аниқланг?
|
Табақалаштириш
|
Мужассамлаштириш
|
Мулоқатчанлик
|
Мослашиш
|
|
1
|
121
|
Икки ва ундан ортиқ нисбатан мустақил қисмларда кечаѐтган жараѐнларни бирлаштириш ..................нинг натижаси бўлиши мумкин.
|
Интеграция
|
компетенция
|
Инновация
|
Технология
|
|
1
|
122
|
Чили таълим тизимида нечанчи йилда ўзгаришлар бўлди?
|
1981 йил
|
1997 йил
|
1991 йил
|
1989 йил
|
|
1
|
123
|
“Кейс‑стади” бу .....
|
ингл. сase - тўплам, аниқ вазият, stadi - стади – ўрганиш
|
ингл. сase- оддий вазият
|
ингл. сase- қути, стади- ўқув кўникма
|
ингл. сase– калит, стади – малака
|
|
1
|
124
|
Ўта юқори даражадаги маданий толерантлиги билан ажралиб турадиган давлатни аниқланг?
|
Голландия
|
Италия
|
Франция
|
Япония
|
|
1
|
125
|
...............- бу ўқув материалининг етказиб берилишида, мустақил ўрганишида, ўқитувчи ва ўқувчи ўртасида мулоқот алмашинувида қўлланиладиган, анъанавий ва янги ахборот технологияларни ҳамда уларнинг техник воситаларини кенг қамровда ишлатилишидаги таълимнинг синтетик, интеграл, ижтимоий шаклидир.
|
Масофавий таълим
|
Интегратив таълим
|
Инновацион таълим
|
Авторитар таълим
|
|
1
|
126
|
Япония таълимининг шаклланиши................. йилларда бошланган.
|
1867-1868 йиллар
|
1966-1968 йиллар
|
1946 -1950 йиллар
|
1986 -1988 йиллар
|
|
1
|
127
|
Мактабгача таълимга Японияда катта эътибор берилади, чунки психологларнинг таъкидлашича ...... ѐшгача инсон билимларни 70%ни, қолган 30%ни бутун қолган умри давомида ўзлаштирар экан.
|
7
|
8
|
6
|
10
|
|
1
|
128
|
Японлар боланинг эрта вояга етиши тарафдоридирлар. Турли ѐшларда тарбиянинг турли муаммоларига урғу беради. Масалан, 1 ѐшда қайси фазилат шакллантирилади?
|
ўзига ишонч ҳисси
|
амалий санъат қўл меҳнатини кўрсатиш
|
бурч ҳисси
|
яхшилик ва ѐвузликни фарқлаш
|
|
1
|
129
|
Японларда ўғил бола нимага ўргатилади?
|
оиланинг бўлажак таянчи ва қийинчиликларни енгиш
|
амалий санъат қўл меҳнатини кўрсатиш
|
уй ишлари
|
ўзига ишонч ҳисси
|
|
1
|
130
|
Японияда бошланғич мактаб неча йилни ташкил этади.
|
6 йил
|
3 йил.
|
5 йил
|
4 йил
|
|
1
|
131
|
Бошланғич таълимда болалар давлат ҳисобидаги 1945 канджи иероглифдан нечтасини ѐд олиши керак
|
1006
|
1005
|
1002
|
1000
|
|
1
|
132
|
Франция давлатининг ҳозирги даврда амал қилинаѐтган ―Таълим ҳақидаги қонуни қачон қабул қилинган бўлиб
|
1989 йил
|
1990 йил
|
1945 йил
|
1962 йил
|
|
1
|
133
|
5 ѐшдан ―Киндер гарде‖ деб аталувчи тайѐрлов муассасаларида таълим бошланадиган давлатни аниқланг?.
|
Америка Қўшма Штатлари
|
Италия
|
Франция
|
Япония
|
|
1
|
134
|
Интегратив ёндашувнинг мазмун моҳияти нимада?
|
Интегратив ёндашув мазмунан туташ, алоқадор, мантиқий бир-бирини тақозо этувчи ва бир-бирига сингиб чуқурлаштирув-чи ва кенгай-тирувчи ўқув фанларини инте-грациялаш учун қўлланилиб, ях-лит мантиқий мукаммал би-лим, иш-ҳаракат усуллари ва шахсий сифат-ларни таркиб топтиришни кўзда тутади.
|
Интегратив ёндашув таълим-тарбия ишини ташкил этиш шаклларини интеграциялашни кўзда тутади.
|
Интегратив ёндашув ўкув предметлари ва фанлар туркуми доирасидаги мазмунни интеграциялаб ўрганишни кўзда тутади.
|
Интегратив ёндашув турли ўқув предметларидан таҳсил берувчи шахсларнинг фаолиятларини интеграциялашни кўзда тутади
|
|
1
|
135
|
Луғавий жиҳатдан ―инновация тушунчаси қандай маънони ифодалайди?
