"Анатомия ва гистология" кафедраси остеология, синдесмология ва миология фанидан маъруза матнлари
Download 0.72 Mb.
|
ADav
- Bu sahifa navigatsiya:
- МАЪРУЗА № 1.
- Маърузанинг режаси
|
МУНДАРИЖА:
Анатомия фани хаqида тушунча ва унинг йoЪналишлари. Анатомия фанининг тарихи. Анатомия фанининг oЪрганиш усуллари. Суяклар тузилиши ва турлари. 5. QoЪл, чаноq хамда оёq сохасидаги суяклар анатомияси. МАЪРУЗА № 1. Мавзу: Анатомия фани ва унинг тарихи. Анатомияни oЪрганиш усуллари, суякларни турлари, тана сохасидаги суякларнинг ва qoЪл суякларнинг функционал анатомияси. Чаноq ва оёq сохасидаги суякларнинг анатомияси. Маqсади: Талаба ушбу маърузада "Одам анатомия" фани нимани oЪрганади, унинг маqсад ва вазифаларини билиши тиббиётни oЪрганиш "Одам анатомия" сидан бошланишини oЪqтириш ва одам анатомиясини oЪзлаштирмай туриб бошqа фундаментал фанларни ва клиник фанларни oЪрганишни иложи йoЪq эканлигини билдириш. Бу маъруза яна oЪз ичига суякларни турлари ва такомили, qoЪл, оёq ва чаноq суяклари анатомиясини oЪз ичига олган. Маърузанинг режаси: Анатомия фани хаqида тушунча ва унинг йoЪналишлари. Анатомия фанининг тарихи. Анатомия фанининг oЪрганиш усуллари. Суяклар тузилиши ва турлари. QoЪл, чаноq хамда оёq сохасидаги суяклар анатомияси. Медицина фани инсон организмини яшаш жараёни ва уни согЪлигЪини oЪрганувчи фан бoЪлиб, врачлар ана шу жараён бузилиб, хасталик келиб чиqqанда, хасталикни аниqлаш ва уни даволаш билан шугЪулланадилар. Хаста бoЪлган инсонни касалини аниqлаш ва даволаш учун аввало инсон организмини тузилишини билиш керак. Инсон организмини тузилишини oЪрганувчи фанга анатомия дейилади. Анатомия биология фанларга киради. Анатомия Эмбриология билан богЪланган холда oЪрганилади, чунки органларни тузилишини яхши тушунмоq учун ушбу органларни эмбрионал такомилини билмоq керак. Анатомия термини qадимги юнонча "анатемео" кесаман сузидан келиб чиqqан бoЪлиб, кесиб oЪрганиш маъносини беради. Хозирги ваqтда ушбу термин анатомия фанини тoЪла qамраб ололмайди, чунки мурдани кесиб куриш анатомияни oЪрганиш методларидан биттасигина бoЪлиб, классик метод бoЪлиб qолади албатта. Анатомияни oЪрганишда мурдани кесиб куриш асосий метод бoЪлиб келган, шундай бoЪлиб qолади. Лекин илмий техника тараqqиёти рентген нурини кашф этилиши натижасида одам организмини тузилишини тирик одамда куриш, oЪрганиш имкониятлари тугЪилди. Хозирги замон илм, фан тараqqиёти нуqтаи назаридан анатомия нимани oЪрганади деган саволга, анатомия одам организмини формаси, унинг тузилиши ва тараqqиёт qонуниятлари, ана шу органларни бажарадиган иши функцияси ва уларни атроф мухитга богЪлаб oЪрганувчи фан деб жавоб бериш тoЪgЪри бoЪлади. Бизда анатомияни илмий асосда oЪрганиш заминида илгор фалсафа, диалетик материализм ва илмий давринизм ётади. Анатомияни oЪрганишни qадимги-шаклан oЪрганиш, органларни фаqат ташqи кoЪриниши шаклигина, уларнинг бажарадиган ишларисиз ва тараqqиётисиз бoЪлган, шунинг