Толалар Бехтерев ядросидан пастки мияча оёқчаси (corpus restiformis) орқали мияча чувалчангининг nucl.fastigii ядросига асосан ўз томонидан йўналади. Марказий вестибуляр йўл вестибуляр ядролардан вестибуляр анализаторнинг пўстлоқ бўлими билан кўрув дўнги орқали боғланган, у тепа - чекка соҳасида жойлашган бўлади. - Толалар Бехтерев ядросидан пастки мияча оёқчаси (corpus restiformis) орқали мияча чувалчангининг nucl.fastigii ядросига асосан ўз томонидан йўналади. Марказий вестибуляр йўл вестибуляр ядролардан вестибуляр анализаторнинг пўстлоқ бўлими билан кўрув дўнги орқали боғланган, у тепа - чекка соҳасида жойлашган бўлади.
- Вестибуляр тизим нерв системасининг бошқа бўлимлари билан чамбарчас боғланган.
- Дейтерс ядросининг хужайраларидан вестибуло-спинал йўл бошланади, бу йўл орқа мия, олдинги шохлари хужайраларига бориб тугайди. Дейтерс ядролари орқа медиал тутам, ретикуляр формация ядролари билан чамбарчас боғланган.
Динамик атаксия Бармок-бурун синамаси- Товон-тизза синамаси- гиперметрия Ромберг синамаси - Бош айланиш
- Мувозанат бузилиши, статик ва динамик атаксия – вестибуляр атаксия
- Нистагм
Тил-ютқун (Glossopharyngeus) нерви - тилнинг орқа 1/3 кисми,
- танглай,
- ýрта қулоқ
- ютқунни сезгисига жавоб беради,
- ютқун мушакларини харакатлантиради
- қулоқ олди сýлак безини иннервация қилади.
- n. alae cinerea –X жуфт БМН билан умумий ядро – юмшоқ танглай, ютқунни, тилнинг орқа 1/3 қисмини, эшитув йýлини ва ноғора пардасини иннервация қилади
- Таъм билиш ядроси (nucl. tractus solitarius)– тилнинг орқа 1/3 қисмида таъм сезишга жавоб беради
Тил-ютқун нервининг ядролари
Do'stlaringiz bilan baham: |