О. Р о з щ о в, С. O f a e b, М. М а Х м у д о в, Б. А д и з о в


жуд: Ильина Т. А. Структурно—системный


Download 2.23 Mb.
Pdf ko'rish
bet13/61
Sana10.11.2023
Hajmi2.23 Mb.
#1761534
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   61
Bog'liq
ТАЪЛИМ ТЕХНОЛОГИЯСИ

жуд: Ильина Т. А. Структурно—системный 
подход к организации обуче­
ния. М: Знание, вып. I. 1972;, Кларин М. В. П едагогическая технология в 
учебном процессе: М: Знание 1989; Р ози^ов О. Р. У збек тилидан д ар е тип- 
лари Т: 1976: Ц урульников А. М.Проблемы систематизации целей современ­
ной общеобразовательной школы. Диссертация, 
М: 1978.
* И. А. Каримов. «Б аркам ол авлод 
орзуси». Т.: «Шарц», 1999 й.
15


}$ар то м о н л а м а етук — ком ил инсон хал ^ и м и з, д а в л а т и м и з н и н г 
м а к т а б о л ди га ^уй ган умумий м а ^сад и д и р .
Т а ъ л и м технологиясининг м а р к а з и д а
б о л а ш ахси ётади. 
Ш а х е ту зи л и ш и г а к у р а м у р а к к а б з^одиса булиб, у ф а о л и я т д а - 
гина р и в о ж л а н а д и . «К о м и л инсон» м уам м оси з^ам Ш а р ^ педа- 
гоги касид а а л л а ц а ч о н ^уй и лга н м а с а л а д и р . )(озирги 
п а й т д а
бу м уам м он ин г айрим соз^аларига оид м ахсус и з л а н и ш л а р з^ам 
м а в ж у д . Эндиги в а з и ф а т а ъ л и м - т а р б и я
и ш л ари н и
м уттаси л
р и в о ж л а н и ш д а г и ко м и л инсон 
эз^тиёжларига 
мослаш ти риш - 
дир.
Т аъ ли м н и н г ум ум п ед агоги к м а^сад и . П е д а го г и к ж а р а ё н н и н г
м а ц е а д л а р и н и а н и ^ л а ш у л а р н и соб и тл аш ти ри ш эм ас, ак синча, 
м а ц е а д л а р н и ё ш л а р н и н г м аъл ум оти , ри в о ж л а н и ш и , т а р б и я си г а 
м у в оф и ц л а ш ти ри ш , бинобарин, м а к т а б м а о р и ф и
соз^асидаги 
иж ти м ои й в а зи ф а н и з^ал э ти ш га 
ц арати ш д и р. 
М а к т а б л а р д а
у ц и ти л ад и га н б а р ч а У^ув п р ед м етл ар и ягон а м а ц е а д г а — етук, 
ком ил инсонни т а р б и я л а ш г а х и з м а т ^и лад и . 
}^ар 
бир 
У^ув 
предм ети у зи г а оид м а цеад ни а м а л г а ош и ри ш га й унал ган. М а - 
с а л а н , тар и х н и н г м а ^ с а д и — инсоният 
ж а м и я т и н и н г
п ай до 
б^лиш и, та р а ц ц и ё т босцичлари тугри си даги б и л и м л ар н и у р га- 
тиш й;ули б ^ л а н з^ациций в а т а н п а р в а р ф у ц а р о л а р н и ети ш ти ри б 
ч ицариш б улса, она тилининг м а ц е ад и б о л а л а р д а нутц м а д а - 
ниятини т а р б и я л а ш д и р . Б у ерд а нутц м а д а н и я т и кенг м аъно- 
д а тил ва н у п д а оид б и л и м л ар , куникма-малакалар, ижодий 
ф а о л и я т т а ж р и б а с и , т и л га м у н о с а б а т л а р м а ж м у и м а ъ н о с и д а 
ц у л л а н м о ц д а.
}^озирги п ай тд а та ъ л и м н и н г у м ум п ед агоги к м а ц е ад и ну^ул 
бир йул б и л ан — и ж ти м ои й -гум ан и тар, таб и и й т а й ё р г а р л и к к а
оид уцув п ред м етл ари н и а ж р а т и ш , ч е г а р а л а ш ва у л а р н и уцув 
р е ж а л а р и г а ки ри тиш йули б и л ан а м а л г а о ш и р и л м о а д а . Т а ъ ­
лим ни н г ум ум п ед агоги к м а ц е а д л а р и н и и ш л аб чи^иш, конкрет- 
л аш ти р и ш н и н г иккинчи усули з^ам м а в ж у д : з^ар бир у^ув пред- 
метини у^и ти щ н ин г умумий м а ^ с а д и н и ан и ц л а ш ва шу асосда 
у ёкй бу уцув предмети буйича ш а к л л а н т и р и л а д и г а н ф а о л и я т
у сул л ари н и з^исоблаб чи^иш, у л ар н и д астур, д а р с л и к л а р г а кй- 
р итиш дир. К ейинги п а й т л а р д а д а в л а т т а ъ л и м с т а н д а р т л а р и н и
т а й ё р л а ш д а , ай ри м д а р с л и к м у а л л и ф л а р и ф а о л и я т и д а иккинчи 
усул га м о й и л л и к сезилм оц да.
Т а ъ л и м н и н г у м ум п ед агоги к м а ц е ад и н и иккинчи усул воси- 
т а с и д а а н и ц л а ш т а ъ л и м технологияси г о яс и га мос ке ла д и . И ш
ш у усул б и л ан т а ш к и л э т и л г а н д а , з^ар бир уцув предметининг 
м а ц е а д и алоз^ида-алоз^ида к о н к р е т л а ш т и р и л а д и ( 1 ) ,  уцув ма- 
те р и а л л а р и т а р к и б и д а у з л а ш т и р и л и ш и л ози м б у л га н Уцув эле- 
м е н тл ар и а ж р а т и л а д и (2 ) , з^ар бир у^ув элм ен тин и у зл а ш т и р и ш
м а ц е а д л а р и а ж р а т и л а д и (3 ).
Уцув элементи — 
у ^ у в м а тер и ал и н и н г д и д а к т и к иш лов бе- 
р и л га н э н г кичик бирлиги. Уцув э л е м е н т л а р и н и н г ^уй и да ги ч а 
хусу с й я тл ар и м а в ж у д .
А д е к в а т ли к  — уцув элем ен ти ни н г 
м а к о н д а ги
хусусияти.
16