|
янгилик киритиш;
|
ўзгартириш киритиш;
|
қўшимча киритиш;
|
таклиф киритиш.
|
|
1
|
136
|
Инновацион таълим‖ тушунчаси дастлаб қаерда асосланган?
|
1979 йилда Римда;
|
1919 йилда Берлинда
|
1995 йилда Москвада.
|
1920 йилда Вашингтонда
|
|
1
|
137
|
Таълим (ўқитиш) жараѐнининг юксак маҳорат, санъат даражасида ташкил этилиши қандай номланади?
|
таълим технологияси;
|
таълим методикаси;
|
таълим парадигмаси;
|
таълим метоологияси.
|
|
1
|
138
|
Францияда неча ѐшдаги болалар 100% қамраб олинган
|
Мактабга тайѐрлов гуруҳи (5-6 ѐш)
|
кичик гуруҳ (2- 4 ѐш),
|
ўрта гуруҳ (4-5 ѐш)
|
2 ёшгача
|
|
1
|
139
|
ўқитувчи ўқувчилар билан ҳамкорликда ҳал этилиши зарур бўлган масалани аниқлаб олиши. Ўқувчилар эса мустақил равишда таклиф этилган масалани тадқиқ этиш жараёнида зарурий билимларни ўзлаштириб оладилар ва унинг ечими бўйича бошқа вазиятларни аниклайдиган имконини берадиган таълимни белгиланг?
|
Эвристик ўқитиш
|
Муаммоли таълим
|
Ривожлантирувчи таълим
|
Анъанавий таълим
|
|
1
|
140
|
Умумий ғоя ё ки бирор-нарса тўғрисида тасаввур, тушунча, фикрлар тизими-бу...
|
Концепция
|
компетенция
|
инновация
|
Интеграция
|
|
1
|
141
|
Инновацион фаолият педагогик фаолиятнинг алоҳида шакли эканлигини исботлашга ҳаракат қилган педагогларни топинг?
|
К.Ангеловский, В.А Сластенин ва В.И.Слобадчиков
|
Сластенин ва В.И.Слобадчиков
|
Слобадчиков Ж.Ж.Руссо
|
Сластенин Н.Г.Чернишевский
|
|
1
|
142
|
Ҳаммани хамма нарсага ўргатиш‖ туғрисида даъват билан чиқкан педагогни аникланг.?
|
Ян Амос Коменский
|
Ж.Ж.Руссо
|
Н.Г.Чернишевский
|
И.И.Пирогов
|
|
1
|
143
|
Педагогик технологиянинг ўқув жараѐнига олиб кириш зарурлигини МДҲга кирувчи мамлакатлар ичида биринчилар қаторида ҳар томонлама илмий асослаб берган россиялик олим.......
|
В.П. Беспалько
|
К.Ангеловский,
|
В.А Сластенин
|
В.И.Слобадчиков
|
|
1
|
144
|
Интерфаол таълим бевосита кандай методлари ѐрдамида ташкил этилади.
|
Интерфаол методлар
|
Анъанавий методлар
|
Ноанъанавий методлар
|
Дидактик уйинлар
|
|
1
|
145
|
Предметлараро тасаввурлар кандай фаолиятнинг энг юқори поғонаси ҳисобланади.
|
Ақлий
|
Хиссий
|
Хаёлий
|
Амалий
|
|
1
|
146
|
"Табақаланиш дифференциация – руҳий жараѐнлар ва ҳолат (хусусият)ларни кўпайишига олиб келса, интеграция - тартибга келтириш, субординация ва унинг натижаларини маълум кетмакетликда жойлаштиришга олиб келади. Интеграциялаш йўли билан янги психологик жараѐн, янги фаолият тузилмаси ҳосил бўлади. Бу янги тузилма илгари алоҳида-алоҳида бўлган элементлардан синтезлаш йўли билан ҳосил қилинади".Ушбу фикрлар муаллифини анакланг?
|
Г.С. Костюк
|
Г.Спенсер
|
Кондратев
|
Шумпатер
|
|
1
|
147
|
Луғавий жиҳатдан “competence” тушунчаси қандай маънони ифодалайди?
|
қобилият
|
темперамент
|
характер
|
идрок
|
|
1
|
148
|
Касбий фаолиятни амалга оширишда мутахассис томонидан ўзи учун зарур бўлган билим, кўникма, малакаларнинг эгалланиши ва уларни амалда юқори даражада қўллай олиши қандай сифатни ифодалайди?
|
компетентликни
|
билимни
|
кўникмани
|
малакани.
|
|
1
|
149
|
1) мураккаб жараёнларда 2) рақобатчилар билан курашишда 3) ноаниқ вазифаларни бажаришда 4) бир-бирига зид маълумотлардан фойдаланишда 5) ҳар қандай вазиятда ҳам ютуққа эришишга интилишда 6) кутилмаган вазиятда ҳаракат режасига эга бўла олишда. Компетентлик яққол намоён бўладиган ҳолатларни белгиланг.
