rm – m- нчи зонани радиуси ∆Sm= Sm - Sm -1 (3) Охирида (3) тенгламани ҳисоблашимиз керак (яъни, m-нчи зона билан m-1 зона юзаси). Шаклдан: (4) hm2 = ( )2 – 2 ; = ( )2 бундан сферик сирт сегментининг баландлиги (5) λ нинг қиймати жуда кичик бўлганлиги учун → 0 бўлади. У ҳолда (6) Ниҳоят, (7) (7) га асосан зонанинг юзаси m га боғлиқ эмас. Бунинг физик маъноси m жуда катта бўлмаган зоналар учун Френель зоналарининг юзаси бир-бирига яқин бўлади (яъни rm кам фарқ қилади). (7) га асосан зонанинг юзаси m га боғлиқ эмас. Бунинг физик маъноси m жуда катта бўлмаган зоналар учун Френель зоналарининг юзаси бир-бирига яқин бўлади (яъни rm кам фарқ қилади). (4) тенгламага асосан га тенг. m - нинг унча катта бўлмаган қийматлари учун сегмент баландлиги << а (а - тўлқин сиртининг радиуси). У ҳолда, га тенг бўлади, (6) га асосан ёки (8) (8) тенгламадаги а,в,λ катталиклар ўзгармас, шунинг учун зоналар сони ошиб бориши билан унинг радиуси га ошиб боради. Масалн: r1 = 0,5 мм бўлса, r2 = 0,5 = 0,5 ва ҳоказо. 4. Асосий хулосалар 1.Френель зоналари дифракция манзараларининг амплитудасини топиш имкониятини беради. 2.Френель зоналарини Р нуқтасидаги электромагнит тўлқиннинг тебраниш амплитудалари кетма-кет монотон камайиб боради. Яъни А1 > А2 >А3,...., демак марказий дифракцион манзарадан узоқлашган сари кейинги максимумларни интенсивлиги камайиб боради. 3.Иккита қўшни зоналарнинг Р нуқтада ҳосил қилган тебраниш фазаси π
Do'stlaringiz bilan baham: |
