Deutsche crammatik in übungen

СЎЗ Б О Ш И
М ус тақ иллик ш ароф ати билаи Республикамизда ч е т т и л л а р -
ни ўрганиш га ва ўқ итиш га бўлган талаб тоб ора ортиб бормок,- 
да. З е р о ки бугунги кунда жаҳондаги т а р а қ қ и й этган давлатлар 
қаторидан ўзига муносиб ўрин эгаллашга ин ти ла ётган м ам ла- 
к а т и м и з н и н г бундан к ейинги рав н ақ и ва т а р а қ қ и с т и учун. чет 
эл л и к ш е р и к л ар и м и з б илан ҳам жиҳатликда ўз буюк к елаж аги- 
ии қураётган халқ и м и з учуп чет ти л л ар н и м укам м ал б и л и ш -
н и н г аҳамияти бсҳад катта. М аълум ки, таълим тўғрисидаги Қо- 
нунда чет ти л л ар н и ўқит и ш н и н г янги т е х н о л о ги я с и и и ишлаб 
ч и қ и ш г а , и н т с н с и в л а ш т и р и л г а н усу л л а р д а н ф о й д а л а н и ш г а ,
намумали, давр талабига ж авоб берадиган д а р с л и к л а р , қўллан- 
малар ва луғатлар яратиш га алоҳида эътибор берилган. Ч унки 
ўқувчи ёшларга чет ти л л а р н и ўргатмай туриб, у ларн и ривож - 
л ан г ан давлатларга ўқишга ю бориш ва ўша д авлатлар ютуғидан 
баҳрам анд бўлиш, жаҳон анд озасига мос к елад иган етук мута- 
хассислар етказиб чи қ а р иш м ум кин эмас.
М у а лл и ф ушбу д а р с л и к н и ёзиш ж а р аё н и д а чет т и л л а р н и
ў қ и ти ш бўйича ўртага қўйилаётган талаблардан келиб чиқиб , 
уларни т е з р о қ ўр га н и ш и и и г яиги усулларини излаб то п и ш г а ва 
та д б и қ этиш га ҳаракат қилди.
Б у и и н г учун эса ў з и н и н г 40 йилдан к ў п р о қ п ед агогик фао- 
л и я ти да вом и д а тў плаган та ж р и б а м аҳоратини и ш га солди. чет 
ти л л а р н и ўқитиш у слуб иёт ииинг сўнгги ю тук ^арид ан ф ойд а- 
ланди.
“ Н с м и с тили грам м атик аси машк,ларда” дар сл и г и Р еспуб- 
л и к а м и з чет тиллар университетлари, институтлари ва ф акуль- 
те т л а р и н и н г I —II курс талаб аларига м ўлж аллангаи бўлиб, олий 
ва ўрта махсус таълим вазирлиги томонидан тасдиқланган (“Уни- 
верситет таълими учун хорижий филология бакалаври мутахассис- 
лиги бўйича ўқувдастури” Т., Университет, 1997) н е м и с т и л и ама- 
лий грамматикаси курсининг янги дастури ҳамда Ўзбекистон Дав- 
лат жаҳон тиллари университети олмон тили грам м а ти кас и ва 
тарихи каф едраси т о м о н и д а н тузилган “ Ў з б ек и ст о н Р сспубли- 
каси махсус о лий ўқув юртлари учуи р о м а н - ге р м а н ф и л о л о г и я - 
си бакалав ри мутахассислиги бўйича ўқув д а с т у р и ” (TouiKeHT,