учун бу метод одам организмини oЪрганишда бирёqлама-метофизик йoЪналиш деб qораланган. Анатомия фан сифатида икки даврни босиб oЪтган. Фактлар тoЪплаш. ТoЪпланган фактларни умумлаштириш ва qонуниятларини аниqлаш. Хозирги замон анатомияси организм ва органларни oЪрганганда уларни аниqлаб oЪрганади. Бунинг учун хар бир органни бир-бири билан муносабати ташqи мухит билан муносабати ва тараqqиёт билан богЪлаб oЪрганилади. Аниqроq qилиб айтганда анатомия диалетик методида oЪрганилади. Метофизикага qарши oЪлароq, диалетика-таъкидлайдики, табиатда хамма нарса бир-бирига богЪлиq. Одам организм алохида аъзоларнинг механик йигЪиндисидан иборат булмай, у бир бутун система умумий яшаш шароитига эгадир. Диалетика таъкидлашича, табиатда хамма нарса тараqqий этади, харакатда бoЪлади ва oЪзгариб туради. Инсон организми хам тугЪилгандан бошлаб то oЪлгунча доимо oЪзгаршида бoЪлади. Бундан ташqари инсон организми тур сифатида хайвонот оламини узоq йиллар давом этган эволюция тараqqиётини махсулидир. Шунинг учун хам анатомия инсон организмини хозирги тузилишини oЪрганибгина qолмай уни qадимги хайвонот дунёси эволюцион тараqqиёт билан oЪрганилади. Хуллас, одам анатомиясини филогенези ва онтогенезини билиш, организмни хозирги тузилишини яхши oЪрганишга ёрдам беради. Хайвонот оламини узоq (кoЪп минг йиллик) йиллар давомида тараqqий этиш-филогенез дейилса, хар бир инсонни она qорнида пайдо бoЪлган кунидан бошлаб токи тугЪилиб qариб oЪлгунча бoЪлган тараqqиёти-онтогенез дейилади. Демак, филогенез миллион йиллар билан oЪлчанса, онтогенез 70-80 йилда oЪтади. Инсон тараqqиёти жамият тараqqиёти билан бирга кечади. Антропогенез деб шунга айтилади. Антропология одамни табиий тарихини жамият тарихи билан богЪланган холда (чунки инсон шу жамият аъзоси) oЪрганади. Антропологик далилларга кoЪра одам хордаликлар типига, умуртqалилар типчасига сут эмизувчилар синфига, приматлар авлодига тафаккурлик инсон оиласига киради. Тик туриб юриш oЪз навбатида бошqа морфологик oЪзгаришларга сабаб бoЪлди. Чунончи, умуртqа погЪонаси, qoЪл ва оёq суякларини морфологик oЪзгариши шулар жумласидандир. Шундай qилиб, инсон oЪзининг хайвонот дунёси билан умумий биологик тарихга эга бoЪлиши билан бир qаторда, социал факторлар таъсирида oЪзида хосил бoЪлган янги сифат oЪзгаришлари мавжудлиги билан хайвонлардан кескин фарq qилади. Метафизикага qарши, диалетик материализм шуни таъкидлайдики, тараqqиёт жараёни шунчаки оддий oЪсиш жараёни эмас, бу oЪсиш жараёни oЪта мураккаб бoЪлиб, бунда тарqqиёт аста-секин, арзимаган кичик oЪзгаришлардан туб oЪзгаришларга qараб ривожланади. Бу жараён тoЪпланиб борган сон oЪзгаришлари кескин сифат oЪзгаришларига олиб келади. Диалетика таъкидлайдики, шакл ва функция, мазмун ва шакл доимо бирга бир-бирига богЪлиq, бирини oЪзгариши иккинчисини oЪзгаришини таъминловчидир. Шунинг учун хам анатомия одам гавдасини ва уни алохида аъзоларини oЪрганар экан, уларни фаqат шаклинигина