5. Асоратларига кўра (ўпка ва ўпкадан ташқари).
6. Касаллик фазалари бўйича (энг юқори, енгиллашиши, реконвалесценция, чўзилган кечиши).
Пневмония оғирлик даражалари
Симптом
|
Оғирлик даражаси
|
Енгил
|
Ўрта
|
Оғир
|
НС
|
25 дан кўп эмас
|
30 та отрофида
|
40 ва ундан ортиқ
|
PS
|
90 дан кам
|
100 тагача
|
100 тадан кўп
|
to
|
38огача
|
39огача
|
40ова ундан юқори
|
Гипоксемия
|
Цианоз йўқ
|
Цианоз кам ифодаланган
|
Цианоз кучли ривожланган
|
ҚАЕ*
|
Йўқ
|
Кучсиз
|
Ёрқин
|
Зарарланиш кенглиги
|
1-2 сегмент
|
Икки томонлама 1-2 сегмент ёки бутун бўлак.
|
1 бўлакдан кўп, тотал; полисегментар.
|
*) – қон айланиши етишмовчилиги
Асоратлари:
Ўпка:
қон туфлаш;
парапневмоник плеврит;
бронхиал обструкция синдроми;
ўткир нафас етишмовчилиги;
юрак қон томир тизими томонидан (ўпкадан ташқари):
коллаптоид холат (айниқса тик холатда);
Ўткир ўпка - юраги;
ДВС-синдроми;
шок;
анемия.
Чўзилган пневмония – бу ўпканинг ўткир инфекцион – яллиғланиш касаллиги бўлиб, асосан инфилтрат сўрилиши муддати (4 хафта), секинроқ 5-8 хафт ва соғайиш билан тугайди.
Атипик пневмония – бу хужайра ичида кўпаювчи микроорганизмлар: легионелла, хламидия, микоплазмалар томонидан чақирилувчи шаклидир. Бу шакл пневмония одатий клиник ва рентгенологик инфилтратив белгиларсиз кечади. Патогензи бўйича иккиламчи, антибиотиклардан пенициллин ва цефалоспорин қатори препаратлариги кам таъсирчандир.
КЛИНИКА
Характерли синдромлар:
ўткир интоксикация синдроми (холсизлик, иштаха пасайиши, бош оғриғи, миалгиялар, хансираш, юрак уриб кетиши, рангпарлик, хуш бузилиши ва қон босими тушиб кетиши);
Ўпка тўқимаси яллиғланиши синдроми (локал бронхит, ўпка тўқимаси зичланиши, плеврани жараёнга тортилиши);
умумий клиник яллиғланиш белгили синдром (тана харорати кўтарилиши, қалтираш, тунги кучли терлашлар);
Ўткир фазали кўрсаткичлар ўзгариши ( нейтрофил лейкоцитоз чапга силжиш билан, ЭЧТ ортиши, α2-глобулинлар миқдори 10% дан ортиши, СРБ пайдо бўлиши).
Асосий рантгенологик аломатлар:
Катта бўлмаган ўлчамдаги (12-15 ммгача) алвеолага суюқлик йиғилишидан хоси бўлувчи юмалоқ сояланишлар, қуйилиши ҳам муммкин (ўчоқли – қуйилувчи соялар);
Шакли бўйича:
Юмалоқ (тиниқ контурли);
Булутсимон (нотекис контурли);
Лобит кўринишида (бўлакли);
Перисциссурит кўринишида (бўлаклараро тирқиш томондан контурлари тиниқ, паренхима томондан– нотекис).
Do'stlaringiz bilan baham: |