)^ар бир уцув м а тер и ал и тар к и б и д а ф а ц а т ва ф а ^ а т унга оид 
уцув элементи а ж р а т и л а д и .
Б и р -б и р и га б о г л и ц л и к  — УКУВ элементининг 
и нф орм ати к 
хусусияти. У бир уцув элементи тулиц у зл аш ти р и л г ач , иккин- 
чисига утиш зарурл и гин и курсатади .
Б и р -б и р и н и тулдириш — 
уцув 
элементининг 
зам о н д аги
хусусияти булиб, у кейинги уцув элементини урган и ш
бил ан
олдинги уцув элементини у зл а ш т и р и ш у р тас и д а вац тли интер­
в ал курсаткичдир.
У ^ув элементининг ^ийиЬлиги унинг ф ун кц ион ал хусусияти 
булиб, у у зл аш ти р и ш ж а р а ё н и д а бола ф ао л и яти интенсивлиги- 
ни — а ^ л г а зур бериб и ш л аш и н и б е л ги л а ш улчовидир.
' Опт им аллик — уцув элементининг мицдорий хусусияти б у ­
либ, унга кура у р ган и л а ётг ан и нф орм ац ияни н г 
торлиги 
ёки 
кенглиги (к ула м и ) а н и ^л ан ад и .
Т аъ ли м н и н г ум ум п ед агоги к м ацсадини к он кретлаш ти ри ш ни
« У н д ал м а» м авзуси д а таз^лил ^и л ам и з. Б у мавзун и уцитишнинг 
ум ум п едагоги к м а ^ с а д и — у ц увч и ла рга у н д а л м а л а р н и н у т ^ д а
тугри ^ у л л а й олишни ургатиш дир. У н д а л м а л а р н и нутцда цул- 
л а ш г а ургати ш учун 9 та уцув элементи 
а ж р а т и л а д и . 
Уцув 
э л е м е н т л а р и га оид м а ^ с а д л а р 1 -ж а д в а л д а келтирилди.
1 -ж а д в а л

Download 2.23 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   61




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©fayllar.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling