Ўзбекистон республикаси олий ва ўрта махсус таълим вазирлиги гулистон Давлат университети “ электротехника ва электроника асослари”

2. Уч фазали асинхрон двигателнинг тузилиши.
Асосий қисмлари:
1) Статор.
2) Ротор (якорь)
Статор: цилиндрик формага эга. Унинг асосий қисми;
1) Станина
2) Ўзак
3) Чулғамлари.
Корпус - куйма пўлат ёки кукундан иборатбўлади.
Ўзак - юпқа электротехник пўлат листлардан ясалади. Ўзакнинг газларига чулғам сингари ўралади. Статор чулғами юлдузга ёки учбурчак усулида уланиши мумкин.
Кайси усулда уланиши тармоқнинг линия кучланишига боғлиқ. Масалан; паспортида (ёрлигида) 380ғ220 деб ёзилган бўлса, линия кучланиши 380 в бўлганда чулғамлар юлдуз, 220 Вбўлганда учбурчак усулида уланиши керак.

«Вольта» Таллин
Двигатель 3 Ф кор. замка



МЭЛ

А 51 - 4

486407

Тип

220ғ380

181 – 93

В

4,5

0,86

квт

Cos

50 Гц

1440

ОБ ғМИН

85,5

183 – 41

66

кг

Вес

Гdст


Роторнинг тузилиши. Асосий қисмлари:
1) Чугундан ясалган вал
2) Валга зичлаб киритилган ўзак. Ўзак электротехник пўлатдан ясалган юпқа листлардан зичлаб жойлаштирилади.
Роторлар чулғамлари ўрами тузилишига қараб икки хилбўлади.
1) Киска тўташувли
2) фазали
Киска тўташувли роторлар кўп таркалган. Уларнинг тайёрланиши асон, ишлатишга унгай, таннархи арзон. Бундай роторнинг ток ўтказувчи қисми учлари бирлаштирилган мис ёки алюминий стерженларидан иборат, яъни олмахон гилдирагига ўхшайди. Фазали роторлар ўзаро учбурчак уланган учта чулғамдан иборат. Чулғамлар учи валдаги ҳалқага бирлаштирилган. Ҳалқаларга қўзғалмас чўткалар тегиб туради. Чўткаларнинг учи ташқи реостатларга уланади.
3. Асинхрон двигателнинг ишлаш принципи.
а. Айлантирувчи магнит майдони.
Электр манбаи асинхрон двигател статори ўрамларга юлдуз усули билан уланган бўлсин. Чулғамлардаги токлар оний қуйидаги



С А В
У Z
С В


X

а)
1-расм.

Статордаги токлар бир-бирига нисбати 120⁰ га силжиган. Бу токлар қуйидагини ва йўналишини кетма-кет ўзгартириб туради. Натижада бу токлар ҳосил қилган майдон ҳам ўзгариб туради. Агар чулғамлар АВС тартибда уланган бўлса, дастлабки моментда ( t = 0 ) А чулғамдаги ток йўналиши мусбат, яъни бошидан охирига қараб, ВОС ларда манфий, яъни чулғам охиридан учига қараб йўналган бўлади. Магнит майдоннинг натижавий индукцияси peз горизонтал йўналган. Вақтнинг моментида токнинг фазаси ўзгаради. Бу пайтда, масалан В peз чулғамда ҳам ток йўналиш мусбат бўлиб қолиш мумкин. Шунга қараб peз ҳам ўз йўналишини токнинг фазасининг ўзгариш бурчакгига буради ва хакоза. Ток фазаси тўлиқ бир Т даврга ўзгарганда peз ҳам тўлиқ бир марта ўз йўналишини ўзгартиради. Бошқача айтганда айланувчи магнит майдони ҳосил бўлади. Бу давр ичида peз ўз йўналишини α_T = ω T бурчакга буради.
ва эканини ҳисобга олсак
Айланишлар частотаси қуйидагига: n = 60 f /p га тенг.
Агар хар бир фазада биттадан жуфт чулғам бўлса , p = 1 бўлиб ва тармокдаги ток частотаси f=50 Гц бўлса, магнит майдонининг айланиш частотаси бўлади. Магнит майдон индукцияси ҳам момент t₁ ёки t₂ ва хоқазо оралигида факат йўналиши эмас, шу билан бирга амплитудасини ҳам ўзгартириб туради. Шу сабабли учта фазаниннг натижавий магнит индукциясини қуйидагича бўлган айланувчи майдон деб қараш мумкин.

B_m. - 1 та фазанинг максимал индукцияси. α-индукция йўналиши билан горизонтал ук орасидаги бурчак.
Қаралаётган ҳолда магнит майдон индукцияси айланиш соат стрелкаси йўналишидабўлади. Агар иккита фазада ўрни алмаштириб уланса, майдон тесқари йўналишда айлана бошлайди.
Агар хар бир фазадаги қутблар сони (чулғамлар) оширилса майдон айланиш частотаси ўзгаради. Масалан хар бир фазада иккитадан чулғам бўлсин, бунда жуфт қутблар сони р = 2 та яъни 2р = 4 ва хар бир фаза галтаклари ўзаро кетма-кет уланган бўлса, у ҳолда n = 60 f / p = 3000/ 2=1500 айлғмин. шунингдек Р=3 бўлса, n = 1000 айл/мин.бўлади.
Умумий ҳолда n=60 f / p. Агар хар бир фазадаги галтаклар ўзаро паралел уланган бўлса, уни расмдагидек тасвирлаш мумкин.


А 1 Бундан кўриниб турибдики қутблар
2 сони ўзгармайди, яъни Р=1 бўйича
2^ колаверади. Бу ҳолда шунингдек
В 1^ айланишлар сони n =60f/p=3000 айл/мин.
бўлади.