---

1998) асосида 304 соатга мўлжаллаб ёзилди. Д а р с л и к д а н на ф а - 
қат бўлажак нем и с тили мутахассислари, балки, мактаб, ли ц е й , 
коллеж, ҳумар-билим юртлари ўқувчилари, пох о р и ж и й ф акуль- 
теглар талабалари, н е м и с тили ўқитувчилари. ас п и раи т ла р, шу- 
пингдек иемис ти лини мустақил ўрганувчмлар ,\ам ф о й д ал ап и ш - 
лари мумкин.
С ир эм аски, ам ал и й грамматика ф а н и га к ейинги йилларга- 
ча “ Қоидалар й и ғ и н д и с и ” сиф атида қараб к елинди, у тил ам а- 
лиёти билан узвий боғлаб олиб борилмади. Аслида эса, ам алий 
грамматика ф а қ а т “ Қ ои д ала р й и ғ и н д и с и ” бўлиб гина қ олм ай, 
балки, та л а б а л а р н и н г қ айси чет ти лини ўрганаётган бўлсалар, 
ўша ти лн и т е з р о қ ўрган и ш лари ва ўша тилда равоп гап и р и ш н и
ўзлаш тириб о ли ш лари учун хизмат қилади. Ў з б ек и ст о н Р еспуб- 
ли ка си д а узлуксиз т а ъ л и м н и н г ж орий этилиш и эса бундай дарс- 
ли к к а бўлган талаб ни яна да кучайтнриб юборди, чунки олий 
ўқув ю ртларига кирувчилар учум чет тиллардан (жумладан пс- 
м ис ти ли д ан ҳам) тузилган тестлар м а т е р и ал и н и н г 80—85%ини 
грамматик м атериаллар т а ш к и л этади. Шу ж и \ а т д а н ишомч би- 
л ан айтиш м у м к и п к и , д а р с л и к талабаларнимг олий ўқув юртла- 
рига кириш учун тестга бўлган барча талабларини тўлиғича қон- 
диради.
Д а р с л и к н и н г ас о си й м ақсади ва вазифаси:
а) ч егараланган грам м а ти к ва л е к с и к материал асосмда тала- 
баларга н ем исч а тўғри гапириш ва ёзи ш н и ўргатиш;
б) нем ис т и л и н и чуқур ва атрофлича ўрганиш учуп пойде- 
вор вужудга к елтириш .
Д а р с л и к к а м у а л л и ф н и п г 1990 йилда “ Ў қ и т у в ч и ” наш риёти 
том он и да н чоп этилган “ Н ем и с тили гр ам м атик аси н ам уналар- 
д а ” қўлланм аси асос қи ли б олинди. М уаллиф ундаги йиллар 
ўтиши билан э ск и р ган қ арашларни янгилади. йўл қ ўйилган хато 
ва к а м ч и л и к ла р н и тузатди, мисол ва м а ш қ л а р н и н г маълум қис- 
мини алм аш т ирд и , муҳим, янги грам матик м авзулар (пассив, 
партицип I, ва II. и н ф и н и т и в , zu ли ва zu си з и н ф и н и т и в л а р . 
и н ф и н и т и в гуруҳлар, отлашган си ф а т ва п ар т и и и п I ва II н инг 
турла н и ш и , ф е ь л л а р н и н г предлоглар билаи бо ш қ ар у в и , кўчир- 
ма ва ўзлаш тирм а гаплар, к о н ью н кти в. умипг презентал ва пре- 
теритал за м о н ш ак л л ар и , к о н ъ ю н к т и в н и н г мустақил ва эргаш , 
ш унингдек кўчирма ва ўзлаш тирм а гапларда қў л л а н и ш и ва \. к . )
б илан бойитди. Ўрта мактаб билам олий ўқув гарти ўртасида 
узвийликни йўлга қўйиш ва узлуксиз таълимии ж орий этиш мақ- 
садида д а р с л и к к а ўрта м а к т а б н и к г юқори с и и ф л а р и , чет тиллар 
институтлари ва уп и ве р си те тл ар и н и и г I —II к урсларига мўлжал- 
ланган д а р с л и к ва қўлланмалар, ш уииигдек Гермаиия Ф едера- 
тив Р еспуб ликасид а х о р и ж и й талаб аларни I— II курсда ўқ и ти ш -

---

да ф о й д а л а н и л а д и га н м а т е р и ал л ар н и н г лек си к ас и асос қ и л и б
олинди. Д а р с л и к 76 мавзу (параграф)д ам иборат бўлиб, ҳар бир 
мавзу 4 қ и с м га бўлииади:
1) биринчи қисм-назарий қисм (Abschnit 1, Theoretischer ТеП)да 
нем ис ва ўзб ек тилларида баём қи ли н га н грам матик қ оидадан 
сўнг, уии а н и қ р о қ ва кўргазмали иф од алаш мақсадида, мавзуга 
оид жадвал ва нам уиалар бсрилди;
2) иккинчи қисм (Abschnitt 2, Paarweise АгЬек)да талабалар 
и к к и к и ш и бўлиб, ж уф т ҳолда и ш лаш лари учун м а ш қ л а р бе- 
рилди. Машк^парнинг ҳаммаси ш артли ком м ун и ка ти в м аш қ ла р
бўлиб, оғзаки иутқни ўстиришга қаратилган. Талабалар бу м аш қ - 
л а р н и б а ж а р и ш га к и р и ш и ш д ан олди п , бириич и қисмдаги грам- 
м атик қ о и д а н и мустақил иш лаб ч и қ и ш л а р и , онгли туш ун и б , 
ўзл аш т и р и б олиш лари шарт.