|
бет
|
1-МАЪРУЗА
|
5
|
Фани ўқитишдан мақсад ва унинг вазифаси
|
5
|
КИРИШ
|
7
|
Кимё ва озиқ-овқат технологик тизимлари
|
7
|
13.ИШЛАБ ЧИҚАРИШ КОРХОНАСИНИНГ ИЕРАРХИК ТУЗИЛИШИ
|
9
|
Технологик жараёнлари
|
10
|
2 – МАЪРУЗА
|
12
|
Технологик тизимларини таХлил қилиш синтез қилиш ва оптималлаштириш
|
12
|
ЭХМ ни технологик жараёнлари ва тизимларини тадқиқ қилишда қўллаш
|
13
|
Математик моделлаштириш
|
13
|
Математик моделни қуриш
|
13
|
Мазмуний ифодани тузиш
|
14
|
Математик ифодани тузиш
|
14
|
Математик модел тенгламалар тизимининг таснифи
|
15
|
Моделлаштириш алгоритми
|
15
|
3 - МАЪРУЗА
|
18
|
Экспериментал статистик моделлаштириш усули
|
18
|
Чизиқли регрессия
|
20
|
Регрессион тахлил
|
24
|
4 – МАЪРУЗА
|
28
|
Параболик регрессия
|
28
|
Трансцендент регрессия
|
28
|
Корреляцион таХлил
|
29
|
Курилмалардаги окимлар тузилишининг типик математик моделлари
|
29
|
Идеал сиқиб чиқариш модели
|
30
|
Идеал аралаштириш модели
|
31
|
14.ДИФФУЗИОН МОДЕЛЛАР
|
32
|
Ячейкали модел
|
34
|
Комбинацияли моделлар
|
34
|
5-МАЪРУЗА
|
38
|
Моделлаштиришга мисоллар
|
38
|
Гидравлик идишни моделлаштириш
|
38
|
Иситгични моделлаштириш
|
42
|
6-МАЪРУЗА
|
50
|
Трубасимон иситгични моделлаштириш
|
50
|
Кимёвий реакторларни моделлаштириш
|
53
|
Кимёвий кинетика асослари
|
53
|
Даврий кимёвий реакторларни моделлаштириш
|
54
|
7-МАЪРУЗА
|
54
|
Трубасимон кимёвий реакторларни моделлаштириш
|
59
|
Технологик жараёнлар ва тизимларини Хисоблаш эксперименти ўтказиш йўли билан ўрганиш.
|
59
|
Хисоблаш эксперименти тўғрисида тушунча.
|
63
|
Технологик жараёнларни таХлил қилиш вазифалари
|
63
|
ХЭ ни ташкил қилиш. Хисоблаш-технологик эксперименти-ХТЭ.
|
64
|
8-МАЪРУЗА
|
64
|
Кимё ва озиқ-овқат технологик жараёнлар ва тизимларини оптималлаштириш. Асосий тушунчалар ва таърифлар
|
68
|
Технологик жараёнларининг самарадорлик кўрсаткичлари
|
68
|
Оптималлик критерийсининг турлари
|
69
|
Оптималлаштириш масалаларини ечиш усуллари.
|
69
|
Мақсад функцияси. Чизиқсиз дастурлаш усуллари. Градиент усуллари. Релаксация усули. Градиент усули. Оптимумга тез тушиш усули. Детерминлашган
қидирувнинг ноградиент усуллари.
|
72
|
Бир ўзгарувчилик функция экстремумини локализациялаш усули.
|
72
|
14.1.1. «Олтин кесим» усули.
|
79
|
Ўзгарувчиларни кетма-кет ўзгартириш усули(Гаусс-Зейдель усули).
|
80
|
Сканирлаш усули. Симплекс усули.
|
83
|
9-МАЪРУЗА
|
83
|
Тасодифий қидириш усуллари.
|
86
|
Тасодифий йўналишлар усули
|
86
|
Орқага қадам қўйиш билан тасодифий йўналишлар усули.
|
87
|
Чизиқли қайта Хисоблаш билан тасодифий йўналишлар усули
|
88
|
Тасодифийликни жазолаш билан қидириш усули.
|
88
|
Классик математик таХлил қилишга асосланган оптималлаштириш усули.
|
89
|
Чизиқли программалаштириш
|
90
|
Чизиқли дастурлаш масалаларини математик ифодалаш
|
91
|
Данциг симплекс усули
|
92
|
ЭХМ ни технологик жараёнларни бошқаришда қўллаш
|
93
|
Технологик жараёнларни автоматик бошқариш тизимлари (ТЖАБТ).
|
93
|
ТЖАБТ таъминловчи қисми.
|
95
|
Робототехника ва уни ишлаб чиқаришдаги аХамияти.
|
99
|
Фойдаланиш учун тавсия этиладиган адабиётлар
|
103
|
ИЛОВА
|
105
|
Мундарижа
|
106
|
|
|