oЪрганиш билан кифояланмай, ана шу аъзоларнинг функциясини бирга (шаклга богЪлаб) oЪрганади, яъни функционал анатомияни oЪрганади. Шундай qилиб, хозирги замон анатомиясига эволюцион ва функционал йoЪналиш хосдир. Одам организмини бир qанча алохида системаларини oЪзида мужассамланган мurаккаб тузилишга эга бoЪлганлиги туфайли, анатомияни oЪрганиш система бoЪйича амалга оширилади ва умуман системалар орасидаги oЪзаро алоqалар, бир-бирига богЪлиqлик борлиги, айниqсa бу oЪрнида нерв системасини бошqарувчанлик функциясига катта ахамият берилади. Анатомия фани бир неча йoЪналишларга бoЪлинади: А). Топографик анатомия - аъзоларни одам танасида жойлашиши, qoЪшни аъзоларга муносабати, qон томир ва нервларни qаердан qандай жойлашишини oЪрганади. Клиник практикада катта ахамиятга эга бoЪлганлиги учун клиник анатомия деб хам аталади. Б). Пластик анатомия - одам гавдасини ташки тузилиши - киёфасини oЪрганади. Ушбу билимлар рассомлар ва хайкалтарошларга зарурдир. Шунинг учун хам пластик анатомия рассомчилик институтларида oЪрганилади. В). Солиштирма анатомия - турли органларни турли хайвонларда тузилишини oЪрганиш, бунда зоологик босqичда секин аста юqорига кoЪтарилган сари органларнинг тузилиши аста секин мураккаблашгани кузатилади. Г). Патологик анатомия - органларни тузилишини патологик oЪзгаришларга учраганда (паталогияда) oЪрганувчи фан. Д). Динамик анатомия - организмларни харакат жараёнида урганувчи йуналиш бoЪлиб, физкулЪтура институтларида oЪрганилади. Анатомия oЪз навбатида qатор бошqа фанлар билан боглангандир, физиология, хирургия ва бошка клиник фанлар шулар жумласидандир. Масалан, физиология бир бутун (мужассам) организмни анатомиядан фаркли oЪлароq фнукционал методлар ёрдамида oЪрганса, гистология ана шу органларни микроскоп методлари ёрдамида oЪрганади. Qолаверса, анатомия билан гистология бир фан морфологияси хисобланади. Анатомия фани qадимий фанлардан бoЪлиб, одам мурдасини кесиб oЪрганиш диний аqидаларга кoЪра гунох хисобланган. Айрим кишилар мурдаларни кесиб oЪрганганлиги учун улим жазосига хукм qилинган. Анатомияни хаqиqий ривожланиши qадимий юнонлар мамлакатида бошланган. Юнонистонда рухонийлар хукмрон бoЪлмаганлигидан, кoЪпгина фанлар qатори тиббиёт фани хам яхши ривожланган, хамда Кос ва Книдос мактаблари ташкил этилган. Бу мактабларда бошqа олимлар билан бир каторда Гиппократ, Пифагор хам тарбия топган. Гиппократ (эармиздан 460-377 йиллар илгари яшаган) 27 та асар ёзган. Бу маълумотларда 2000 йил мобайнида фойдаланиб келинган. Гиппократ юрак ва qон томирлар тузилиши тугЪрисида маълумот бериб, артерия томиридан хаво юради деган фикрни илгари сурган ва нервларни пайлардан ажрата олмаган. Артерия номи (aer-хаво, tereo-олиб боради) ана шундан келиб чиqqан. АристотелЪ (эр. 384-322) яшаган бoЪлиб, Юнонистоннинг атоqли олими, файласуфи, анатоми. У нервларни пайлардан фарqи борлигини исботлаган. Qон томирларни юракдан бошланишини, аортани биринчи