|
1 3 4 6
|
2 3 5 6
|
1 2 3 4
|
1 3 4 5.
|
|
1
|
150
|
А.К.Маркованинг фикрига кўра, педагогда касбий компетентликнинг қайси жиҳатлари намоён бўлади?
|
махсус (касбий) компетентлик ижтимоий компетентлик шахсий компетентлик индивидуал компетентлик.
|
методик компетентлик инновацион компетентлик шахсий компетентлик индивидуал компетентлик
|
махсус (касбий) компетентлик психологик компетентлик инновацион компетентлик коммуникатив компетентлик
|
махсус (касбий) компетентлик ахборот компетентлиги шахсий компетентлик психологик компетентлик
|
|
1
|
151
|
Б.Назарова педагогнинг касбий компетентлигида қайси жиҳатларни устувор деб белгилаган?
|
махсус компетентлик ижтимоий компетентлик аутокомпетентлик экстремал касбий компетентлик
|
махсус компетентлик ижтимоий компетентлик психологик компетентлик инновацион компетентлик
|
методик компетентлик креатив компетентлик аутокомпетентлик экстремал касбий компетентлик
|
инновацион компетентлик методик компетентлик аутокомпетентлик экстремал касбий компетентлик.
|
|
1
|
152
|
Касбий компетентлик сифатларини белгиланг.
|
ижтимоий, махсус, шахсий, технологик ва эктремал компетентлик
|
психологик, махсус, шахсий, индивидуал ва технологик компетентлик
|
ижтимоий, махсус, креатив, инновацион ва эктремал компетентлик
|
ижтимоий, махсус, креатив, инновацион ва эктремал компетентлик
|
|
1
|
153
|
Ижтимоий муносабатларда фаоллик кўрсатиш кўникма, малакаларига эгалик, касбий фаолиятда субъектлар билан мулоқотга кириша олиш. Бу ҳолатлар педагогда қандай компетентлик мавжудлигини ифодалайди?
|
ижтимоий компетентлик
|
махсус компетентлик
|
шахсий компетентлик
|
экстремал касбий компетентлик.
|
|
1
|
154
|
Психологик, методик, информацион, креатив, инновацион ва коммуникатив компетентлик. Ушбу таркибий асослар педагогга хос қандай компетентликка хос?
|
махсус компетентликка
|
шахсий компетентликка
|
ижтимоий компетентликка
|
экстремал касбий компетентликка.
|
|
1
|
155
|
Изчил равишда касбий ўсишга эришиш, малака даражасини ошириб бориш, касбий фаолиятда ўз ички имкониятларини намоён қилиш негизида педагогга хос қандай компетентлик акс этади?
|
шахсий компетентлик
|
махсус компетентлик
|
ижтимоий компетентлик
|
экстремал касбий компетентлик.
|
|
1
|
156
|
Касбий-педагогик БКМни бойитадиган илғор технологияларни ўзлаштириш, замонавий восита, техника ва технологиялардан фойдалана олиш педагогга хос компетентликнинг қайси сифатини ифодалайди?
|
технологик компетентликни
|
махсус компетентликни
|
ижтимоий компетентликни
|
экстремал касбий компетентликни.
|
|
1
|
157
|
Фавқулотда вазиятлар (табиий офатлар, технологик жараён ишдан чиққан)да, педагогик низолар юзага келганда оқилона қарор қабул қилиш, тўғри ҳаракатланиш малакасига эгалик. Ушбу малакаларга эгаликни ифодаловчи компетентликка хос сифат – бу ...
|
технологик компетентлик.
|
экстремал компетентлик
|
ижтимоий компетентлик
|
махсус компетентлик
|
|
1
|
158
|
Педагогнинг ўз устида ишлаши неча босқичда кечади?
|
5 босқичда
|
3 босқичда
|
7 босқичда
|
4 босқичда.
|
|
1
|
159
|
Ўз устида ишлаганда педагогнинг ютуқларини бойитиш ва камчиликларни бартараф этиш юзасидан аниқ қарорга келиши қайси босқичда рўй беради?
|
2 босқичда
|
1 босқичда
|
3 босқичда
|
4 босқичда.
|
|
1
|
160
|
Ўз устида ишлашнинг 1-босқичида педагог томонидан қандай ҳаракатлар ташкил этилади?
|
ўз фаолиятини таҳлил қилиш асосида ютуқ ва камчиликларини аниқлаш
|
ушбу қарор бўйича амалий ҳаракатларни самарали ташкил этиш йўлларини излаш
|
ютуқларини бойитиш ва камчиликларни бартараф этиш юзасидан аниқ қарорга келиш
|
қабул қилинган қарорнинг изчил бажарилишини доимий назорат қилиб бориш.
|
|
1
|
161
|
Педагог томонидан касбий фаолиятда ташкил этаётган ўз амалий ҳаракатлари моҳиятининг ўрганилиши – бу ...
|
ўзини ўз таҳлил қилиш
|