бoЪлиб кoЪрсатиб берган. Герофил (эр. 304 йил илгари яшаган) Александрия шахрида oЪqиган ва сарой врачи бoЪлиб ишлаган. У органларни ички тузилишига qизиqиб, уларни биринчи марта кесиб oЪрганган. (анатомия-anatеmio, яъни "кесаман", "ёраман" сузи хам ана шундан келиб чиqqан). У кoЪкрак мускуллари, юракни, qон томир ва периферик нервларни oЪрганган. Сезувчи ва харакатланувчи нервларни аниqлаган. Римлик Клавдий Гален (130-201) анатомия, физиология, фалсафа ва биолоигя фанларини мукаммал oЪрганган. У организм oЪз навбатида уч хил рух орqали бошqаради деган: 1-рух жигарда пайдо бoЪлиб, веналар орqали. 2-рух юракда вужудга келиб, у артериялар воситасида организмга тарqалади. 3-рух мияда пайдо бoЪлиб, нервлар орqали лорганизмнинг барча qисмларини идора qилади. Гален суяклар. Бойлам ва мускулларни, бош ва орка мия анатомиясини oЪрганган. Биринчи бoЪлиб асосий суякни номлаган. ВилЪям Гарвей (1578-1637), анатом ва физиолог бoЪлиб, oЪз кузатиш ва тажрибаларига асосланиб 1628 йили эълон qилинган "хайвонларда юрак ва qон харакати тoЪгЪрисида анатомик текширишлар" деган илмий асарида катта ва кичик qон айланиш системасини тарихда биирнчи марта илмий исботлаб берган. Гарвей qон артериясидан венага кoЪзга кoЪринмайдиган майда томирчалар орqали oЪтади деб тахмин qилган. М. МалЪпиги (1628-2694) 1661 йилда артерия билан венани бир-бирига qуйиб турувчи капиллярлар борлигини микроскоп остида кoЪриб исботлади. OЪрта асрлар (V-XI) да диннинг тoЪсqинлик qилишига qарамасдан OЪрта-Осиёда бир qанча машхур олимлар етишиб чиqqан. Ана шулардан бири улугЪ олим ва хаким Абу Али ибн Синодир (980-1037). Европада Авценна номи билан машхур бoЪлган бу олим, фалсафа, адабиёт, математика, химия, астрономия, мусикашунослик ва тиббиёт билан шугЪулланган. У Бухоро шахри яqинидаги Афшона кишлогида тугЪилган. Дастлабки илмни Бухорода олган ва 17 ёшлигидаёq кoЪп фанларни мукаммал эгаллаган. Ибн-сино Хоразм ва Эронда сарой табиби бoЪлиб хизмат qилган. Ибн-Сино 100-дан ортик асарлар яратган, булардан энг йириги "Тиб конунлари" 1000 йилларда ёзилган. Китоб 5 жилдлик (томлик) бoЪлиб. Биринчи жилди анатомия ва физиологияга багЪишланган. Ибн Сино oЪзини буюк ва oЪлмас асарида жахонда тиббиёт сохасидаги барча маълумотларни тoЪплабгина qолмасдан, oЪз кузатишлари, текширишлари ва хулосалари билан тиббиёт илмини бойитган. Китоб турли тилларда 40 маротаба нашр qилинган. У дунёнинг хамма мамлакатларида 600 йилдан зиёдрок муддат ичида Тиббиёт олий билимгохларида oЪqув qoЪлланма бoЪлиб келди. Ибн Сино организмни oЪрганишда одам конститутциясига биринчи бoЪлиб эътибор берди. "Тиб qонунлари" асарида ички касалликлар, хирургия, фармакалогия, гигиена ва тиббиётнинг бошка сохалари тугЪрисида маълумотлар берилган. "Тиб qонунлари" биринчи марта Тошкентда (1954-56 йилларда) босилиб чиqqан. Анатомия фанига qизиqиш уйгЪониш (XII-XIII асрларда) Италияда ва кейин Францияда очилган тиббиёт мактабларида бошланади. Олимларни талаби билан хар 5-йилда бир марта мурда очиб oЪрганишга рухсат берилган. Натижада дунёда биринчи марта 1326 йилда Мондинода Люци (1375-1327) икки мурдани кесиб oЪрганиб, олинган маълумотлар асосида анатомия дарслигини ёзган. Леонардо До Винчи (1452-1519) Италиялик олим, рассом. Одам расмларини тoЪгЪри чизиш учун 30-дан ортик мурдани кесиб oЪрганди. Андрей Везалий (1452-1519) Венеция университетида анатомия профессори бoЪлиб ишлади. У жуда кoЪп мурдани кесиб oЪрганди, хайвонларда тажриба oЪтказди. Шулар асосида "Анатомия жадваллари" атласини ва одам танасини тузилиши тoЪгЪрисидаги етти китобини ёзди. Б. Евстахий (1510-1574). У кoЪпроq органларни ривожланиши билан шугЪулланди. Тишлар, буйраклар, эшитув органларини oЪрганиб, биринчи марта халqум билан oЪрта qулоq бoЪшлигЪини qoЪшиб турувчи эшитув йoЪлини аниqлади. Анатомия китобини ёзди. И. МеккелЪ (1714-1774) ёнбош ичак усимтаси (Меккель дивертикули)ни, qанот танглай. Жаг ости нерв тугунларини, уч шохли нерв тугунларини жойлашган чуqурчасини тасвирлаб берди. И. Гассер (1727-1773) уч шохли нерв тугунини аниqлади (Гассер тугуни дейилади). И. Пуркиние (1787-1869) суяк хужайралари, юрак мускулларидаги алохида oЪтказиш толалари ва нерв толаларини микроскопик тузилишини oЪрганди. Россияда биринчи бoЪлиб XVII. 1654 йилда Москвада биринчи тиббиёт мактаби очилган. Бунга сабаб Россияда тоун эпидемиясини тарqалиши бoЪлган. Пётр I (1715) Петербургда ва (1717) Кронштатда харбий госпиталлар qошида тиббиёт мактабларини очишни буюрган. Узи Голландияда бoЪлганда Ф.Рюишдан анатомик препаратларни тайёрлашни oЪрганган. Пётр I нинг ташаббуси билан 1798 йилда Петербургда Тиббиёт академyaси ташкил этилган. Бу академияда Ломоносов ишлаган. У анатомияни oЪрганишни давом этган, кoЪзга кoЪринмайдиган заррачаларни oЪрганишда микроскопни ахамиятини кoЪрсатиб берган. М.В.Ломоносов ташаббуси билан очилган университет (1755) qошида тиббиёт факулЪтети бoЪлган. Унда анатомиядан дарс берилган. А.П.Протосов (1724-17760 Ломоносовнинг шогирди. Биринчи рус академиги, анатом. Одам анатомиясини курсини Россияда биринчи бoЪлиб рус тилида oЪqиган ва хазм системасини oЪрганган. Е.О.Мухин (1766-1850) Москва университетида анатомиядан дарс берган, анатомия музейини ташкил этган. Олим "Анатом булмаган врач фаqат фойдасизгина бoЪлиб qолмай, балки зарарли хамдир" деган фикрни илгари сурган. И.П.пирогов (1880-1881 ) рус харбий дала хирургиясини асосчиси. У орасида мускуллар, qон томирларини oЪрганади. Юqорида номлари келтирилган олимлар qатори хазм системасини oЪрганишда академик К.А Зуфаров, С.К.Касаткин. П.О.Исаев, qон томирлар системасини oЪрганишда В.В.Куприянов, Б.В.Огнев, Е.П.МелЪман, Р.И.Худойбердиев, С.А.Долимов, лимфа анатомиясини oЪрганишда В.Н.Терновский, Н.К.Ахмедов, Х.З.Зохидов ва бошqа олимлар анатомия фанининг ривожланишида oЪзларини муносиб хиссаларини qoЪшдилар ва qoЪшмоqдалар. Download 0.72 Mb. Do'stlaringiz bilan baham: 
|